Както презентирах текста пред приятелите си във ФБ - повече субективно и емоционално, отколкото професионално, но за един ден и от фен като мен - толкова:)))
Точно един месец след знаменития EJECT FESTIVAL в Атина, Гърция (за който обещавам да ви разкажа в следващите дни) , на петък 13-ти, се появихме по план за саундчека на варненските пънкари A-MORAL, с които имам много топли отношения, с единия от тях дори – съпружески;) Те бяха поканени да свирят на сцената на Jack Daniel’s, въпреки че в изданието на фестивала от миналата година също свириха – на сцена НА ТЪМНО (мм, добре де, малко се хваля, спирам).
Защо е хубаво да се четат книги и материали
за възпитанието на децата
?
Познавам родители, които нямат идея, че тяхното дете е едно и също с останалите, че минава през еднакви етапи в развитието си и има някои най-общи методи, с които да му помагат в израстването. Те износват, раждат и отглеждат детето си, сякаш е домашен любимец или тяхно смалено копие. Това, разбира се, е точно така, стига те да си спомнят от какво са имали нужда на неговата възраст. За съжаление, малко от нас, родителите, помним това с детайли. А и днес се раждат различни, „звездни” деца, които ни превъзхождат в много неща и от които ние трябва да се учим не по-малко, отколкото те от нас. (More)
Какво печелим и какво губим, ако детето ни има прекалено любящи баба и дядо?
Отговорът на въпроса: Какво печелим? е очевиден. Любящите баба и дядо са дар Божи за детето, а често и за нас – родителите. По всяко време са готови да гледат внучето, да го водят по забавления, на тренировки, по почивки и екскурзии... Готови са заради всеки негов каприз да зарежат свои важни планове и уговорки, да играят с него до вдетиняване, да го защитават от всичко и да го възпитават според своите възгледи за добро и зло. В България повечето баби и дядовци, които живеят близо до внучетата си, са такива. Дължи се на смесица от манталитет, силно желание на нашите родители (които са родени и израснали през миналия век и обществен ред) да ни покровителстват и помагат до късна зряла възраст, собствената ни финансова нестабилност и зависимост от тяхната помощ и т. н.
Разбираемо е, но не е съвсем правилно, нали?
(More)
Днес станах свидетел на неприятна случка. Вече бях пресякла улицата на път към Морската градина във Варна, когато зад мен се чуха разправии, клаксони, силни мъжки викове и отчетливи псувни през отворените прозорци. И всичко това, току пред майка с количка с бебе и по-голямо момченце. (Това, че на всички участници нито за секунда не им мина през ум да дадат предимство на майката с децата, не е изненада, нали?) Случката явно впечатли 8-9 годишното дете и попадна на плодородна почва, защото след това то продължи да повтаря: майка му, майка му...
(More)
Напоследък се
наблюдава голямо популяризиране и гласност на въпросите, свързани с кърменето и
естественото хранене. Провеждат се кампании в подкрепа на кърмещата майка,
създават се цели интернет общества по темата със съответните лидери и
последователи, по телевизията се въртят рекламни клипове. Това е страхотно,
наистина.
Освен ако по
някаква причина не си в състояние да кърмиш своето бебе.
Тогава се
чувстваш най-голямата отрепка на света. В очите на другите - почти чудовище. Чувстваш
се най-лошата майка, която не е в състояние да осигури дори това просто,
естествено и най-хубаво за детето си нещо, този дар от природата – и за
майката, и за бебето. (More)
Ние, родителите, често си мислим, че децата
ни тормозят, побъркват и влудяват. А дали някой се е сетил да попита тях самите
- как ли ни възприемат?Бррр, направо
косата ми настърхва, като се позамисля.
Започва се от най-невръстна бебешка възраст
с присъщите страховити манипулации като бъркане с клечки в ушите, с памучета в
очите, с лъжички в устите, дори с кърпички в нежните им части! Ами мачкането
под формата на масаж, давенето под формата на къпане, разчекването под формата
на обличане и прочие завоалирани мъчения? А когато ги навличаме с купища дрехи
или начинът по който ги слагаме да спят? Само при мисълта да спя с чорапи и в
(усмирителен) спален чувал – дори и през зимата -мога да полудея! Представете си милите и без
това още шашнати от живота бебоци, колко са възмутени от такова нагло
посегателство над личността им. (More)
В Наказателният кодекс на страната ни има предвидени глоби и наказания за оказан тормоз срещу личността. Не и ако ни тормозят собствените деца. Предполага се, че сме в състояние да се опазим от тормоза на някой толкова дребен и незрял. Да, обаче!
Бебетата и децата са шампиони по психологически тормоз. А той е доста по-рафинирано мъчение от обикновеното досаждане. Правят го без да си поставят за цел, без дори да го осъзнават. От тяхна гледна точка това е съзидателна енергия, но родителите определено се възприемаме като жертви, нали? (More)
В учебниците по социални науки е описан следният факт – колкото по-интелигентни са родителите, толкова по-досадно им е да се занимават и играят дълго с децата си. Звучи дискриминиращо и дори обидно, но дали наистина не е така? Според учените, това се дължи на многостранните интереси и занимания на тези родители, обратно на онези, които фокусират вниманието и времето си главно върху наследниците. Разбирате, че не говорим за родители-кариеристи, които не познават добре децата си. А за тези, които просто не осмислят деня си само и единствено с детските физиологични нужди и малки постижения...(More)
