Mama Memi

     КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Да се преместим в нов апартамент в централен квартал  на Варна близо до Морската градина, до офиса и въобще до всичко? С малко (и все още неизнервени от нас) съседи, с нови мебели, които ние сме си избирали, с минималистична подредба, както ние искаме и с мечтаната библиотека - стена? С двуетажно детско легло и огромно легло в спалнята? Дори с подземна гаражна клетка за каляската? Ммммечта! Да, да и да!

      КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Oоо, първата ни семейна почивка всички заедно! Не ние сами, не Голямата досада на почивка с баба си и дядо си, не Малката досада, зарязана докато ние тримата пътуваме, не - този път сме четиримата заедно. Жес-то-ко! И тъй като ние - морските хора - ходим на плаж всеки ден след работа, в отпуските обичаме да почиваме на планина, през късната пролет или ранната есен. И така, последният уикенд преди 15-ти септември, пред пред-училищно, ще се метнем на синята фурия и ще отпрашим към семейната идилия, безгрижния живот и вечното щастие, пък дори и само за два дена.

      А КАКВА Е ИСТИНАТА? Наистина жестоко, хех.  (More)

    КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯХ? Ооо, европейско реюниън турне на Faith No More! Лудница! Бях сигурна, че ще дойдат и в България, а когато се потвърди за Бургас бях още по-доволна. Започнах трескаво да очаквам, не си позволявах лоши мисли за болни деца и дори намислих какво да си облека - тениската, която купих преди 16 /!/ години на концерта им в Будапеща, който посетих на крехката възраст от 18 години и бях единствената не-от-София в буса. Представях си как царствено се разхождам с нея на феста, как обирам възхитени погледи, потупвания по рамото и десетки поздравления. Как се превръщам в митична фигура, след която се чуват възбудени шушукания и която дори дава автографи на група осмелили се да я заговорят девойчета. Която, освен че вече е гледала групата преди повечето зрители да са проходили, се явява на феста и като жена на служебно лице към една от сцените и музикант от една от поканените групи. Да, определено мечтаех как това ми осигурява място, съвсем малко по-ниско от мястото на мениджъра на FNM. Представях си, че ще се размажа от танци, викове и кеф. Че след заветния час и половина ще бъда без глас, с раздърпана блузка, драматично одрана буза и с поне една липсваща обица...                                                          (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Четири месеца преди 6-тия рожден ден на дъщеря ни резервираме самолетни билети за трима до царствената ни столица. Хрумна ни гениалната идея да й подарим пътуване със самолет, защото от малка ги обожава, водим я на летището да ги гледа и слуша и най-вече защото сме печени родители, ако толкова ви интересува, затова!

През радостното очакване си представяхме възторжени писъци, широко отворени очи, румени бузи и щастливо тупкащо сърчице! Вълнуващ полет, прекрасно време, безгрижни разходки из забележителностите и музеите на София. След това очаквахме цяла Варна, половин България и четвърт Европа да чуе от самата нея за невероятното преживяване, веднъж в живота и за най-чудесните родители на света!  (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ооо, най-после ще попътувам! Откакто имам дребни дечица, домакинство и мъж (накратко  -  воденични камъни на шията),  не съм ходила почти никъде. Да, смятам, че няколко дена ще се отразят добре на всички ни – аз ще се разведря от ежедневните задължения, децата радостно ще се затъжат за мен и ще се глезят на бабите, а мъжът ми ще ме оцени отново и ще му липсвам много. Решено е – заминавам при най-добрата си приятелка , омъжена в китното херцогство Люксембург, оле!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Радостното ми очакване е вгорчено от мисли дали децата ще са здрави, дали малкото ще реве и страда много за мен, дали бабите ще се справят и много други подобни параноични притеснения.  (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: По този въпрос представите на всички бъдещи майки не са толкова  розови. Но пък всеки е бил и се е грижил за болен, не може да е много по-различно. Милото детенце ще си лежи по цял ден, ще хапва каквото му се дава и ще си пие сиропчетата. Ще се оправи за 3 дена с много любов и грижи!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Когато детето ми е болно, буквално не мога да мисля разумно. Майчинският ми инстинкт е толкова силен, толкова страдам и се притеснявам, че ми размътва мозъка и не мога да разсъждавам трезво.  (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Поканиха ме на среща на съучениците от гимназията. (15 години от завършването - ужас, ужас!).

Добреее... Така. Ще го измисля някак – две деца, един зает мъж, само две не-особено-навити баби, два дена до тогава... Разбира се, не успях – останах с едното хлапе и с малко свободно време преди приспиването му, хъм, хъм...

 Воала – ще отида с него!  (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, ще бъдем умерено амбициозни родители, разбира се. Ще се стараем детето ни да знае и може всичко, което могат връстниците му, все пак. Не вярвам да го тормозим с хиляди излишни уроци, курсове и натрапени „таланти”. Пък и нали ще видим какво му се отдава, какво го влече, как се справя с различните неща...

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Истината е, че ВСЕКИ от най-близкото обкръжение на детето има някакви амбиции спрямо него.

Единият дядо иска да я прави кик-боксьорка (без майтап!), защото е съдия по бокс. Другият дядо ще я прави...   (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ооо, разходките ще са една от най-приятните страни на майчинството – ще се разхождаме на чист въздух, бебенцето ще спинка непробудно часове наред, аз ще се поддържам във форма и в същото време ще имам много възможности за развлечения – кафе с приятелки, пазаруване на дрехи, мотаене по алеите на градинки и паркове (което не ми се е случвало отдавна, нали?), приятелско общуване с други майки и споделяне на грижите за бебетата. Мммм, нямам търпение!...  

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Такаа... Откъде да започна? Добре, първо от чистият въздух: може би най-голямата илюзия, що се отнася до разходките в градски условия.  (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Като заговоря за бебето си всички ще ме слушат в захлас и няма да ме оставят буквално да спра! Тооолкова ще им е интересно... Е  вярно, на мен не ми е чак толкова интересно, като ми говорят сега за други бебета. Но все пак ще става дума за МОЕТО бебе! Кой няма да иска да знае всичко за него? Всяко дребно нещо, което е направило, всяко мигване, всяка усмивка! Всяко оригване!!!   

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Има много типове и МНОГО досадни майки!! Лошото е, че не се усещат или просто не им пука:). (More)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, какво пък толкова?? Отслабвала съм и преди, нали? Пък и със самото раждане чудодейно ще изчезнат почти всичките ми „излишни” килограми. Няколкото останали неусетно ще се стопят в грижите и радостите по бебето в първите... да кажем  един, максимум два месеца /2 месеца са много време, ей!/.  Дори... Дори... Ами да, дори и ще отслабна още повече! Да, сигурна съм, лесно ще стигна идеалните ми 53 кг от 98-ма... 

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Таткото ще е все така прекрасен и незаменим. Ще обожава бебчето си, ще се гордее с майка му, ще се грижи за семейството си с всеотдайност и любов. Ще работи много, за да сме спокойни за бъдещето, ще помага много в домакинството и ще поема грижите за бебето през цялото време, когато е у дома. Ще пътуваме заедно, ще ходим на разходки и семейни събирания. Ще ходим по пикници – ще лежим на постелка на тревата, а между нас ще се смее, гука и ритка нашето малко слънчице!!!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Бащите, ах бащите... Бащите стават истински такива доста след майките.  (More)