[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 22 November, 2011 21:43
  Напоследък нещо много се натягам, та отидох и на организираните от Националната мрежа за децата (НМД) обсъждания на проекта за нов Закон за детето, по-точно на това във Варна. Присъстваха основно хора от фондации, асоциации и други НПО-та, държавни институции, общини, агенции и т.н. Много от тях бяха  дошли специално за целта от Добрич, Шумен, Разград, Антоново, Търговище, дори Русе. Но нито един свободен електрон като мен. Представих се като майка, активист и независим интернет журналист и май ми се зарадваха (а може само да са се смеели).

 

alt
Георги Богданов от НМД беше чудесен
 
 

 

   Иначе, поздравления за НМД за усилията, които полагат в посока чуване гласа на всеки, който има какво да каже по темата. Както и за това, че са се ‘преборили’ в проекта на закона да присъства термина „позитивно родителство”, като една бяла лястовица. Някои досегашни забележки авторите на закона са приели, много не са. Хубавото е, че хората в залата днес бяха много активни, всички професионалисти в областта си, всички сблъскващи се със случаи всеки ден. Например хората от социални грижи (вече май се казва Дирекция „Социална подкрепа”) директно отсичаха след изчитането на предложение за някой член – „Това няма как да стане и ще ви кажа защо”. А основната разлика със стария закон е още в името – вместо Закон за закрила на детето става само Закон за детето, като акцент са всички деца, не само тези в риск или имащи специални образователни потребности. Много внимание е обърнато на осиновяванията, на децата на разделените родители, на децата с увреждания... За първи път са засегнати деца на чужденци, също като по чудо е предвидено в някои случаи да има тежест мнението на самото дете. Всичко това е добре, стига да се отбележи в закона и правилника наистина коректно. И - разбира се - после да се спазва. 
   И все пак, всички тези хора бяха от системата. Явно само за мен там бе непонятно как в проект за закон, който се обсъжда в края на 2011та, а ще влезе в сила през 2013та година, все още присъстват подобни текстове: „Чл. 28. (1) Всяко дете има право на безплатни задължителни имунизации и профилактични прегледи при условията и по реда, определени в Закона за здравето. (2) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, както и личният лекар на детето, следят за провеждането на задължителните имунизации и профилактични прегледи на детето.”
   Значи хем има право, хем е задължително, така ли? И докога с тези задължителни имунизации?! Също както и правото на задължително училищно образование тук: „Чл. 34. (1) Детето има право на предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета. (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години.” А какво да кажем за множеството алтернативни методи на образование, освен училищното?
   Като изказвах тези си съображения – до кога думата „задължително” ще фигурира в закон, и то точно за детето; че всяко семейство има право да определя за децата си дали да им слага ваксини или да ги обучава у дома; колкото и малко да са семействата, направили този избор, не е редно те да са извън закона – с разбиране и кимане гледаше ...само една жена. Останалите почти не схванаха за какво им говоря и побързаха да се върнат към приемните семейства...
   Този текст може да стане доста дълъг, но няма смисъл да продължавам. За децата се мисли и работи отговорно. Би ми се искало да е и по-съвременно, по-гъвкаво и не толкова институционално. Явно инерцията в законодателната система е голяма. И все пак – аз ще изпратя съображенията си на НМД писмено и ще пожелая на авторите на закона справедливост, отговорност и успех.
  
   Защото децата ни го заслужават!
 
 
[ЗАЩОТО СМЕ ХОРА ] 21 November, 2011 12:17
   ...и православната младеж. Въпреки че в тези определения виждам ограничения, отидох на събитието, на което бях поканена – дискусия „Семейството на фокус”, част от т.н. "Традиционна варненска седянка". Мястото беше Духовно-просветният център “Св. Архангел Михаил”, който аз много харесвам и където бях на това прекрасно представяне. Може би и затова си го представях повече като светски разговор извън църковните канони, а попаднах в една зала с църковни активисти, младежи-партийци, психологически съветници, психолози, учители, начело с няколко църковни лица и ...самият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил! 

 

 

     

alt
   Аз вярвам в изначалния божествен разум, в ангелите, в прераждането, във вечната мъдрост, която са носели и споделяли всички велики учители и пророци. Вярвам в свободата на личността и на избора, вярвам в морала, в доброто у хората, в непредубедеността, в правото на мир на народите, в приятелството и в децата. Вярвам в добронамерените и далеч по-извисени от нас извънземни, във вселенската хармония, в планините, в реките и в сладоледа. Но не вярвам точно на църковните канони. Затова реагирах с неволно поклащане на глава на такива изрази като: „Мъжът не е добре да бъде сам, затова Господ създаде от реброто му жената” и „Наблюдаваме девалвиране на семейството, за разлика например от източния свят”. Така де - ?!...
   И въпреки това, чух и добри определения на съвременното добродетелно семейство, някои от които и от публиката. Като една учителка, която каза мнения на децата, с които провела подобна дискусия. Момченцата се обединили около определението крепост, а момиченцата – около огнище. Ако се абстрахираме от клишето - вярно си е, че доброто семейство наистина дава сигурност и подкрепа като крепост и обединява членовете си с уют и топлина като огнище. Друг каза, че в семейството е важно да има един много добър човек и един много силен. Като че ли повечето се съгласихме с твърдението, че семейството е мястото, където човек се учи, узрява и израства. А не място, където трябва да попадне, когато вече е зрял и успял. Хареса ни определението за семейството като обител и за отговорността като проява на духовност.
   Въпреки че се чувствах не съвсем на място, драсках по чашата си от кафе и си тръгнах по-рано, не съжалявам, че отидох на дискусията. Работата е там, че нямам нужда Църквата да ми разяснява какво е съвременното, морално, отговорно, равнопоставено, гъвкаво, уважаващо интересите и качествата на всеки един свой член семейство. Защото аз живея в него всеки ден.
 
 
alt
 
    Честит празник на семейството!
 
 
[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 07 November, 2011 15:10

 

   Сандра и Кърт Лъвлейс са американци, едни от първите, които не са се съгласили да дадат децата си в обществено училище. Това в Щатите се случва преди почти 20 години - през 1993та. От тогава много неща са се променили, но и много ... не са.

 (More)


Stop