[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 28 May, 2011 16:01

 

  Утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Разбира се, този на Роксет. Всичко започна още през януари т.г. (мисля), когато обявиха новината. В същия този миг мъжа ми плесна с ръце и каза: "Криси, ела да ти пусна една страхотна група, ще отидем на концерта й в София!"  

  Както се казва, останалото е история. Чавето полудя и се започна едно денонощно слушане и пеене, научаване на всички възможни песни наизуст, гледане на клипове и концерти, изнасяне на собствени такива със сцена раклата или дивана, затъмнени светлини и (много скоро отегчена) публика в наше лице. Лично купуване на билети, изработване на табела (която все пак няма да вземат, защото няма да ги пуснат с нея на стадиона), купуване на новия албум (уж подарък за баща й, да бе, да), рисуване на десетки образи на Пер и Мари, повтаряне като на запис фрази като "Мари има рожден ден един ден след концерта в България" и "Подгряваща ще е Нора с четиричленната си банда", събиране на изрезки от вестници, обясняване едно и също на всяка лесно попаднала й жертва, спорове за музиката в колата на път за училище и чудене с коя точно любима блузка да се облече в големия ден. А малкото чаве върви след нея и фъфли в захлас "Искам шизгатдълук", без все още да се е нучило да говори на български добре, въобще...      

  Въобще, утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Тя е на 8г. Аз на моя бях на 18 и се чувствах най-щастливия човек на Земята. Така че знам как се чувства тя, но не знам какво е да го чувстваш толкова рано. Предполагам, че щом се отнася за музика, няма голяма разлика. И няма значение, че самите Роксет на нещата, които им гледахме на живо през 2011 са - хм, как да кажа - блед спомен от най-силните си години. Няма значение, че малката сигурно ще ги види добре само на екраните, а за мечтания автограф и дума не може да става. Няма значение, че ще е уморена и с гръмнала главица след концерта. 

  Всичко, което има значение, е емоцията. А тя е много, много щастлива, далеч преди да е дошъл Денят. Всичко, което има значение, е Музиката. Наистина хубавата музика. И порасналото ми дете. Пожелах й да запомни завинаги този ден, тя каза - добре!

 


  А това е на самия концерт - с блузка на групата и подходящо питие, хехе:

  И реакцията: "Мамо, това беше най-якият ден в живота ми!"

 

 

 

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 21 May, 2011 03:25

 

  Поканиха ни на откриването на интересно събитие - археологическа изложба за деца, пригодена за пипане, ровене, копане, рисуване и гледане. Въобще всичко, което на обикновените изложби не се разрешава. /Охааа, а аз как рових!...:)/ Чувала съм за такъв музей, но огромен, четириетажен и съвсем истински - Техническия музей във Виена. Знам за подобна стая за игра в България - в Регионалния исторически музей в Благоевград - браво! А сега разбрах, че и във варненския археологически музей имало оборудвана такава детска стая, хм, интересно. Ще трябва да я потърсим.

  А това за нашата стая го разбрах от чичкото от варненския музей, който говори в началото на децата, докато те рисуваха или откровено блееха, а накрая някои не издържаха целите 5 минути седене и ... станаха.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 17 May, 2011 15:22

 

  Абе, да ви кажа честно, Община Варна напоследък много се старае да ми се хареса (а който ме познава знае, че това е трудно). Дали ще награждава наистина талантливи деца на общински конкурс по литература /:)/, дали ще осигурява хубави условия за провеждане на детски велокрос в Морската градина или ще е партньор на благотворителен детски празник, част още от празненствата по случай Празника на детската книга - 2ри април, но... Стараят се хората, не може да им се отрече. Дали защото идват местни избори или защото са прозряли някои житейски истини за това колко е важно да има умни събития за деца, но напоследък се стараят и това ми харесва.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 12 May, 2011 15:03

 

  Може би сте чули една тъжна новина от последните дни - 32 годишна жена се появила в болница с мъртвото си бебе, което се е опитала да роди у дома. Тя не е успяла /голям ужас, съболезнования!/, други са успявали, но общото между всички тях е, че не се примиряват с отношението в българските родилни отделения, че отстояват с голям риск правото си на избор и че се изправят с него срещу почти всички, познати и непознати.

   В такива случаи, според мен, не може да се даде еднозначен отговор кое е правилно и кое - не. Културата на раждането у нас най-после трябва да помръдне повече в посока 21 век (за предпочитане е по-бързо, докато още сме в същия век). От друга страна раждането е божествен процес, при който не бива да се допускат крайности и отстояване на намерения на всяка цена.   (More)


Stop