[КЪЩА НА СЕЛО ] 22 October, 2012 09:57

Към "Къща на село 15"


Част 16: Празник на плодородието или Денят на благодарността по кюлевченски


altДокато в града е трудно да се каже, че се къпем в изобилие, на село всичко говори за обратното. Пълни щайги с ябълки, кофи със сливи, дузини чували с грозде, големи румени кайсии, зеленчуци, подправки... Земята е толкова щедра, природата е толкова богата и изобилна, че само мисъл-формите за изобилие, които си създаваме, биха могли да ни хранят през зимата...:)))

Сега последния път дори набрах връхчета от младата, едва набола коприва из мястото. Сложих ги да се изсушат, после ще ги стрия като чубрица и ще ги ръся в гозбите – не толкова за вкус, колкото за имунитет.

 (More)

[ЗАЩОТО СМЕ БЛОГЪРИ :-) ] 15 October, 2012 14:11

И тази година темата на Международния ден за действие на блогърите ми харесва. Особено е подходящо за 2012-та. Леко сладникаво, донякъде преекспонирано, но подходящо и ... вярно. Силата на Ние.

Тази година е добра за "нас" в това отношение. Като се започне от най-малкото "ние" - семейството, аз, мъжа ми и децата ми, мине се през другите "ние" - колеги, съученици, съграждани, сънародници, и се стигне до глобалното "ние" - човечеството, тази година е добра. Няма да навлизам в подробности и примери. Моите са едни, вашите са други. Но всички имаме такива постижения на обединени сили. Припомнихте ли си ги? А колко още може да се направи, нали?

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 04 October, 2012 16:27

Към "Къща на село 14"


Част 15: Гроздобер и още нещо...


И ето идва онова красиво време през едва що започналата есен, когато се бере гроздето. Когато едновременно се радваш, но и ти е жал. Когато един ден гроздето ти се вижда узряло, а на другия - не съвсем... Така или иначе, намислихме един уикенд в средата на септември и пак се понесохме цялото кралско войнство от моя страна. Майка, баща, брат, племенник, мъж и деца – две коли с кандидати за вино и слава!

Подредихме щайгите, грабнахме ножиците, помъкнахме стълбите, сложихме ръкавиците и отпочнахме гроздобера. Само дето пчелите и осите не мислеха, че имат конкуренция. И тя съвсем не им хареса, мне. Жужаха упорито, летяха край чепките, които им се изплъзваха изпод жилата, криеха се сред листата и сърдито излитаха от зърната. Въпреки че лозето на редове бе вече обрано, има много лози, вдигнати на асми. Наистина доста, но и ние сме си сръчни. Идеята беше майка ми да се занимава с децата, за да мога аз поне малко да побера, иначе не ме търсете за сериозна работа. Накрая всички беряхме, а децата се мотаеха сред стълбите, мрънкаха и съвсем необезпокоявано каквито там бели намислеха си правеха.

 (More)


Stop