Mama Memi

Ваканция в библиотеката!

    От доста време обмислям да пиша нещо за детското четене. Поне от януари тази година, когато една кротка вечер направих на децата си тази снимка:

     (More)

    Децата и подаръците / а.к.а. Родители срещу родители/

   Децата от предучилищната група на дъщеря ми ходиха на коледно куклено представление с раздаване на подаръци накрая лично от Дядо Коледа на сцената. За целта всички родители бяха подканени да приготвят по някое дребно подаръче за детето си и да го оставят предварително и незабелязано от него в училище.   (More)

     Дълго време се чудихме кой е най-подходящия спорт за шестгодишната ни дъщеря. След няколко неуспешни опити (от които най-жалък беше художествената гимнастика, уви!), открихме тези два, в които засега е доста добра:

      Плуване и катерене по стена, та-даам! 

     Пасват й идеално на темперамента, обират излишната енергия и ускоряват физиологичните дейности като ядене и спане - какво повече може да желае един родител на дете!:))  (More)

    Убедена съм, че можем да постигаме целите си, само ако сме активни.

     В израз на своята подкрепа към инициативата, реших да цитирам дословно част от мое писмо до най-добрата си приятелка, която живее и ражда в бяла Европа. Писахме си го вчера, цитатът е споделен съвсем набързо, нередактирано и разговорно, както ясно се вижда.

      "Положението наистина е очайващо, наистина трябва да се промени, но си права, че не е това начина. Най-хитро е като си постигаш целите с методите на врага, но не ме питай какви са, не знам:))) Трябва първо на гражданско ниво да се инициира, после на политическо, от там министерско и тогава да слезе до болници и отделения. А това - да, пак си права - не виждам да стане до 50 години, с нашите пост-комунистически темпове. Най-малкото трябва да измрат всички сегашни нафталинови доктори, преподаватели, че и няколко курса от студентите им:))) И трябва повече да ходят на специализации и да гледат как е по света."

    Така че - този протест е супер, но е само първата крачка. Присъединете се към него,  но продължете да работите по всички фронтове. За да искаш промяна, трябва да предлагаш решение. Моето с измирането не е съвсем лошо, нали? :--))

       Децата и страшните неща

     Не си падам по страхотии. Не толерирам често безгласното приобщаване на децата ни към тях. Побеснявам и се мятам към дистанционното при началото на трейлър на доста кървав и мистичен тв сериал (който иначе аз гледам, много ясно), прокраднал се по време на съботния сутрешен детски блок. Ядосвам се на започващата веднага след края на „Лека нощ, деца” безумна реклама, която унищожава със замах успокоителния ефект от Сънчо. Не допускам „глупави” детски филми, които не са точно глупави, а безобразни. Не мога да разбера родители, които казват: Е, той в началото се страхуваше и сънуваше кошмари, но после свикна. А?!? / познато още като WTF?!?/  (More)

     Толкова се вдъхнових от подбудителя на предния ми пост, че дори измислих свое нещо в подобен стил - кратък, но логически пъзел за решаване от дъщеря ми, когато утре извади кутията си със закуска за междучасието. (Да не говорим, че дори пиша в два поредни дена - наистина ще да съм вдъхновена:) (More)

    Понякога майката се радва на нещо повече от детето, за което по принцип е правено това нещо от майката...

    Понякога майката изяжда това нещо, което не е изядено от детето, за което по принцип е правено това нещо... При нас това се случва често. Е, здраве да е...:)

    Този мустакат Крокотак е видян и вдъхновен от едноименния сайт, на който - разбира се - и ние сме фенове. И няма как иначе - там има толкова шарени красоти, идеи за занимания на децата, игри, шаблони за принтиране и оцветяване, изрязване, решаване и всички подобни действия, спасяващи ги от алтернативи като гледане на телевизия до зомбиране, дърлене с другарче и избесняване от скука... В предстоящите месеци това ми звучи като незаменимо.

   С две думи, браво и благодарим, Крокотакчета добри:)

    Тия дни с една добра моя онлайн приятелка имахме интересна дискусийка. 

    Тя беше летяла с парапланер и разказваше, ние четяхме захласнати. Аз реших да подразня аудиторията, като се тюхках как на морето нямаме такива баири и задължителен вариант е да се качваме, облечени направо с неопрен - пък където се при...морим, така де.

    Тя обаче не се върза и ме пита:  "Меми, ти кайтсърфинга за нищо ли не го броиш? А,а,а? " 

    А, броя го, бе - как - от него владея най-добре уейк стайл, уейв райдинг, фриистайл и малко по-слабо - джъмпинг и круизинг...         

   Достойният отговор беше: "Меми, скицо, защо пропусна лежинг на плажинг и пиинг биринг? Това са си основни стилове:) "

          Защото, Рали, това бяха основни стилове преди. А  след са главно кросинг афтър дребосинг, излагасинг пред чужденчасинг и пиинг на пълно с пясък и мидички кофидринк!

         Можеш да каниш гости на рожден ден, да се приготвяш, да поднасяш страхотни подаръци, невероятни изненади, да носиш парти шапки и да се хилиш като идиот. Да носиш рокля! И въпреки това, всичко което децата искат, виждат и гледат е ...тортата!

     Ех, само да го знаех по-рано!!!

    Чувствах се демотивирана. Чувствах се изморена и изчерпана.

    Затова просто трябваше да отида в командировка.

    Животът понякога може да бъде така прост и съвършен.

    Без излишни неща за правене, без излишни неща за ядене, тих, спокоен, хармоничен.

   Всичко, което е нужно, за да стане той такъв е: ...поне едното дете да е далече!

    Тези дни моята майка ми разказа забележителен спомен от времето, когато съм била в първи клас. Аз съм я попитала дали боли по време на раждане и тя ми отговорила  - боли, но малко. Аз съм помислила, помислила, пък казала:

    - А, не, тогава няма да ставам майка, ще стана учителка!

    За съжаление не съм се придържала към ранните си стратегически планове. Така си станах точно майка, вместо учителка. Скоро и моята дъщеря ще бъде първи клас. Не ме е страх от нейните въпроси, страх ме е от това какъв избор на храна ще има там (както и от още стотина други неща). 

    Ако и вас ви е страх от това, а не от детски въпроси, подкрепете усилията ни. Ще си струва.

   Разговор между мен и приятелски настроено извънземно:

- Децата са странен човешки вид, от чиито джобове и обувки изпада повече пясък, отколкото има на плажа; които могат да си изцапат дрехата в същата минута, в която им я облекат и които смело бъркат  в устата на куче, по-високо от самите тях. И ние въпреки всичко ги обичаме!

- Всемогъщи Земни Боже! Това дори и аз не мога да го постигна.

   Отстоявайте родителските си решения!

Ако слушате всички останали (дори и най-близките), ще си мислите, че не правите правилно нито едно единствено нещо. А това не е вярно.

Едно единствено нещо все правите.

;)

      Най-сигурният начин да накараш децата да мълчат, да блеят в една точка и дори да не се сетят за телевизора е преди това да ги изведеш на дълга (почти)пролетна разходка в крайморска вилна зона. След нея ядат като вълчета, спят като мечета и изобщо правят всичко, което трябва да правят ВИНАГИ, а не го! :)