Отново верижна игра, отново не мога да устоя :) Хайде да видим сега...
- Кафето.
Мда. Само ако ме хванат в наистина заплетена ситуация и ми кажат „Кафето или живота!”, само тогава (може би) бих избрала живота. Дозата ми е 4 големи чаши на ден, по график. Обичам да се хвана за спасителната мисъл веднага, след като съм грубо и безкомпромисно събудена в ранни зори. Спокойно ми е, че имам още едно за малко по-късно, тъй като първото е било само за лека загрявка и е постигнало още по-лек ефект. Ммм, наслаждавам се на третото след обяда и се отдавам на четвъртото в късния следобед, да ме държи почти до ранното утро, където ме чака спасителната мисъл за първото:)
Също като вас, и аз не си падам по политика, а още по-малко - по политици. Точно заради това ще гласувам за Зелените.
Колкото и да ми е странно обаче, засега повечето хора уж искат, а не правят. Уж мислят, а пък то - не съвсем. Е, добре, на мен не може да ми повлияе колко "слабо" или колко "безнадеждно" е положението. Все още използвам главата си предимно за мислене, а останалата част - за правене :) Надявам се и повече други да са като мен.
Тогава - сигурна съм - ще доживея следния диалог:
- Бабо, ти от коя партия си?
- Аз, бабиното, гласувам за Зелените още от момента на създаването им, въпреки че в началото почти никой не гласуваше за тях, представяш ли си?
- Ааа, баси яката баба, дето имам!
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 8
Чувствах се демотивирана. Чувствах се изморена и изчерпана.
Затова просто трябваше да отида в командировка.
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 7
Животът понякога може да бъде така прост и съвършен.
Без излишни неща за правене, без излишни неща за ядене, тих, спокоен, хармоничен.
Всичко, което е нужно, за да стане той такъв е:
...поне едното дете да е далече!
Вижте какво си намерих:
Страхотно е, нали? :)
Картинката е от тук (чудесно място под блоговото слънце - на "ти" с парите и Деница:)
Хайде да мислим за Земята не само днес, навити?
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 6
Тези дни моята майка ми разказа забележителен спомен от времето, когато съм била в първи клас. Аз съм я попитала дали боли по време на раждане и тя ми отговорила - боли, но малко. Аз съм помислила, помислила, пък казала:
- А, не, тогава няма да ставам майка, ще стана учителка!
За съжаление не съм се придържала към ранните си стратегически планове. Така си станах точно майка, вместо учителка. Скоро и моята дъщеря ще бъде първи клас. Не ме е страх от нейните въпроси, страх ме е от това какъв избор на храна ще има там (както и от още стотина други неща).
Ако и вас ви е страх от това, а не от детски въпроси, подкрепете усилията ни. Ще си струва.
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 5
Разговор между мен и приятелски настроено извънземно:
- Децата са странен човешки вид, от чиито джобове и обувки изпада повече пясък, отколкото има на плажа; които могат да си изцапат дрехата в същата минута, в която им я облекат и които смело бъркат в устата на куче, по-високо от самите тях. И ние въпреки всичко ги обичаме!
- Всемогъщи Земни Боже! Това дори и аз не мога да го постигна.
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 4
Отстоявайте родителските си решения!
Ако слушате всички останали (дори и най-близките), ще си мислите, че не правите правилно нито едно единствено нещо. А това не е вярно.
Едно единствено нещо все правите.
;)
КЪРМЕНО ИЛИ НЕ, БЕБЕТО СИ Е ДОБРЕ
Напоследък се наблюдава голямо популяризиране и гласност на въпросите, свързани с кърменето и естественото хранене. Провеждат се кампании в подкрепа на кърмещата майка, създават се цели интернет общества по темата със съответните лидери и последователи, по телевизията се въртят рекламни клипове. Това е страхотно, наистина.
Освен ако по някаква причина не си в състояние да кърмиш своето бебе.
Тогава се чувстваш най-голямата отрепка на света. В очите на другите - почти чудовище. Чувстваш се най-лошата майка, която не е в състояние да осигури дори това просто, естествено и най-хубаво за детето си нещо, този дар от природата – и за майката, и за бебето. (More)
Още докато четях постинга на Василена за тази блог-игра ми просветна, че тя ще я препрати и към мен, както накрая се оказа. Ние с нея имаме една закачка, така да се каже, та затова си помислих, че няма да се сдържи :)
Ха, ами сега!
Първо ми хрумна да се излигавя, както обикновено, нали. Да напиша обратните на нейните неща, или списъкът ми да се състои от стирка, метла, лопата, четка за миене на шишета, гъба за миене на съдове и домашен сапун за пране, примерно - със съответните снимки, разбира се :-) Но после все пак реших:
1 вариант: че е симпатично, какво пък, нека позволим на светлината и приятелството да изпълнят сърцата;
2 вариант: щом другите така се хвалят и разрешават това воайорство, ще си го позволя и аз. Няма да учудя никого с констатацията, че щом някой има блог, той почти не може да устои на подобно изкушение, мдаа.
Не съм сигурна аз на кой вариант се спрях, но така или иначе ето ги и моите, хм, такъми.
Междувременно ме предизвика и Astilar и вече нямаше накъде :) (More)
КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 3
Най-сигурният начин да накараш децата да мълчат, да блеят в една точка и дори да не се сетят за телевизора е преди това да ги изведеш на дълга (почти)пролетна разходка в крайморска вилна зона. След нея ядат като вълчета, спят като мечета и изобщо правят всичко, което трябва да правят ВИНАГИ, а не го! :)
ИСТИНАТА ЗА... ПЪТУВАНЕ НА ДЕТЕ СЪС САМОЛЕТ
КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Четири месеца преди 6-тия рожден ден на дъщеря ни резервираме самолетни билети за трима до царствената ни столица. Хрумна ни гениалната идея да й подарим пътуване със самолет, защото от малка ги обожава, водим я на летището да ги гледа и слуша и най-вече защото сме печени родители, ако толкова ви интересува, затова!
През радостното очакване си представяхме възторжени писъци, широко отворени очи, румени бузи и щастливо тупкащо сърчице! Вълнуващ полет, прекрасно време, безгрижни разходки из забележителностите и музеите на София. След това очаквахме цяла Варна, половин България и четвърт Европа да чуе от самата нея за невероятното преживяване, веднъж в живота и за най-чудесните родители на света! (More)
Ние, родителите, често си мислим, че децата ни тормозят, побъркват и влудяват. А дали някой се е сетил да попита тях самите - как ли ни възприемат? Бррр, направо косата ми настърхва, като се позамисля.
Започва се от най-невръстна бебешка възраст с присъщите страховити манипулации като бъркане с клечки в ушите, с памучета в очите, с лъжички в устите, дори с кърпички в нежните им части! Ами мачкането под формата на масаж, давенето под формата на къпане, разчекването под формата на обличане и прочие завоалирани мъчения? А когато ги навличаме с купища дрехи или начинът по който ги слагаме да спят? Само при мисълта да спя с чорапи и в (усмирителен) спален чувал – дори и през зимата - мога да полудея! Представете си милите и без това още шашнати от живота бебоци, колко са възмутени от такова нагло посегателство над личността им. (More)
Децата и психологическият тормоз
В Наказателният кодекс на страната ни има предвидени глоби и наказания за оказан тормоз срещу личността. Не и ако ни тормозят собствените деца. Предполага се, че сме в състояние да се опазим от тормоза на някой толкова дребен и незрял. Да, обаче!
Бебетата и децата са шампиони по психологически тормоз. А той е доста по-рафинирано мъчение от обикновеното досаждане. Правят го без да си поставят за цел, без дори да го осъзнават. От тяхна гледна точка това е съзидателна енергия, но родителите определено се възприемаме като жертви, нали? (More)
Колко досадни могат да бъдат хлапетата?
В учебниците по социални науки е описан следният факт – колкото по-интелигентни са родителите, толкова по-досадно им е да се занимават и играят дълго с децата си. Звучи дискриминиращо и дори обидно, но дали наистина не е така? Според учените, това се дължи на многостранните интереси и занимания на тези родители, обратно на онези, които фокусират вниманието и времето си главно върху наследниците. Разбирате, че не говорим за родители-кариеристи, които не познават добре децата си. А за тези, които просто не осмислят деня си само и единствено с детските физиологични нужди и малки постижения... (More)
