Не е нова тема, но нали знаете как майките на несамостоятелните още деца сме абсолютно зависими от тях – и психически, и физически? Как всяко излизане сами ни коства сложна организация, хиляди предвиждания, купища нерви и въобще си е цяла спец-операция? Как освен чисто физическата пречка има такава и в главите ни? Ама как ще се оправят сами, какво ще яде, ще се сетят ли да му дадат любимата играчка, за да заспи, ами..., ами... ?

Докато бащите? Ооо, бащите... Хващат дръжката на вратата за навън и казват някаква причина да излязат – трябва да отида на игрището, всички ме чакат, трябва да отида да взема това, трябва да направя онова... Просто трябва! И го правят. Ей така, без излишни замисляния, притеснения и свян. Излизат и си вършат работата.

 (More)