[Защото сме хора!
]
15 January, 2012 00:20
Не! на шистовия газ или как "медиите" не сътворяват реалност
Намирам програмите на т.н. "официозни" телевизионни медии за тенденциозни, комерсиални и промиващи мозъците на масата зрители. Същото мисли и мъжът ми. Поради тази причина не ги гледаме, не се облъчваме с негативизъм от новините и въобще супер рядко попадаме на тях. И да, бг и турските сериали, всички риалити боклуци и музикални формати са престъпление срещу народа - млад и стар - и това продължавам да го мисля /както съм го мислила още през 2009-та/.
Така или иначе, у нас се гледат само детски и спорт, а аз си гледам... компютъра:)
Но след 14-януарските протести против шистовия газ в 12 града в страната и няколко извън нея, вече определено мога да кажа, че т.н. ни "официози", които за съжаление все още се гледат и влияят масово, в моите очи вече са и жалки. Нещо повече - те са безпомощни. Не само, че намалиха тенденциозно броя на протестиращите, манипулираха информация и сгъчиха репортажчетата си от протестите в няколко секунди, ами и в късните новини въобще не ги споменаха. Само че, както гласи един сполучлив коментар във фейсбук: "В крайна сметка важното е онова, което го имаше днес. Медии, власт, всичко е преходно. Дано най-сетне сме се ядосали достатъчно и да е трайно..." /автор на цитата: Dessislava Dimitrova/. Така е! Дано!
Така че, както има една приказка - Go frack yoursale!
ПП. Хубав пост и страхотни снимки по темата и от .Точица
[Защото сме хора!
]
12 January, 2012 16:07
Полъх на ангелски крила 2
За разлика от съвсем истинските ангелски подаръци тук, сега пак става дума за подаръци от ангелски човек, но за ръчно правени бижута и красоти. Получихме ги с една година закъснение, но какво тук значи някаква си година, която толкова бързо измина?
Подаръци, чиито само опаковки и етикети са истинско произведение на изкуството... Картичка, чиято дата 23.01.2011 не успя да промени впечатлението на красота, обична мисъл и перфекционизъм, което оставя... Бижута, правени с много умение и любов от сръчна ръка с добра душа... Две слънца за моите деца, които са самата идилия и хармония... Вниманието към детайла, към посланието и ...към нас.
И ние ви обичаме, момичета, сърдечно:
[Книги и четене
]
04 January, 2012 15:32
Четенето на децата вечер е закон :)
Сигурно има много родители, които вечер преди лягане четат на или заедно с децата си. У нас това е закон. Аз нямам много търпение и нерви за това, но маниака у дома е мъжа ми. Той е от семейство с традиции в четенето и притежаването на книги, с огромна библиотека, завещана от дядо му. Той си е направил семеен печат, който педантично слага на корицата на всяка новозакупена или подарена у нас книга, описва всичко в списък на компютъра и си пази всички детски и младежки книги, които сега чете на своите деца. Та всяка вечер той чете на момичетата от едни стари и дебели тухли, сред които всички приключенски класики на Жул Верн, "Белият зъб" на Джек Лондон, Приказки от Шехерезада, разни психарии като "Белият кораб" на Михаил Лакатник и "Приключенията на Незнайко" на Н.Носов. Разбира се, много и много приказки и енциклопедии. Вярно, повечето по диагонала и доста адаптирани за възрастта им (сега са на 4 и на 8), но редовно се случва да отида да ги "разтървавам" след като съм свършила последната домакинска работа за деня, изгасила съм основните лампи и съм запалила ароматните свещи в хола. Обяснението на мъжа ми: "Ох, знам, че стана късно, но ми е толкова интересно и искам да видя какво става...". Мда. След това аз понякога се отървавам, но често съм привиквана за четене на последни две книжки за Франклин, които минавам доста бързо. После двете си четат сами в леглата - малката разглежда до откат, а голямата чете докато не отида да й изгася лампата, не особено мило.
Ние, разбира се, сме убедени, че това е безценно за децата ни. Но друго си е, като го прочетеш в официално изследване на такава медия като Дойче Веле. Според тази статия, "15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 г., чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка."
Та така. Четете на децата си, колкото и да сте изморени и да ви е досадно. Инвестицията си заслужава!
ПП. Честита нова 2012-та, цифрата много ме кефи:)
[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ
]
13 December, 2011 15:38
КМП # 37 - Да работи или не? Всяка майка си решава най-добре...
Да ме съкратят от работа беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало, ами, откакто ...са ме назначили. Да си остана вкъщи с децата е най-безгрижното, спокойно и приятно нещо, откакто са пораснали. Да си говорим на духовни теми или за моралните им дилеми ми се струва най-заслужаващото си усилие, което съм правила за тях въобще.
(More)
[Новото ни образование
]
22 November, 2011 21:43
Законът за детето - дали...? Дано!
Напоследък нещо много се натягам, та отидох и на организираните от Националната мрежа за децата (НМД) обсъждания на проекта за нов Закон за детето, по-точно на това във Варна. Присъстваха основно хора от фондации, асоциации и други НПО-та, държавни институции, общини, агенции и т.н. Много от тях бяха дошли специално за целта от Добрич, Шумен, Разград, Антоново, Търговище, дори Русе. Но нито един свободен електрон като мен. Представих се като майка, активист и независим интернет журналист и май ми се зарадваха (а може само да са се смеели).
Георги Богданов от НМД беше чудесен
Иначе, поздравления за НМД за усилията, които полагат в посока чуване гласа на всеки, който има какво да каже по темата. Както и за това, че са се ‘преборили’ в проекта на закона да присъства термина „позитивно родителство”, като една бяла лястовица. Някои досегашни забележки авторите на закона са приели, много не са.
Хубавото е, че хората в залата днес бяха много активни, всички професионалисти в областта си, всички сблъскващи се със случаи всеки ден. Например хората от социални грижи (вече май се казва Дирекция „Социална подкрепа”) директно отсичаха след изчитането на предложение за някой член – „Това няма как да стане и ще ви кажа защо”. А основната разлика със стария закон е още в името – вместо Закон за закрила на детето става само Закон за детето, като акцент са всички деца, не само тези в риск или имащи специални образователни потребности. Много внимание е обърнато на осиновяванията, на децата на разделените родители, на децата с увреждания... За първи път са засегнати деца на чужденци, също като по чудо е предвидено в някои случаи да има тежест мнението на самото дете. Всичко това е добре, стига да се отбележи в закона и правилника наистина коректно. И - разбира се - после да се спазва.
И все пак, всички тези хора бяха от системата. Явно само за мен там бе непонятно как в проект за закон, който се обсъжда в края на 2011та, а ще влезе в сила през 2013та година, все още присъстват подобни текстове: „Чл. 28. (1) Всяко дете има право на безплатни задължителни имунизации и профилактични прегледи при условията и по реда, определени в Закона за здравето. (2) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, както и личният лекар на детето, следят за провеждането на задължителните имунизации и профилактични прегледи на детето.”
Значи хем има право, хем е задължително, така ли? И докога с тези задължителни имунизации?! Също както и правото на задължително училищно образование тук: „Чл. 34. (1) Детето има право на предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета. (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години.” А какво да кажем за множеството алтернативни методи на образование, освен училищното?
Като изказвах тези си съображения – до кога думата „задължително” ще фигурира в закон, и то точно за детето; че всяко семейство има право да определя за децата си дали да им слага ваксини или да ги обучава у дома; колкото и малко да са семействата, направили този избор, не е редно те да са извън закона – с разбиране и кимане гледаше ...само една жена. Останалите почти не схванаха за какво им говоря и побързаха да се върнат към приемните семейства...
Този текст може да стане доста дълъг, но няма смисъл да продължавам. За децата се мисли и работи отговорно. Би ми се искало да е и по-съвременно, по-гъвкаво и не толкова институционално. Явно инерцията в законодателната система е голяма. И все пак – аз ще изпратя съображенията си на НМД писмено и ще пожелая на авторите на закона справедливост, отговорност и успех.
Защото децата ни го заслужават!
[Защото сме хора!
]
21 November, 2011 12:17
Денят на християнското семейство...
...и православната младеж. Въпреки че в тези определения виждам ограничения, отидох на събитието, на което бях поканена – дискусия „Семейството на фокус”, част от т.н. "Традиционна варненска седянка". Мястото беше Духовно-просветният център “Св. Архангел Михаил”, който аз много харесвам и където бях на това прекрасно представяне. Може би и затова си го представях повече като светски разговор извън църковните канони, а попаднах в една зала с църковни активисти, младежи-партийци, психологически съветници, психолози, учители, начело с няколко църковни лица и ...самият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил!
Аз вярвам в изначалния божествен разум, в ангелите, в прераждането, във вечната мъдрост, която са носели и споделяли всички велики учители и пророци. Вярвам в свободата на личността и на избора, вярвам в морала, в доброто у хората, в непредубедеността, в правото на мир на народите, в приятелството и в децата. Вярвам в добронамерените и далеч по-извисени от нас извънземни, във вселенската хармония, в планините, в реките и в сладоледа. Но не вярвам точно на църковните канони. Затова реагирах с неволно поклащане на глава на такива изрази като: „Мъжът не е добре да бъде сам, затова Господ създаде от реброто му жената” и „Наблюдаваме девалвиране на семейството, за разлика например от източния свят”. Така де - ?!...
И въпреки това, чух и добри определения на съвременното добродетелно семейство, някои от които и от публиката. Като една учителка, която каза мнения на децата, с които провела подобна дискусия. Момченцата се обединили около определението крепост, а момиченцата – около огнище. Ако се абстрахираме от клишето - вярно си е, че доброто семейство наистина дава сигурност и подкрепа като крепост и обединява членовете си с уют и топлина като огнище. Друг каза, че в семейството е важно да има един много добър човек и един много силен. Като че ли повечето се съгласихме с твърдението, че семейството е мястото, където човек се учи, узрява и израства. А не място, където трябва да попадне, когато вече е зрял и успял. Хареса ни определението за семейството като обител и за отговорността като проява на духовност.
Въпреки че се чувствах не съвсем на място, драсках по чашата си от кафе и си тръгнах по-рано, не съжалявам, че отидох на дискусията. Работата е там, че нямам нужда Църквата да ми разяснява какво е съвременното, морално, отговорно, равнопоставено, гъвкаво, уважаващо интересите и качествата на всеки един свой член семейство. Защото аз живея в него всеки ден.
Честит празник на семейството!
[Новото ни образование
]
07 November, 2011 15:10
Домашното образование и сем. Лъвлейс
Сандра и Кърт Лъвлейс са американци, едни от първите, които не са се съгласили да дадат децата си в обществено училище. Това в Щатите се случва преди почти 20 години - през 1993та. От тогава много неща са се променили, но и много ... не са.
(More)
КМП* # 36 - Пирати или призраци?
Да си призная, и аз не си падам особено по привнесения празник Вси Светии, но истината е, че децата го харесват. Големичките вече си падат по страхотиите, малките след тях вървят:) И у нас всеки, който идва днес, е предупреден за реалната опасност да го нападнат в гръб по спайдърменски костюм, както и да носи лакомства, ако му е мил живота. И ние ще заведем децата на призрачно парти и ще направим тиквен фенер. И у нас четиригодишната отворка казва с вдигнати ръце: "Как защо, защото днес е пфха-ло-ин!"
(More)
[Защото сме хора!
]
20 October, 2011 09:49
Защо ще гласувам за ПП "Зелените" и за арх. Калина Павлова за кмет на Варна?
Е, аз традиционно си гласувам за ПП „Зелените” и нито миг не съм съжалила за това. Колко от вас могат да го кажат, а?
(More)
[Защото сме хора!
]
17 October, 2011 13:45
Международен ден за изкореняване на бедността
Днес, 17ти октомври, е обявен от ООН за ден за борба с бедността по света. Така плавно преминаваме от една социална тема - глада, към друга - бедността. И някак си, все си мислим за детския глад, за детската бедност, няма нужда да обяснявам защо. От Националната мрежа за децата твърдят, че в България бедни могат да се нарекат 20% от децата! Над 280 хиляди български деца растат в нищета...
А от Центъра за приобщаващо образование са обявили ученически конкурс за творба - рисунка, колаж, дори видео - на тема "Моята идея да спрем детската бедност". Така темата ще влезе в повече 'добри' семейства. Те казват: "Вярваме, че дискусията за лицата на бедността по света и за детската бедност в частност се вписват в по-широкия контекст на актуалната обществена дискусия за права и отговорности. В този смисъл конкурсът ще позволи на младите хора да помислят по въпроса какво е бедност, какви са последиците за техните връстници и какво може да бъде направено за един справедлив свят, както и ще им даде трибуна, за да изразят своето мнение по креативен начин." (More)
[Защото сме блогъри! :-)
]
16 October, 2011 02:27
Ден на действие на блоговете 2011: Храна / Blog action day 2011: Food
За важните неща се пише трудно, колкото по-важни са, толкова по-трудно.
Срам ме е.
Срам ме е колко храна изхвърлям лично аз - останала неизядена /или по-лошото – нехаресана/ от моите деца. Срам ме е колко храна изхвърляме всички ние, в света извън Африка. И го правим, въпреки че знаем. Знаем много добре, че всеки ден умират деца. Цели поколения били застрашени от изчезване. Направо като някой екзотичен животински вид, тези бедни човешки деца. И няма значение, че го знаем. В удобното си далечно съществуване го правим. Изхвърляме храна!
И не е достатъчно, че еднократно сме изпратили малко пари тук /въпреки че е важно!/. Не е достатъчно да мислим за това, да го знаем. Както за всяко нещо, трябва да действаме. Да изградим навици, да научим децата си, да говорим между нас си, хората. Да не забравяме, да действаме!
[Новото ни образование
]
09 October, 2011 09:22
"От майките за майките"
Този уикенд се проведе заключителният семинар по проект "От майките за майките" на Фондация "Децата на бъдещето" в с.Николаевка, на 30 км от Варна. В къща, същата като родната на Петър Дънов, градена през последните години чрез доброволни дарения и труд. Къщата е прекрасна, на красив хълм със страхотна гледка!
(More)
[Защото сме хора!
]
04 October, 2011 14:41
Случаят с българчетата във Франция
Точно месец след като бях писала за този случай на институциите - министерски съвет, външно и правосъдни министерства, Агенцията за закрила на детето и Български хелзинкски комитет - получих отговор от г-жа Надя Шабани, шеф на Агенцията за закрила на детето. Оказа се, че агенцията е запозната и работи по случая от 2008-ма година, като през цялото време поддържа тесни връзки с бабата и дядото на децата по майчина линия, които са в България.
Нищо де, ето - питам, отговарят ми и разбирам. /Защото не искам тези думи на Л. Русева - които иначе са за нашите си деца на 'прехода' - да се отнасят и до мен като родител: "Защото Ние – "големите", оставихме "малките" да бъдат излъгани по същия начин, по който го направиха с нас. Заразихме ги с нашата непригодност да бъдем нещо повече от играчки.
Внушихме им, че летвата не стои по-високо от растящото в лъжа, но само по хоризонтала, носле на Пинокио. Лишихме ги от смисъл. Окрадохме им миналото, настоящето и бъдещето."/ (More)
[Новото ни образование
]
23 September, 2011 00:45
Независимост, велосипеди и звуков модел на думата
Децата от класа на Криси /2а, 7 СОУ 'Найден Геров', Варна/ съчетаха по един перфектен начин отбелязваните на 22ри септември празници - Денят на независимостта и Денят без автомобили - с велопоход, наречен 'Поход на свободата'. Правим го вече втора година и е на път да се превърне в училищна традиция. Миналата година беше с два първи класа, тази - с един първи и два (вече) втори, но нещо ми подсказва, че догодина ще сме повече.
(More)
[Новото ни образование
]
20 September, 2011 13:53
За широко отворените училищни врати
16-ти септември сутринта. Деца и родители, закъсняващи, отвикнали от ранно ставане и от идване навреме. Първокласници, строени на двора в колона по двама, лутащи се като зайци, с раници, жилетки и играчки, вкарвани в училище от класните, както са под строй. Много от родителите дърпат за ръчички по-малките си деца, които после ще оставят на детска градина. По-големи ученици, вече мъкнещи се отегчено, но прикрито бързащи. Така - цялата тази пъстра тълпа се среща, изчаква, бута и запира на входа на училището, защото е отворено само едното крило на иначе широката врата.
Познато ли ви звучи? (More)
