[КЪЩА НА СЕЛО ] 16 August, 2012 10:43

Към "Къща на село 12"


Част 13: Реколтата зрее, щурчетата пеят


Намираме се в прекрасен период от ходенето ни на село. Лятото е зряло, вечерите са прохладни, природата и градината са щедри, плодовете са изобилни, зеленчуците са разнообразни и о, толкова вкусни!...

altИ, особено като сме си сами (случва се приблизително през седмица), е толкова спокойно, хармонично и приятно... Там е пълна противоположност на града – тихо е, почти не говорим по телефоните, изобщо не сядаме на компютрите, децата си намират занимание с всяка тревичка и цветно листенце, а ние – ние изобщо не си търсим занимания, а само удоволствия. Работата в градината, до земята, е като просветление. Плевенето е почти медитиране, а събирането на скромната реколта – наслаждение!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 08 August, 2012 14:14

Към "Къща на село 11"

 

Част 12: Първият сбор

 

И ето, дойде така чакания 2-ри август, на който чакахме леля Калинка да дойде да види какво сме направили с мястото и къщата. Е, тя пак не дойде, но дойдоха почти всички възможни роднини, легловата база се запълни на 90 процента, кухнята работеше на пълни обороти, огнището на двора се палеше за обяд и за вечеря, двора всеки час се огласяше от детски писъци и смях, а съседите сигурно са си мислели, че си правим паралелен, домашен сбор с хора от няколко други села... Лудница, просто лудница!

За различно време, в което на ротационен принцип (с поне ден съвпадане) се събират майка ми, баща ми, свекъра ми, девера ми, жена му, двете им малки дечица и, разбира се, ние четиримата. Тук пак последното изречение от предния абзац!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 01 August, 2012 14:18

Към "Къща на село 10"

Част 11: В името на реколтата...


Нали си спомняте, като ви казах, че няма да ходим следващия уикенд? Е, не ни се получи (стига бе, нечувано!). Няма как просто, прекалено много труд, любов и надежди сме вложили в малката си, аматьорска градинка. Възприемаме я като един вид репетиция за тази, която ще направим другата година. Само си повтаряме – „ако бяхме засадили всичко по-рано” или „ако бяхме направили капково напояване навреме”... Ако някой ни слуша отстрани, ще си помисли, че догодина ще имаме градина с посадени по конец докъдето ти стига погледа прави домати, без една излишна тревичка (да не говорим за плевел, не дай Боже); че царевичните стебла ще приличат на изпъчени воини, окичени с големи царевици вместо пушки; че лука и чесъна няма да имат чет, а ягодите ни ще приличат на храсти... Да, точно така го виждаме и ние в мечтите си, но нещо ми подсказва, че ще си остане само мечта, хаха. От друга страна, знае ли човек - имаме цяла година в мислите си да го проектираме...:)

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 26 July, 2012 15:30

Към "Къща на село 9"

 

Част 10: Лятото преваля...

 

Бързаме в петък след работа. Този път предлогът е, че няма да можем следващия уикенд. Да бе, да. Както отговори собственика на хотела на моето обяснение – „Идеята ни беше да идваме веднъж месечно”: „Е, не сте единствените, при които не се получава, тук няма как”. Разбрах го. Влече те и това е.

Та така. Минаваме през голям магазин и купуваме строителните материали, които ни е поръчал майстора. Бягаме от часа пик, бягаме от града, газ към село! Този път голямата ни дъщеря заявява, че остава при баба си за плаж, затова сме само с малката и се чувстваме почти сами;) Тя заспива в колата, а ние слушаме музика и караме към залеза – романтика...

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 18 July, 2012 09:25

Към "Къща на село 8"

 Част 9: Кучето Биляр и седемте козлета


Този път пропускаме уикенд – няколко рождени дни, много море, басейни и игри. Притесняваме се да не ни изсъхнат насажденията и ден през ден проверяваме прогнозата за Каспичан. За щастие, след десетина безводни дни, най-после завалява, надяваме се да е валяло и над село и конкретно над нашата зеленчукова градина! Когато отиваме, се уверяваме, че е валяло и то сериозно, браво. Пиперчетата, които садихме преди по-малко от месец, са доста големи и нацъфтели, доматите големеят, макар и още зелени, дините са пуснали големи листа, първата реколта чубрица е почти готова за обиране. Виж, изтървали сме корнишоните – станали са колкото тиквички. Въпреки това децата късат и ядат, като Криси заявява, че не са горчиви и че дори обожава големите им семки (колко е лесно да се ощастливи дете на село)!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 09 July, 2012 15:13

Към "Къща на село 7"

 

Част 8: Лятото, компотите, зелените листа

 

Тук някъде, в разгара на най-жежкото лято, ни идва идея от типа: „Абе-как-не-ни-хрумна-по-рано-много-сме-зле”. А именно - да поставим из двора няколко варела, които да се пълнят с дъждовна вода, а от тях да излизат маркучи за капково напояване. Ако не толкова сложно, то поне да използваме изобилната дъждовна вода за поливане.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 28 June, 2012 14:47

Към "Къща на село 6"


Част 7: Осъзнаването, но и реколтата.


Залавяме се с изпълнението на работния план и точно тук и сега настъпва моментът на отрезвяването. Рязко. Ама наистина, колко много работа има! В къщата, в двора, в градината! И как ще се справим с всичко това? Дърветата са с превити клони, а плодовете им започват да зреят, черниците дори започват да падат, картофите са избуяли с буйна растителност, царевичките се кипрят нагоре, тревите и плевелите растат с видима скорост, майсторите се мотаят, други не се появяват и нещата изостават... Искам мама!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 21 June, 2012 14:42

Към "Къща на село 5"

Част 6: Лятото идва!


През почивните дни около 24-ти май отново се стягаме за село. Разбира се, включваме се в празничното шествие в града, но веднага след почерпката се товарим на колата в познатия формат и отпрашваме към скалите. Този път има скрита екстра – намислила съм да отидем на концерт в голямата мадарска пещера, в рамките на ежегодната среща на Бялото братство, която се провежда точно тук и точно сега. Очакваме вълшебство, а заварваме проливен дъжд, продънено мрачно небе, мокри, черни скали и никаква музика, освен бясното барабанене на дъждовните капки върху покрива на колата и после върху къщата и градината. Вали през цялото време, само един ден слънцето ни се показва и ние веднага плъзваме с децата на разходка из калната гора.

Боже, тези скали! Не мога да опиша чувството, което ме изпълва под тях, само като ги гледам. Знам само, че винаги искам да ходя там, че там се чувствам на мястото си, това е. 

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 16 June, 2012 13:20

Към "Къща на село 4"

Част 5: Първи гости


След две седмици отиваме отново за ден и половина. Не мога да повярвам, че е минал едва месец след сделката. Наистина се чувствам като у дома! Сякаш винаги съм идвала тука така.

Градината е много променена. Цветята са се сменили, сега едни са прецъфтяли, други сега нацъфтяли. Много са пораснали до неузнаваемост, божурите са в разцвета си, цветния храст в подножието на стълбите за втория етаж е отрупан с големи лилави цветове и има нужда от вързване нагоре. Всичко е по-слънчево, по-светло и по-зелено, отколкото някога сме го виждали.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 07 June, 2012 15:20

Към "Къща на село 3"

Част 4: Първата ни нощ в къщата 


Оказа се, че само аз съм спала неспокойно, защото постоянно ставах да наглеждам децата, от отсрещната къща ми блестеше ярка светлина през прозорец, в бързината останал без перде, а едно куче не спря да лае някъде супер наблизо като за добре дошли. Затова пък сутринта се събуждаме от силно гърмене на музика и в просъница осъзнавам, че това е „Ако умра ил загина” (поздрав!), на която майсторите на съседа пригласят в 8:12ч (както невярващо фокусирах на дисплея на телефона си), отдавна започнали работа по зида на оградата му. Музиката продължи до два следобяд, като мина пълната гама знайни и незнайни фолк хитове по няколко пъти. Кошмар. Най-после настъпва тишина и последва спокойната част, за която всъщност се натискаме – чирикане на птички, тук-там измучаване на крава, далечно подвикване... Музикалният букет се възобновява вечерта с гостите на стопаните в съседния двор по случай първи май, като тук възрожденските парчета бяха по-малко, за сметка на механджийските класики. Ние в нашия двор, мъчейки се с импровизираното огнище от няколко тухли и дима от скарата, потропващи в такт с „Бяла роза” иззад оградата... – селска идилия!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 31 May, 2012 14:27

Към "Къща на село 2"

Част 3: Как (бързо) стана всичко


И така, още в деня, в който огледахме всички имоти, се върнахме в „нашата къща” и си стиснахме ръцете с леля Калина и сина й. Разбрахме се кога ще подпишем предварителния договор, разбрахме се датата на сделката да е точно месец след него, разбрахме се, че ние ще обикаляме за документите (институциите в Каспичан и Нови пазар скоро ни станаха близки) и зачакахме. Първо, разбира се, трябваше да се продаде апартамента ни във Варна. Мъжът ми много се притесняваше ще стане ли навреме. Напразно. Като съдех по развитието на нещата досега, аз бях напълно спокойна и за това.

Както очаквах, самата сделка мина като на шега. Сигурна съм, че ще запомним как единия ден във Варна си продадохме апартамента, а на следващия ден в Нови пазар купихме къщата. Тук няма шега, доказват го документите, в два поредни дни на април 2012-та. Ангелски игри, а? :)

 (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 28 May, 2012 07:25


Значи, моите са от типа презадоволени, до голяма степен разглезени и самодоволни деца. Имат щастливо детство, което води до израстване като щастливи, уверени и - както казват обаче - не особено амбициозни възрастни /за това съм склонна да се съглася, защото и аз самата съм такъв пример/. И все пак съм убедена, че обичта, спокойното израстване и изобщо вниманието към детето са му жизненонеобходими.

Изглежда, по някакъв начин, момчетата от дома в гр. Бойчиновци са били лишени от това, иначе нямаше да попаднат на такова място. На мен термина "поправителен дом" ми звучи като от миналата ера и си е така. Само че той съществува, днес, през 2012-та. Там водят осъдени непълнолетни момчета между 14 и 18 години, и въпреки розовите краски в това описание, мястото си е затвор.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 23 May, 2012 10:07

(към Къща на село 1)


 Част 2: Първа среща


И така, дойде денят на първата среща между нас и къщата. Между нас и до този момент все още неясната мечта.

...

Така попаднахме едва за втори път в село Кюлевча. На 80 км от Варна, то е само на няколко километра след края на магистралата (Хемус). Стига се лесно, кара се бързо, безопасно и икономично. Самото село е добре защитено от скалите, усещането е силно духовно, въздухът е наситен с добра енергия... Светло е. В началото на март, за разлика от града, тук има доста сняг. Води ни собственичката, леля Калина. След последния завой познавам зелената ограда от снимките и изпитвам усещане, сякаш си идвам у дома. Странно е.

alt

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 15 May, 2012 15:09


Част 1: Как въобще ни хрумна?


В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ се на мъжа ми. Сън за бабината му селска къща, окъпана в слънце, за големите, отрупани с плод градини, за плитките с лук и коритата със стар боб... За безгрижните му дълги лета, прекарани с още двайсетина деца в околностите на селото, за безкрайните им приключения. За гръмкото му според мен твърдение, че тези лета са го формирали като личност... Е, кой не иска да даде това и на своите деца?!

А сега да се върнем в реалността – ние сме семейство с две деца, винаги живяло в града. Едното ходи на детска градина, другото на училище, бащата на работа и само аз – майката – имам известна свобода. /Колко голяма е тя може да ви каже само майка на две малки деца;)/

 (More)

[ЗАЩОТО СМЕ ХОРА ] 07 May, 2012 11:12


Аз съм от онези нормални родители, които съчетават няколко метода на възпитание, без винаги да си дават сметка какви са, защо и т.н. Наблягам на „нормални”. Поколението на родителите ми мисли, че децата ми са супер разглезени, защото се съобразявам с хранителните им предпочитания. Кликата на „майките лакто-еко-био сектантки” ме заклеймява, че не съм кърмила децата си поне до година и осем месеца, че не им пека всеки ден домашни бисквити и даже им давам да ядат купешки сладолед.

Очевидно някои от разбиранията ми са насложени от детството, други са възприети наскоро, но най-вече се опитвам да следвам вътрешното си усещане. Разбира се, основно се водя от своите деца и много се уповавам на мъжа си, на неговите много по-ясни преценки и безпогрешната му интуиция.

 

 (More)

«Previous   1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14  Next»

Stop