Mama Memi

     Нашата българо-новозеландска връзка, Деничка-хубавичка, има страхотна идея в помощ на хората, които нямат свои деца, но трябва да купуват подаръци за близки такива. Тя вече е постнала своите предложения, дори го е направила и още един път, има гост-предложители, както и е поканила някои от нас, останалите блогАри, да се включим. 

     Супер, отзовавам се веднага с неща, които бих се зарадвала да получат моите деца. За щастие, повечето вече ги имаме и снимките са от личния ни фонд.  (More)

     Дълго време се чудихме кой е най-подходящия спорт за шестгодишната ни дъщеря. След няколко неуспешни опити (от които най-жалък беше художествената гимнастика, уви!), открихме тези два, в които засега е доста добра:

      Плуване и катерене по стена, та-даам! 

     Пасват й идеално на темперамента, обират излишната енергия и ускоряват физиологичните дейности като ядене и спане - какво повече може да желае един родител на дете!:))  (More)

    Убедена съм, че можем да постигаме целите си, само ако сме активни.

     В израз на своята подкрепа към инициативата, реших да цитирам дословно част от мое писмо до най-добрата си приятелка, която живее и ражда в бяла Европа. Писахме си го вчера, цитатът е споделен съвсем набързо, нередактирано и разговорно, както ясно се вижда.

      "Положението наистина е очайващо, наистина трябва да се промени, но си права, че не е това начина. Най-хитро е като си постигаш целите с методите на врага, но не ме питай какви са, не знам:))) Трябва първо на гражданско ниво да се инициира, после на политическо, от там министерско и тогава да слезе до болници и отделения. А това - да, пак си права - не виждам да стане до 50 години, с нашите пост-комунистически темпове. Най-малкото трябва да измрат всички сегашни нафталинови доктори, преподаватели, че и няколко курса от студентите им:))) И трябва повече да ходят на специализации и да гледат как е по света."

    Така че - този протест е супер, но е само първата крачка. Присъединете се към него,  но продължете да работите по всички фронтове. За да искаш промяна, трябва да предлагаш решение. Моето с измирането не е съвсем лошо, нали? :--))

Какво печелим и какво губим, ако детето ни има прекалено любящи баба и дядо?

     Отговорът на въпроса: Какво печелим? е очевиден. Любящите баба и дядо са дар Божи за детето, а често и за нас – родителите. По всяко време са готови да гледат внучето, да го водят по забавления, на тренировки, по почивки и екскурзии... Готови са заради всеки негов каприз да зарежат свои важни планове и уговорки, да играят с него до вдетиняване, да го защитават от всичко и да го възпитават според своите възгледи за добро и зло. В България повечето баби и дядовци, които живеят близо до внучетата си, са такива. Дължи се на смесица от манталитет, силно желание на нашите родители (които са родени и израснали през миналия век и обществен ред) да ни покровителстват и помагат до късна зряла възраст, собствената ни финансова нестабилност и зависимост от тяхната помощ и т. н.