[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 30 April, 2011 10:42

 

  Онлайн регистрирането на Криса Коконата във велокроса ми отне не повече от минута и половина след прочитане на съобщението. Още толкова ми трябваше да пиша коментар "Браво" и после да го пусна на мейла на класа:) На нея й бе поднесено като приятна изненада и тя го прие с ентусиазъм, доста по-различен от този, с който обикновено приема 'Хайде, време е за домашните'... Веднага се метнахме да стягаме колелото: помпене на гумите, вдигане на кормилото, нова седалка и вече само трепетно чакахме. В оставащите ден и половина всички роднини, съседи, учители, съученици и случайни жертви (например продавачите на пазара) бяха разбрали, че Криса е записана да участва във велокрос. Не от мен, разбира се.

  И ето, нейният час дойде.   (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 26 April, 2011 08:09
 
 
  Родното село на Петър Дънов е с. Николаевка - на 30 км от Варна. Научих това скоро, след като 'случайно' попаднах на мнение на директорката му, в което тя предлага съдействието и ентусиазма си за създаване на добри условия, подходяща среда и нов подход към децата, новите ни деца. Всичко това, за което си говорим от известно време. Всичко това, което не е трудно, не е особено скъпо, но явно в България на този етап си остава недостижимо. Колкото и да е важно. Жизненоважно в дългосрочен план.
  След това нещата се развиха, както се развиват нещата, на които им е било писано да станат - лесно, бързо, единодушно. Свързахме се с директорката, срещнахме се с нея, тя ни разказа за работата си, за децата и за това от колко време си мечтае да срещне родители като нас и - накрая на сбирката, и аз не разбрах как стана - някой предложи да отидем да видим училището, за което тя говори отдадено и с такава любов. Разбира се, не ни отне много време да стигнем и до идеята след това да го съчетаем с пикник край красивия едноименен язовир. Речено-сторено, и то за нула време!          
 
  Само след няколко дена, навръх Великден, в слънчевата, но край морето ветровита неделя (след среща, на която всички бяха точни и се оказахме повече хора и деца, отколкото очаквахме), се озовахме в поддържания и зелен двор на ОУ "Христо Ботев" в с. Николаевка.     
 
 

 
  Училището се намира на красив хълм, откъдето децата виждат през прозорците на стаите си тази гледка (а не онази, градската, нали):
 

 
  След като децата ни се набесняха из двора, влязохме да разгледаме и вътре. Там нямаше много за гледане, но имаше много за правене. И то се прави, но по начина, по който се правят всички (честни) неща в нашата държавица – бавно, трудно, на парче, с малко пари и с много мъки. Мога само да кажа, че в лицето на г-жа Павлина Иванова селото, децата и въобще институцията са намерили съкровище. Във всяко едно отношение – в интереса й към новите, съвременни подходи в образованието, в интереса й към сугестопедията, към възгледите за образованието на Учителя Дънов, в искрената й любов към децата и професията... Имат късмет с младостта и ентусиазма й (които не са задължително свързани), трябва да са благодарни за блясъка в очите й.
 

 
  Но имат късмет главно по отношение на усилията й да набира ученици, така че да спаси училището  (на което е директор от шест години) от закриване. По закон училища се закриват, ако учениците са под 80, мисля. Днес там учат повече от 130 деца до девети клас. Първокласниците учат целодневно, а отскоро е разкрита предучилищна група за 5 и 6 годишни деца. Всеки ден от Варна пътуват два автобуса с ученици, а един – от близкия град Суворово.
 
 
 
 
  На мен голямо впечатление ми направи и прилежащата към училищния двор строяща се къща, точна възстановка на родната на Петър Дънов, реално намирала се надолу по хълма. Къщата става страхотна, с дух и излъчване на истинска светиня. Мисля, че не случайно я нарекох (уж грешка на езика) църква, докато отговарях на дъщеря си какво е това място, на чиято веранда сме се качили. Строежът се финансира от специална фондация "Духовни градежи"
 
 
  Така или иначе това беше съвсем предварително запознаване с училището на малка група родители, повечето от които с деца в пред-ученическа възраст. Така или иначе предстои много работа в тази област – много в градовете и още повече в селата. Хубавото е, че вече се оформя тенденцията будните родители, които искат да съхранят силната положителна енергия на новите си деца, да ги водят да живеят и учат извън големите градове, на село, сред природата. (И в с. Николаевка има семейство, купило си къща и довело дъщеричката си да учи и живее тук, след като в града не е успяла да се приспособи). Хубавото е, че има млади, отдадени учители и директори, посветили се на всички деца – циганчета, българчета, отхвърлени от ‘елитните’ училища, (уж) нежелани другаде или специално търсели прекрасните селски условия. Хубаво е, че има родители като нас, които ‘проглеждат’ и започват да мислят в тази посока. Хубаво е.
  Лично аз нямам представа дали ще запиша децата си в ОУ „Христо Ботев” в с. Николаевка. Но съм щастлива, че се запознах с г-жа Павлина Иванова, че заведох децата си в хубавото им училище и село, че се включвам с (поискани) съвети за кандидатстване на училището по министерски проекти и че всички ние поддържаме връзка в групата „Новите деца и образованието”. Пък да видим!
 
 
[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 20 April, 2011 14:49

 

  Тази седмица беше Европейския ден за правата на пациента. Както срещнах някъде в много подобен контекст - европейския, не българския. Защото колкото и отдавна да се говори за правата на родилките в българските родилни отделения, пак не можем да се доближим дори и на крачка от европейските такива. А не е толкова трудно, още по-малко страшно. От най-активните общности по темата, сдружение Естествено и група Родилница, от месеци предлагат някои елементарни неща, които болниците да направят с цел подобрение на ситуацията, като да качат на сайтовете си документа за информирано съгласие, за да се запознаят бременните с него преди момента на раждането (Защото, ако отивате на раждате по естествен път - съжалявам - но боли и въобще не ви е до това. Нито до четене, нито до подписване, а най-малко до спорене). Активистите от месеци са чакали отговор на писмата си с настояване за реално спазване  на правата на родилките до МЗ и НЗОК (изненадите за мен никога не свършват!) и са получили формален такъв едва след оповестяване на плановете си за пресконференция. Дори са създали доста професионална брошура, браво на тях!  (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 13 April, 2011 03:50

 

  Бях много изненадана (и леко засрамена) когато преди няколко месеца открих книжарницата за детски книги "Жар птица" във Варна и особено това, че работи и събира децата за четене на книжки в събота вече втора година. Ами че как, това беше нашето място, а го научаваме едва сега! Така и не успяхме да отидем дълго време след това (нали ги знаете заетите почивни дни), но за 2-ри април - международния ден на детската книга, по рожденната дата на Х.К. Андерсен - бях твърдо решила да се замъкнем и почетем с децата. Имахме и друга покана, разбира се, затова побързахме да отидем рано и се насладихме на време за разглеждане на стотиците прекрасни книжки само за нас, преди да дойдат останалите. Които започнаха да идват регулярно и не спряха да идват дори и когато ние си тръгвахме. През цялото време всички бяха поздравявани с усмивка и насърчавани да пипат където и каквото искат от страхотната и харизматична собственичка на "Жар-птица", която в обявения за начало на четенето час извади възглавници за пода за всички и прочете първата книжка на децата, които я слушаха в захлас. А по случай празника след това са се изявявали и малки музиканти (добре де, подозирам, че на йониката са се изявявали почти всички присъстващи).   (More)

[ИСТИНАТА ЗА ...! ] 09 April, 2011 03:39

 

  КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Охаа, първа ваканция в първи клас! Истинска почивка, разнообразие, игри. Е, с малко учене и четене, разбира се, ученичката няма да губи форма точно сега... Има още състезания за явяване, още неща за учене и усъвършенстване. Но трябва да си почине, това е най-важното. Също и да смени влажния ни морски въздух. Затова отиваме на планина с няколко приятелски семейства с деца. 

  А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Разбира се, разболява се от червено гърло точно преди да тръгнем. Не е нещо ново, но продължава да е вбесяващо. След прегледи, консултации и известни колебания все пак тръгваме. Както каза приятелката ми - бе, вие елате, пък ще видиш как ще се оправи като бяга на поляната с овцете и кравите. Разбира се, още не слязла от колата, се мята на поляната в диви игри, крясъци и ревове с купищата други деца.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 03 April, 2011 03:37

 

  Напоследък ми прави впечатление превръщането в тенденция с разни задачи и каузи да се занимават някакви супер ентусиазирани, цъфтящи и не стъпващи по земята хора. Случва ми се да пиша на някой с предложение за помощ или съдействие и да ме засипят с енергични, положителни и ентусиазирани писма, изобилстващи от "Привеееет....:)))", "Благодаряяяя...:)))", и изрази като: "Поздрави и усмивки с коренчетааааа.....:))))", от които саркастичната ми душа се гърчи от ужас. Вярно, че някои от тях са в чужбина, където по принцип всички стават почти непоносимо оптимистични, но дори и от Варна ми пишат: "Писмото ми е малко хаотично май, но ще ми простиш, преди второто кафе съм блондинка по душа и акъл отвсякъде ;-)))))) Вълнуващ и ползотворен уикенд ти пожелавам!!"    (More)


Stop