[ЗАЩОТО СМЕ ХОРА , КРЪВОДАРЯВАНЕ ] 31 December, 2013 11:11


Днес, в последния ден на 2013-та, получих писмо от организаторите на Blog Action Day, в който се включвам последните пет години. В него пише за съвместната им кампания с Orbit.do, че точно днес е денят, в който да разкажа "моята история защо давам за благотворителност или за любимата си кауза".

Ами, добре. Добър начин да се сложи добър край на поредната изминала, не особено добра, година.

Разказвала съм за това в блога, но основната ми кауза тази година е доброволното кръводаряване. Тъй като на този етап от живота си не работя и нямам собствени доходи, ми е трудно да отделям пари за смс-и или банкови сметки. Затова помагам с нещо, което мога да дам безплатно (и за което всъщност се грижа много добре) - собствената си кръв. Не ми е за първи път, но в началото на годината дарих за Пламен Горанов и след това се оказа, че се втурвам към Кръвния център при всеки случай, за който чуя и е минало достатъчно време от предишния ми път. Тази година закръглих кръводаряванията си на три, всичките за конкретни случаи и пострадали, последното от които - вчера, на 30-ти декември. После се старая да проследявам "случаите си" и съм супер щастлива, когато хората оздравяват и са добре:)

 (More)

[ИСТИНАТА ЗА ...! ] 11 December, 2013 08:30


КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Цял месец нарастващо коледно настроение, внимателно и приятно избиране на подходящите подаръци за всеки член на семейството, трепетното им опаковане и криене на най-високото място в гардероба. Надписване на красиви етикети с калиграфски почерк, празнично украсяване на дома, измисляне на меню за постната трапеза, ухаеща на карамфил и канела къща. Мир и любов. Хармония...

А ИСТИНАТА Е: Боже. Не хармония, а какафония! Истината е, че хаотично и отчаяно купуваме някакви, криво-ляво подходящи подаръци в последния момент. Аз лично, с всичките си правомощия на майка и домакиня, отлагам до последно поставянето на коледната украса у нас. Отбивам детските хленчове за елхата, измислям лъжливи оправдания защо и днес не можем да извадим украсата, мажа и замазвам простичкия факт, че ненавиждам гирляндите. По-точно начина, по който неизменно, от най-лекия полъх или докосване, се ронят и падат по бюрото и по пода, навсякъде. Дразни ме това, че постоянно ги намирам на странни места и все се налага да ги чистя и пощя от килима. Да, мразя ги! Признах си. Както отлагам слагането на украсата, така и нямам търпение за махането й. Едва изчаквам да мине там пети-шести януари, прибирам и изчиствам всичко и се чувствам преродена! Най-после хубавата ми стара къща, без безумните лампички, китайски топки и камбанки, само с тук-там по някоя дървена био-еко-шпеко играчка. Но – замълчи сърце, че сега е едва началото!

 (More)


Stop