[КНИГИ И ЧЕТЕНЕ ] 19 June, 2011 15:49
 
  Разбира се, подобна книга нямаше как да остане встрани от полезрението и интереса ми. До представянето във Варна така и не си я купих, но то нали затова автори и издатели си правят труда да ходят при хората и да ги насърчават да го правят. Пък и автографите не са за пренебрегване. Пък и да видя авторите от Варна - също;)
  Може малко да се поразсъждава и върху факта, че представянето се прави в духовен център, а не в книжарница. Колкото и да харесвам това място, все пак истината е, че във Варна нямаме съвсем подходящо място за представяне на книги – книжарници има, но нямат пространство и никой не е предвидил тези все по-нарастващи практики на авторите и нужди на читателите.   
  И все пак, попадайки в този зелен и тих духовен оазис в сърцето на града, бидейки сърдечно посрещната от усмихнатите съставителки на книгата Емилия Миразчийска и Райна Кастолди на входа, вдъхвайки любимия аромат на старинна дървена къща, попадайки в залата с икони (от изложбата, провеждаща се там в момента), затвърдих усещането си, че това място е идеалното за целта.  
 
 

 
  Представянето беше естествено, емоционално и приятно – точно както очаквах. Актрисата от шуменския театър Стефани Лечева (също една от 116-те авторки) прочете някои откъси от книгата толкова силно и въздействащо, че бях принудена да се крия зад страниците на моя екземпляр и да чета други текстове в момента, за да запазя поне донякъде самообладание, мда. Вярно - не бях единствената, която тайно си бършеше носа.
 

 
  А изпълнението на живо на включената в книгата венецианска приспивна песен от сопраното Мария Коровешова Рокас (в акомпанимент на млада музикантка на контрабас) съвсем ни размаза.
 

 
  Добре, че накрая имаше баница (закачка с един от текстовете – „Сън в зимна нощ”), студено бяло вино и кратък разговор с уредничка на изложбата – така донакъде успях да дойда на себе си, преди да отида за автографи...
  Книгата я започнах веднага, разбира се (въпреки че в момента чета и други три). Интелектуално женско удоволствие от класа. На всеки разказ си казвам – да, това съм аз...това не съм...да, точно...е, чак пък толкова... и така нататък, без да мога да я оставя. От вчера съм прочела около половината и въпреки че толкова женски емоции накуп ми идват в повече, си казвам – още една, само още една история...
  Най-хубавото е, че имената на авторките ги има, но самите текстове са неподписани, което – естествено – ги прави до болка искрени и по воайорски неустоими. Най-хубавото е, че са представени много женски точки – на раждали и не-раждали жени, на жени от много прослойки, с различно занимание и кариера. Много неща съвпадат, но има и много различни от твоята гледни точки, с които понякога се съгласяваш, понякога – не. Въобще – страшно интересно е!
  Поздравления за съставителките, за всички авторки и за издателството. Ще чакам с интерес бъдещите им проекти – да, а защо не свързани с бащи и не-бащи?
 
  ПП. Във Варна ще има представяне и на 21ви юни, вторник. Има време, ето къде да следите.
 
 
[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 11 June, 2011 11:34

 

  Благодарение на един приятел скоро попаднах на идея за създаването на Отворена положителна медия, която звучи много добре. Още е в самото си начало, набират се доброволни творци, дизайнери, фотографи, художници, програмисти, финансисти и въобще всички нужни за осъщесвяване на проекта хора и дейности. Има обявен конкурс за име (въпреки че на мен и това ми харесва), вече има по един пост в почти всяка категория и нещата се задвижват бързо и добре.

  Особено ми харесва идеята за "даващият рожден ден". Ами да, и без това - няма какво да се лъжем - от един момент нататък се чудим къде да намерим празничното си настроение на рождения си ден, по-добре е да направим някакъв запомнящ се и благороден жест към другите. (Това важи за нас, нали, не за децата ни, хаха). Трябваше още от "Яж, моли се и обичай" да ми направи впечатление как Елизабет подкани приятелите си да я поздравяват по случай рождения й ден чрез малка сума в банкова сметка, с която после тя купи къща на балийската си приятелка, ама не стана тогава. Стана сега, когато го виждам приложено от българи в български вариант и мисля следващия април да го направя (дръжте се!:))).

  Аз все още мисля дали, как и къде да се включа. (Тъмните сили на ниско ниво са по-силни от добрите, нали знаете? Засега сарказмът ми се бори с оптимизма, но от сайта той е зарАзен). Мисля, че ще го измисля, най-малкото ще следя всичко отблизо.

  Включете се и вие, пък да видим какво ще стане, а?:)

 


 

ПП. Е, добре, аз вече реших и съм 'творец' там, благодаря:) 

 

[КНИГИ И ЧЕТЕНЕ ] 01 June, 2011 08:42

  

  Добра новина - библиотеката за деца определено се възражда! И не, не е само заради ангели-доброволци като Ели Чудото, не е само заради готините родители и възпитатели, не е само заради сърдечните и отзивчиви библиотечни служители. Всички те имат своята огромна роля, но не само. Според мен в основата на процеса са ... дръжте се сега... книжките и удоволствието от четенето. Мда.

   Затова повече от логично беше да отидем точно днес в библиотеката. Елочка Приказчуна отново бе във вихъра си, с авторски спектакъл по приказките на Соня Иванова и Валентин Андонов "Приказки за малки и големи от Вал и Соня сътворени", страхотни картонени кукли, музика, много закачки с децата и - разбира се - конкурс за рисунки.Там бяха дори авторите, поздравления!   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 28 May, 2011 16:01

 

  Утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Разбира се, този на Роксет. Всичко започна още през януари т.г. (мисля), когато обявиха новината. В същия този миг мъжа ми плесна с ръце и каза: "Криси, ела да ти пусна една страхотна група, ще отидем на концерта й в София!"  

  Както се казва, останалото е история. Чавето полудя и се започна едно денонощно слушане и пеене, научаване на всички възможни песни наизуст, гледане на клипове и концерти, изнасяне на собствени такива със сцена раклата или дивана, затъмнени светлини и (много скоро отегчена) публика в наше лице. Лично купуване на билети, изработване на табела (която все пак няма да вземат, защото няма да ги пуснат с нея на стадиона), купуване на новия албум (уж подарък за баща й, да бе, да), рисуване на десетки образи на Пер и Мари, повтаряне като на запис фрази като "Мари има рожден ден един ден след концерта в България" и "Подгряваща ще е Нора с четиричленната си банда", събиране на изрезки от вестници, обясняване едно и също на всяка лесно попаднала й жертва, спорове за музиката в колата на път за училище и чудене с коя точно любима блузка да се облече в големия ден. А малкото чаве върви след нея и фъфли в захлас "Искам шизгатдълук", без все още да се е нучило да говори на български добре, въобще...      

  Въобще, утре изпращам дъщеря си на първия й голям концерт. Тя е на 8г. Аз на моя бях на 18 и се чувствах най-щастливия човек на Земята. Така че знам как се чувства тя, но не знам какво е да го чувстваш толкова рано. Предполагам, че щом се отнася за музика, няма голяма разлика. И няма значение, че самите Роксет на нещата, които им гледахме на живо през 2011 са - хм, как да кажа - блед спомен от най-силните си години. Няма значение, че малката сигурно ще ги види добре само на екраните, а за мечтания автограф и дума не може да става. Няма значение, че ще е уморена и с гръмнала главица след концерта. 

  Всичко, което има значение, е емоцията. А тя е много, много щастлива, далеч преди да е дошъл Денят. Всичко, което има значение, е Музиката. Наистина хубавата музика. И порасналото ми дете. Пожелах й да запомни завинаги този ден, тя каза - добре!

 


  А това е на самия концерт - с блузка на групата и подходящо питие, хехе:

  И реакцията: "Мамо, това беше най-якият ден в живота ми!"

 

 

 

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 21 May, 2011 03:25

 

  Поканиха ни на откриването на интересно събитие - археологическа изложба за деца, пригодена за пипане, ровене, копане, рисуване и гледане. Въобще всичко, което на обикновените изложби не се разрешава. /Охааа, а аз как рових!...:)/ Чувала съм за такъв музей, но огромен, четириетажен и съвсем истински - Техническия музей във Виена. Знам за подобна стая за игра в България - в Регионалния исторически музей в Благоевград - браво! А сега разбрах, че и във варненския археологически музей имало оборудвана такава детска стая, хм, интересно. Ще трябва да я потърсим.

  А това за нашата стая го разбрах от чичкото от варненския музей, който говори в началото на децата, докато те рисуваха или откровено блееха, а накрая някои не издържаха целите 5 минути седене и ... станаха.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 17 May, 2011 15:22

 

  Абе, да ви кажа честно, Община Варна напоследък много се старае да ми се хареса (а който ме познава знае, че това е трудно). Дали ще награждава наистина талантливи деца на общински конкурс по литература /:)/, дали ще осигурява хубави условия за провеждане на детски велокрос в Морската градина или ще е партньор на благотворителен детски празник, част още от празненствата по случай Празника на детската книга - 2ри април, но... Стараят се хората, не може да им се отрече. Дали защото идват местни избори или защото са прозряли някои житейски истини за това колко е важно да има умни събития за деца, но напоследък се стараят и това ми харесва.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 12 May, 2011 15:03

 

  Може би сте чули една тъжна новина от последните дни - 32 годишна жена се появила в болница с мъртвото си бебе, което се е опитала да роди у дома. Тя не е успяла /голям ужас, съболезнования!/, други са успявали, но общото между всички тях е, че не се примиряват с отношението в българските родилни отделения, че отстояват с голям риск правото си на избор и че се изправят с него срещу почти всички, познати и непознати.

   В такива случаи, според мен, не може да се даде еднозначен отговор кое е правилно и кое - не. Културата на раждането у нас най-после трябва да помръдне повече в посока 21 век (за предпочитане е по-бързо, докато още сме в същия век). От друга страна раждането е божествен процес, при който не бива да се допускат крайности и отстояване на намерения на всяка цена.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 30 April, 2011 10:42

 

  Онлайн регистрирането на Криса Коконата във велокроса ми отне не повече от минута и половина след прочитане на съобщението. Още толкова ми трябваше да пиша коментар "Браво" и после да го пусна на мейла на класа:) На нея й бе поднесено като приятна изненада и тя го прие с ентусиазъм, доста по-различен от този, с който обикновено приема 'Хайде, време е за домашните'... Веднага се метнахме да стягаме колелото: помпене на гумите, вдигане на кормилото, нова седалка и вече само трепетно чакахме. В оставащите ден и половина всички роднини, съседи, учители, съученици и случайни жертви (например продавачите на пазара) бяха разбрали, че Криса е записана да участва във велокрос. Не от мен, разбира се.

  И ето, нейният час дойде.   (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 26 April, 2011 08:09
 
 
  Родното село на Петър Дънов е с. Николаевка - на 30 км от Варна. Научих това скоро, след като 'случайно' попаднах на мнение на директорката му, в което тя предлага съдействието и ентусиазма си за създаване на добри условия, подходяща среда и нов подход към децата, новите ни деца. Всичко това, за което си говорим от известно време. Всичко това, което не е трудно, не е особено скъпо, но явно в България на този етап си остава недостижимо. Колкото и да е важно. Жизненоважно в дългосрочен план.
  След това нещата се развиха, както се развиват нещата, на които им е било писано да станат - лесно, бързо, единодушно. Свързахме се с директорката, срещнахме се с нея, тя ни разказа за работата си, за децата и за това от колко време си мечтае да срещне родители като нас и - накрая на сбирката, и аз не разбрах как стана - някой предложи да отидем да видим училището, за което тя говори отдадено и с такава любов. Разбира се, не ни отне много време да стигнем и до идеята след това да го съчетаем с пикник край красивия едноименен язовир. Речено-сторено, и то за нула време!          
 
  Само след няколко дена, навръх Великден, в слънчевата, но край морето ветровита неделя (след среща, на която всички бяха точни и се оказахме повече хора и деца, отколкото очаквахме), се озовахме в поддържания и зелен двор на ОУ "Христо Ботев" в с. Николаевка.     
 
 

 
  Училището се намира на красив хълм, откъдето децата виждат през прозорците на стаите си тази гледка (а не онази, градската, нали):
 

 
  След като децата ни се набесняха из двора, влязохме да разгледаме и вътре. Там нямаше много за гледане, но имаше много за правене. И то се прави, но по начина, по който се правят всички (честни) неща в нашата държавица – бавно, трудно, на парче, с малко пари и с много мъки. Мога само да кажа, че в лицето на г-жа Павлина Иванова селото, децата и въобще институцията са намерили съкровище. Във всяко едно отношение – в интереса й към новите, съвременни подходи в образованието, в интереса й към сугестопедията, към възгледите за образованието на Учителя Дънов, в искрената й любов към децата и професията... Имат късмет с младостта и ентусиазма й (които не са задължително свързани), трябва да са благодарни за блясъка в очите й.
 

 
  Но имат късмет главно по отношение на усилията й да набира ученици, така че да спаси училището  (на което е директор от шест години) от закриване. По закон училища се закриват, ако учениците са под 80, мисля. Днес там учат повече от 130 деца до девети клас. Първокласниците учат целодневно, а отскоро е разкрита предучилищна група за 5 и 6 годишни деца. Всеки ден от Варна пътуват два автобуса с ученици, а един – от близкия град Суворово.
 
 
 
 
  На мен голямо впечатление ми направи и прилежащата към училищния двор строяща се къща, точна възстановка на родната на Петър Дънов, реално намирала се надолу по хълма. Къщата става страхотна, с дух и излъчване на истинска светиня. Мисля, че не случайно я нарекох (уж грешка на езика) църква, докато отговарях на дъщеря си какво е това място, на чиято веранда сме се качили. Строежът се финансира от специална фондация "Духовни градежи"
 
 
  Така или иначе това беше съвсем предварително запознаване с училището на малка група родители, повечето от които с деца в пред-ученическа възраст. Така или иначе предстои много работа в тази област – много в градовете и още повече в селата. Хубавото е, че вече се оформя тенденцията будните родители, които искат да съхранят силната положителна енергия на новите си деца, да ги водят да живеят и учат извън големите градове, на село, сред природата. (И в с. Николаевка има семейство, купило си къща и довело дъщеричката си да учи и живее тук, след като в града не е успяла да се приспособи). Хубавото е, че има млади, отдадени учители и директори, посветили се на всички деца – циганчета, българчета, отхвърлени от ‘елитните’ училища, (уж) нежелани другаде или специално търсели прекрасните селски условия. Хубаво е, че има родители като нас, които ‘проглеждат’ и започват да мислят в тази посока. Хубаво е.
  Лично аз нямам представа дали ще запиша децата си в ОУ „Христо Ботев” в с. Николаевка. Но съм щастлива, че се запознах с г-жа Павлина Иванова, че заведох децата си в хубавото им училище и село, че се включвам с (поискани) съвети за кандидатстване на училището по министерски проекти и че всички ние поддържаме връзка в групата „Новите деца и образованието”. Пък да видим!
 
 
[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 20 April, 2011 14:49

 

  Тази седмица беше Европейския ден за правата на пациента. Както срещнах някъде в много подобен контекст - европейския, не българския. Защото колкото и отдавна да се говори за правата на родилките в българските родилни отделения, пак не можем да се доближим дори и на крачка от европейските такива. А не е толкова трудно, още по-малко страшно. От най-активните общности по темата, сдружение Естествено и група Родилница, от месеци предлагат някои елементарни неща, които болниците да направят с цел подобрение на ситуацията, като да качат на сайтовете си документа за информирано съгласие, за да се запознаят бременните с него преди момента на раждането (Защото, ако отивате на раждате по естествен път - съжалявам - но боли и въобще не ви е до това. Нито до четене, нито до подписване, а най-малко до спорене). Активистите от месеци са чакали отговор на писмата си с настояване за реално спазване  на правата на родилките до МЗ и НЗОК (изненадите за мен никога не свършват!) и са получили формален такъв едва след оповестяване на плановете си за пресконференция. Дори са създали доста професионална брошура, браво на тях!  (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 13 April, 2011 03:50

 

  Бях много изненадана (и леко засрамена) когато преди няколко месеца открих книжарницата за детски книги "Жар птица" във Варна и особено това, че работи и събира децата за четене на книжки в събота вече втора година. Ами че как, това беше нашето място, а го научаваме едва сега! Така и не успяхме да отидем дълго време след това (нали ги знаете заетите почивни дни), но за 2-ри април - международния ден на детската книга, по рожденната дата на Х.К. Андерсен - бях твърдо решила да се замъкнем и почетем с децата. Имахме и друга покана, разбира се, затова побързахме да отидем рано и се насладихме на време за разглеждане на стотиците прекрасни книжки само за нас, преди да дойдат останалите. Които започнаха да идват регулярно и не спряха да идват дори и когато ние си тръгвахме. През цялото време всички бяха поздравявани с усмивка и насърчавани да пипат където и каквото искат от страхотната и харизматична собственичка на "Жар-птица", която в обявения за начало на четенето час извади възглавници за пода за всички и прочете първата книжка на децата, които я слушаха в захлас. А по случай празника след това са се изявявали и малки музиканти (добре де, подозирам, че на йониката са се изявявали почти всички присъстващи).   (More)

[ИСТИНАТА ЗА ...! ] 09 April, 2011 03:39

 

  КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Охаа, първа ваканция в първи клас! Истинска почивка, разнообразие, игри. Е, с малко учене и четене, разбира се, ученичката няма да губи форма точно сега... Има още състезания за явяване, още неща за учене и усъвършенстване. Но трябва да си почине, това е най-важното. Също и да смени влажния ни морски въздух. Затова отиваме на планина с няколко приятелски семейства с деца. 

  А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Разбира се, разболява се от червено гърло точно преди да тръгнем. Не е нещо ново, но продължава да е вбесяващо. След прегледи, консултации и известни колебания все пак тръгваме. Както каза приятелката ми - бе, вие елате, пък ще видиш как ще се оправи като бяга на поляната с овцете и кравите. Разбира се, още не слязла от колата, се мята на поляната в диви игри, крясъци и ревове с купищата други деца.   (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 03 April, 2011 03:37

 

  Напоследък ми прави впечатление превръщането в тенденция с разни задачи и каузи да се занимават някакви супер ентусиазирани, цъфтящи и не стъпващи по земята хора. Случва ми се да пиша на някой с предложение за помощ или съдействие и да ме засипят с енергични, положителни и ентусиазирани писма, изобилстващи от "Привеееет....:)))", "Благодаряяяя...:)))", и изрази като: "Поздрави и усмивки с коренчетааааа.....:))))", от които саркастичната ми душа се гърчи от ужас. Вярно, че някои от тях са в чужбина, където по принцип всички стават почти непоносимо оптимистични, но дори и от Варна ми пишат: "Писмото ми е малко хаотично май, но ще ми простиш, преди второто кафе съм блондинка по душа и акъл отвсякъде ;-)))))) Вълнуващ и ползотворен уикенд ти пожелавам!!"    (More)

[КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ ] 10 March, 2011 02:16

 

     Децата са различни. Раждат се и особено като пораснат, стават различни. Дори и от една майка и един баща:) Нарекла съм моите деца Нафуканата Гъзарка и Изперкалата Хипарка. Е, не са ли такива? /снимах едната, отидох в другата стая и снимах другата, в случай, че си мислите, че това е постановка/   (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 07 March, 2011 03:38
 

      Поканиха ме да участвам на среща, наречена "Диалог за бъдещето", която предстои да се проведе на 11 март т.г. в София, под мотото: "За да градим бъдещето, трябва да си го представим". Ето и интервю с основната фигура на организаторите от сдружение "Ново училище" Явор Джонев, дадено преди близо година, когато тази почти осъществена среща е била все още проект.     
 
    Въпреки че участието не е свободно, първите поканени са "специалисти, експерти, учители, ученици, бизнес ръководители, творци - всички граждани - представители на най-широк кръг от заинтересовани страни". Лично аз съм описана като "активист", много хубаво. Този път ще участвам дистанционно.               
    Ето някои уточняващи цитати:
"Основната цел на "Диалог за бъдещето" е да създаде форум за конструктивен диалог за желаното бъдеще на обществото ни и за неговото осъществяване чрез промяна на образователната система.
Основни принципи на работа: отвореност, толерантност към различните гледни точки, уважение към различните приоритети, генеририране на максимално много идеи.
Конференцията тази седмица е само първата стъпка в един процес, който трябва да обхване цялата страна и да потърси всички гледни точки. Да ги балансира интелигентно, да ги анализира и синтезира, за да достигнем до съгласие по най-важните въпроси.
Гражданското ни общество е достатъчно зряло и силно за това."
   
    Повече информация, както и писмените мнения на участниците можете да намерите на сайта www.progresivno.org Проектът е предвиден да се проведе в рамките на две години, като тази среща е първата от редица такива, вкл. и в други градове на страната.
    Страхотно! Най-после се прилага на практика това, за което се говори, мисли и мечтае от много време, от много хора. Участието е на съвсем доброволен принцип, на тази среща поканените са близо 260, можете да видите списъка тук (да, за мен определено е чест и отговорност да бъда част от такъв списък).
    В края на срещата е предвидено да се направи представяне на личността и учението на д-р Лозанов - създателят на метода за интензивно обучение "сугестопедия".
    Сега остава всичко това да има реален ефект върху образованието и националната ни стратегия въобще като страна. Къде сме и къде искаме да отидем. Как се справят младите хора след завършване на училище и университет днес и как искаме да бъде утре. Както казва Явор Джонев:    „Този въпрос е твърде важен за бъдещето ни, за да бъде делегиран на някое правителство. Необходимо е участие на цялото общество.”
    Точно същото казва и Филип Панайотов тук накрая: „Много е хубаво, че сега у нас се строят толкова магистрали, но те са пътища за никъде, щом я няма главната магистрала, тая, която може да ни изведе от тресавището, в което се давим, към по-добро бъдеще. Но тая магистрала може да бъде построена само ако има национално помирение и съгласие, и то с усилията на всички ни – на управляващи и управлявани, на правителство и опозиция, на всички българи. Има ли съгласие за тази магистрала, вече не са страшни никакви други спорове, дискусии и дебати.”
    Скоро прочетох още един добър материал, където Яна Брюрер Тавание казва:
„И, хайде пак - в България има много хубави неща, места и хора. Но положението е малко като това дa изпуснеш торба перли в казан с лайна. Хубаво ти е да знаеш, че са някъде там. Това обаче не е най-важното. Най-важното е да започнеш да гребеш.”
   
    Е, аз мисля, че тази среща е част от началото на гребането. На отсяване на тези, на които ни пука. Винаги можеш да се включиш, знаеш, но само ако ... да, само ако наистина ти ...
 
 
«Previous   1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14  Next»

Stop