[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 29 May, 2013 08:43

alt

Научих за проекта „Най-щастливото дете на България” от едно прекрасно интервю с Вероника Александрова, на което попаднах. Тя е човекът в основата на проекта и на събитието, с което ще се сложи официално началото му у нас – срещата със световноизвестния автор на книги за бебета и деца, педиатърът, наричан „Новият д-р Спок”, а именно д-р Харви Карп.

Интервюто много ми хареса и ме заинтригува, разгледах сайта на проекта, купих си една от книгите на д-р Карп – „Най-щастливото дете”, почти я прочетох и реших, че бих искала и аз да се включа, пък дори и само като медиен партньор чрез блога си.

 (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 18 February, 2013 16:01

В седмицата на безопасния интернет за деца Фондация „БГ сайт” проведе открит урок в рамките на кампанията си „Сърфирам безопасно” в училището на дъщеря ми – 7-мо СОУ „Найден Геров”, Варна. Това е информационна кампания, насочена към децата между 1 и 4 клас, техните родители и учители. Изборът на училище не бе случаен, разбира се, като свръзката логично бях аз. Инициатор бе чудесната Жюстин Томс в качеството си на основен двигател на фондацията, а основен спонсор - Алфа Банк.

В актовата зала на училището, пред около 60-70 деца наведнъж, Жюстин и двете млади дами, представители на спонсора, дошли специално за това от София, проведоха три последователни открити урока в следния формат – след влизането на децата и укротяването им по местата следва представяне на гостите и темата. После се пуска 20-минутно филмче за ежедневието на един петокласник и как той се справя с компютъра. Накрая идва повтаряне на най-важните правила от филмчето и кратка дискусия с децата по въпроса.

 (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 31 January, 2013 15:29

 

През последните месеци съм инвестирала достатъчно от своето време и внимание върху дебатите по повод закона за образованието. Също и към изказванията, публичните изяви и интервютата на правителствения флагман по темата – заместник-министъра на образованието г-жа Милена Дамянова. /най-скорошни предавания по темата вижте тук и тук/. Обсъждали сме го в групата "Новите деца и образованието", чийто създател и модератор съм, събирала съм лични мнения на родители и учители, чела съм и съм гледала много, обмисляла съм и съм съпоставяла с личния си опит. Затова се чувствам в правото си да кажа, че съм дълбоко несъгласна със задължителния елемент от закона. Не с целия закон, а с частта за задължителното влизане в системата на 4 години, задължителното училищно и градинско, т.е. държавно образование и попадането извън закона на всички не-училищни форми на обучение. Не съм съгласна в 21-ви век всички да се подкарват към кошарата (дори и кошарата да беше прекрасна, а тя далеч не е) без право на никакъв личен избор. Това не е цивилизовано и съвременно.

 (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 25 January, 2013 09:43

Може да сте чували за една европейска програма, по която предстои децата да се обучават в училище, наречена "Система за кариерно развитие в училищното образование". Под егидата на МОН, на Европейския социален фонд и т.н. Та, от училище дали на третокласниците по един въпросник, който детето трябва да попълни вкъщи, питайки родителите си. По същество - нищо лошо. Но вижте нашите отговори... Направих таблица за по-прегледно, а по-долу е снимката на оригинала.

 (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 22 November, 2011 21:43
  Напоследък нещо много се натягам, та отидох и на организираните от Националната мрежа за децата (НМД) обсъждания на проекта за нов Закон за детето, по-точно на това във Варна. Присъстваха основно хора от фондации, асоциации и други НПО-та, държавни институции, общини, агенции и т.н. Много от тях бяха  дошли специално за целта от Добрич, Шумен, Разград, Антоново, Търговище, дори Русе. Но нито един свободен електрон като мен. Представих се като майка, активист и независим интернет журналист и май ми се зарадваха (а може само да са се смеели).

 

alt
Георги Богданов от НМД беше чудесен
 
 

 

   Иначе, поздравления за НМД за усилията, които полагат в посока чуване гласа на всеки, който има какво да каже по темата. Както и за това, че са се ‘преборили’ в проекта на закона да присъства термина „позитивно родителство”, като една бяла лястовица. Някои досегашни забележки авторите на закона са приели, много не са. Хубавото е, че хората в залата днес бяха много активни, всички професионалисти в областта си, всички сблъскващи се със случаи всеки ден. Например хората от социални грижи (вече май се казва Дирекция „Социална подкрепа”) директно отсичаха след изчитането на предложение за някой член – „Това няма как да стане и ще ви кажа защо”. А основната разлика със стария закон е още в името – вместо Закон за закрила на детето става само Закон за детето, като акцент са всички деца, не само тези в риск или имащи специални образователни потребности. Много внимание е обърнато на осиновяванията, на децата на разделените родители, на децата с увреждания... За първи път са засегнати деца на чужденци, също като по чудо е предвидено в някои случаи да има тежест мнението на самото дете. Всичко това е добре, стига да се отбележи в закона и правилника наистина коректно. И - разбира се - после да се спазва. 
   И все пак, всички тези хора бяха от системата. Явно само за мен там бе непонятно как в проект за закон, който се обсъжда в края на 2011та, а ще влезе в сила през 2013та година, все още присъстват подобни текстове: „Чл. 28. (1) Всяко дете има право на безплатни задължителни имунизации и профилактични прегледи при условията и по реда, определени в Закона за здравето. (2) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, както и личният лекар на детето, следят за провеждането на задължителните имунизации и профилактични прегледи на детето.”
   Значи хем има право, хем е задължително, така ли? И докога с тези задължителни имунизации?! Също както и правото на задължително училищно образование тук: „Чл. 34. (1) Детето има право на предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета. (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години.” А какво да кажем за множеството алтернативни методи на образование, освен училищното?
   Като изказвах тези си съображения – до кога думата „задължително” ще фигурира в закон, и то точно за детето; че всяко семейство има право да определя за децата си дали да им слага ваксини или да ги обучава у дома; колкото и малко да са семействата, направили този избор, не е редно те да са извън закона – с разбиране и кимане гледаше ...само една жена. Останалите почти не схванаха за какво им говоря и побързаха да се върнат към приемните семейства...
   Този текст може да стане доста дълъг, но няма смисъл да продължавам. За децата се мисли и работи отговорно. Би ми се искало да е и по-съвременно, по-гъвкаво и не толкова институционално. Явно инерцията в законодателната система е голяма. И все пак – аз ще изпратя съображенията си на НМД писмено и ще пожелая на авторите на закона справедливост, отговорност и успех.
  
   Защото децата ни го заслужават!
 
 
[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 07 November, 2011 15:10

 

   Сандра и Кърт Лъвлейс са американци, едни от първите, които не са се съгласили да дадат децата си в обществено училище. Това в Щатите се случва преди почти 20 години - през 1993та. От тогава много неща са се променили, но и много ... не са.

 (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 09 October, 2011 09:22

 

  Този уикенд се проведе заключителният семинар по проект "От майките за майките" на Фондация "Децата на бъдещето" в с.Николаевка, на 30 км от Варна. В къща, същата като родната на Петър Дънов, градена през последните години чрез доброволни дарения и труд. Къщата е прекрасна, на красив хълм със страхотна гледка!

 

 

 

 

 


  (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 23 September, 2011 00:45

 

  Децата от класа на Криси /2а, 7 СОУ 'Найден Геров', Варна/ съчетаха по един перфектен начин отбелязваните на 22ри септември празници - Денят на независимостта и Денят без автомобили - с велопоход, наречен 'Поход на свободата'. Правим го вече втора година и е на път да се превърне в училищна традиция. Миналата година беше с два първи класа, тази - с един първи и два (вече) втори, но нещо ми подсказва, че догодина ще сме повече. 

 


  (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 20 September, 2011 13:53

 

   16-ти септември сутринта. Деца и родители, закъсняващи, отвикнали от ранно ставане и от идване навреме. Първокласници, строени на двора в колона по двама, лутащи се като зайци, с раници, жилетки и играчки, вкарвани в училище от класните, както са под строй. Много от родителите дърпат за ръчички по-малките си деца, които после ще оставят на детска градина. По-големи ученици, вече мъкнещи се отегчено, но прикрито бързащи. Така - цялата тази пъстра тълпа се среща, изчаква, бута и запира на входа на училището, защото е отворено само едното крило на иначе широката врата. 

   Познато ли ви звучи?    (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 15 September, 2011 17:10

 

  Днес министърът на образованието ни казал: "Има категорично решение на политическо ниво образованието постепенно да се превърне в първостепенна важност"... На това аз бих казала: "Лесно е да се казват силни думи по празници и преди избори" и колкото и да се старая, с всички сили, не мога да се убедя, че това не е поредното политическо словоблудство за наша сметка. Да не говорим колко демагогско и нищо конкретно не казващо изречение. Политическият език наистина трябва да се обяви за език в езика. А най-добре да се забрани и да се разреши само политическо действие. Защото сега все пак ще оценяват детето ми с оценки в бележник от втори клас, не навсякъде има втори комплект учебници, за да олекнат раниците, с храната в училищата и детските градини си играят на има/нема и няколко министерства пишат свои си наредби, а да не говорим за липсващото 'задължително целодневно обучение в началния курс". Разбирате ме, нали?    (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 26 April, 2011 08:09
 
 
  Родното село на Петър Дънов е с. Николаевка - на 30 км от Варна. Научих това скоро, след като 'случайно' попаднах на мнение на директорката му, в което тя предлага съдействието и ентусиазма си за създаване на добри условия, подходяща среда и нов подход към децата, новите ни деца. Всичко това, за което си говорим от известно време. Всичко това, което не е трудно, не е особено скъпо, но явно в България на този етап си остава недостижимо. Колкото и да е важно. Жизненоважно в дългосрочен план.
  След това нещата се развиха, както се развиват нещата, на които им е било писано да станат - лесно, бързо, единодушно. Свързахме се с директорката, срещнахме се с нея, тя ни разказа за работата си, за децата и за това от колко време си мечтае да срещне родители като нас и - накрая на сбирката, и аз не разбрах как стана - някой предложи да отидем да видим училището, за което тя говори отдадено и с такава любов. Разбира се, не ни отне много време да стигнем и до идеята след това да го съчетаем с пикник край красивия едноименен язовир. Речено-сторено, и то за нула време!          
 
  Само след няколко дена, навръх Великден, в слънчевата, но край морето ветровита неделя (след среща, на която всички бяха точни и се оказахме повече хора и деца, отколкото очаквахме), се озовахме в поддържания и зелен двор на ОУ "Христо Ботев" в с. Николаевка.     
 
 

 
  Училището се намира на красив хълм, откъдето децата виждат през прозорците на стаите си тази гледка (а не онази, градската, нали):
 

 
  След като децата ни се набесняха из двора, влязохме да разгледаме и вътре. Там нямаше много за гледане, но имаше много за правене. И то се прави, но по начина, по който се правят всички (честни) неща в нашата държавица – бавно, трудно, на парче, с малко пари и с много мъки. Мога само да кажа, че в лицето на г-жа Павлина Иванова селото, децата и въобще институцията са намерили съкровище. Във всяко едно отношение – в интереса й към новите, съвременни подходи в образованието, в интереса й към сугестопедията, към възгледите за образованието на Учителя Дънов, в искрената й любов към децата и професията... Имат късмет с младостта и ентусиазма й (които не са задължително свързани), трябва да са благодарни за блясъка в очите й.
 

 
  Но имат късмет главно по отношение на усилията й да набира ученици, така че да спаси училището  (на което е директор от шест години) от закриване. По закон училища се закриват, ако учениците са под 80, мисля. Днес там учат повече от 130 деца до девети клас. Първокласниците учат целодневно, а отскоро е разкрита предучилищна група за 5 и 6 годишни деца. Всеки ден от Варна пътуват два автобуса с ученици, а един – от близкия град Суворово.
 
 
 
 
  На мен голямо впечатление ми направи и прилежащата към училищния двор строяща се къща, точна възстановка на родната на Петър Дънов, реално намирала се надолу по хълма. Къщата става страхотна, с дух и излъчване на истинска светиня. Мисля, че не случайно я нарекох (уж грешка на езика) църква, докато отговарях на дъщеря си какво е това място, на чиято веранда сме се качили. Строежът се финансира от специална фондация "Духовни градежи"
 
 
  Така или иначе това беше съвсем предварително запознаване с училището на малка група родители, повечето от които с деца в пред-ученическа възраст. Така или иначе предстои много работа в тази област – много в градовете и още повече в селата. Хубавото е, че вече се оформя тенденцията будните родители, които искат да съхранят силната положителна енергия на новите си деца, да ги водят да живеят и учат извън големите градове, на село, сред природата. (И в с. Николаевка има семейство, купило си къща и довело дъщеричката си да учи и живее тук, след като в града не е успяла да се приспособи). Хубавото е, че има млади, отдадени учители и директори, посветили се на всички деца – циганчета, българчета, отхвърлени от ‘елитните’ училища, (уж) нежелани другаде или специално търсели прекрасните селски условия. Хубаво е, че има родители като нас, които ‘проглеждат’ и започват да мислят в тази посока. Хубаво е.
  Лично аз нямам представа дали ще запиша децата си в ОУ „Христо Ботев” в с. Николаевка. Но съм щастлива, че се запознах с г-жа Павлина Иванова, че заведох децата си в хубавото им училище и село, че се включвам с (поискани) съвети за кандидатстване на училището по министерски проекти и че всички ние поддържаме връзка в групата „Новите деца и образованието”. Пък да видим!
 
 
[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 13 April, 2011 03:50

 

  Бях много изненадана (и леко засрамена) когато преди няколко месеца открих книжарницата за детски книги "Жар птица" във Варна и особено това, че работи и събира децата за четене на книжки в събота вече втора година. Ами че как, това беше нашето място, а го научаваме едва сега! Така и не успяхме да отидем дълго време след това (нали ги знаете заетите почивни дни), но за 2-ри април - международния ден на детската книга, по рожденната дата на Х.К. Андерсен - бях твърдо решила да се замъкнем и почетем с децата. Имахме и друга покана, разбира се, затова побързахме да отидем рано и се насладихме на време за разглеждане на стотиците прекрасни книжки само за нас, преди да дойдат останалите. Които започнаха да идват регулярно и не спряха да идват дори и когато ние си тръгвахме. През цялото време всички бяха поздравявани с усмивка и насърчавани да пипат където и каквото искат от страхотната и харизматична собственичка на "Жар-птица", която в обявения за начало на четенето час извади възглавници за пода за всички и прочете първата книжка на децата, които я слушаха в захлас. А по случай празника след това са се изявявали и малки музиканти (добре де, подозирам, че на йониката са се изявявали почти всички присъстващи).   (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 07 March, 2011 03:38
 

      Поканиха ме да участвам на среща, наречена "Диалог за бъдещето", която предстои да се проведе на 11 март т.г. в София, под мотото: "За да градим бъдещето, трябва да си го представим". Ето и интервю с основната фигура на организаторите от сдружение "Ново училище" Явор Джонев, дадено преди близо година, когато тази почти осъществена среща е била все още проект.     
 
    Въпреки че участието не е свободно, първите поканени са "специалисти, експерти, учители, ученици, бизнес ръководители, творци - всички граждани - представители на най-широк кръг от заинтересовани страни". Лично аз съм описана като "активист", много хубаво. Този път ще участвам дистанционно.               
    Ето някои уточняващи цитати:
"Основната цел на "Диалог за бъдещето" е да създаде форум за конструктивен диалог за желаното бъдеще на обществото ни и за неговото осъществяване чрез промяна на образователната система.
Основни принципи на работа: отвореност, толерантност към различните гледни точки, уважение към различните приоритети, генеририране на максимално много идеи.
Конференцията тази седмица е само първата стъпка в един процес, който трябва да обхване цялата страна и да потърси всички гледни точки. Да ги балансира интелигентно, да ги анализира и синтезира, за да достигнем до съгласие по най-важните въпроси.
Гражданското ни общество е достатъчно зряло и силно за това."
   
    Повече информация, както и писмените мнения на участниците можете да намерите на сайта www.progresivno.org Проектът е предвиден да се проведе в рамките на две години, като тази среща е първата от редица такива, вкл. и в други градове на страната.
    Страхотно! Най-после се прилага на практика това, за което се говори, мисли и мечтае от много време, от много хора. Участието е на съвсем доброволен принцип, на тази среща поканените са близо 260, можете да видите списъка тук (да, за мен определено е чест и отговорност да бъда част от такъв списък).
    В края на срещата е предвидено да се направи представяне на личността и учението на д-р Лозанов - създателят на метода за интензивно обучение "сугестопедия".
    Сега остава всичко това да има реален ефект върху образованието и националната ни стратегия въобще като страна. Къде сме и къде искаме да отидем. Как се справят младите хора след завършване на училище и университет днес и как искаме да бъде утре. Както казва Явор Джонев:    „Този въпрос е твърде важен за бъдещето ни, за да бъде делегиран на някое правителство. Необходимо е участие на цялото общество.”
    Точно същото казва и Филип Панайотов тук накрая: „Много е хубаво, че сега у нас се строят толкова магистрали, но те са пътища за никъде, щом я няма главната магистрала, тая, която може да ни изведе от тресавището, в което се давим, към по-добро бъдеще. Но тая магистрала може да бъде построена само ако има национално помирение и съгласие, и то с усилията на всички ни – на управляващи и управлявани, на правителство и опозиция, на всички българи. Има ли съгласие за тази магистрала, вече не са страшни никакви други спорове, дискусии и дебати.”
    Скоро прочетох още един добър материал, където Яна Брюрер Тавание казва:
„И, хайде пак - в България има много хубави неща, места и хора. Но положението е малко като това дa изпуснеш торба перли в казан с лайна. Хубаво ти е да знаеш, че са някъде там. Това обаче не е най-важното. Най-важното е да започнеш да гребеш.”
   
    Е, аз мисля, че тази среща е част от началото на гребането. На отсяване на тези, на които ни пука. Винаги можеш да се включиш, знаеш, но само ако ... да, само ако наистина ти ...
 
 
[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 21 February, 2011 03:15

 

  Хубавите неща понякога стават бързо и изненадващо, точно както идването на Любов Георгиева във Варна през изминалия уикенд. Като по чудо аз можех да се освободя, за да вляза в познатата роля на нейн домакин, като по чудо в движение се намериха чудесни места за две срещи и хората се организирахме за един следобед /ах, тази Вселена!/.

  Визионерска среща означава всеки, който се интересува от образованието на децата си и който има някаква визия за това какво и дали трябва да се промени в него, да има възможност да каже, напише и нарисува мнението си. Любов има личното уверение на министър Игнатов, че той ще разгледа, прочете и обмисли резултатите от тези визионерски срещи из страната. След това - не знам, зависи изцяло от министърската съвест и етика.   (More)

[НОВОТО НИ ОБРАЗОВАНИЕ ] 03 February, 2011 16:58

 

  Подкрепям разпространеното днес Отворено писмо до образователния министър Игнатов във връзка с тежките ученически раници. Ама тежки за нас, нали, за децата направо непосилни.

  Освен писмото, от Сдружение "Настоящи и бъдещи майки" са свършили нещо страхотно - съвсем доброволно и доста изчерпателно са направили свое проучване за това как се справят с проблема другите. Прилагат схеми, изчисления, медицински изследвания и т.н. от много страни по целия свят. От тях ясно се вижда, че проблемът го има навсякъде, но всички работят по отстраняването му. Нещо пре-любопитно - съвместно проучване между няколко университета от няколко континента (Нова Зеландия, Европа) установило, че средното тегло на чантите на учениците от Нова Зеландия надвишава препоръчителните международни индустриални насоки за пренасяне на товари от възрастни и разпространението на мускулно-скелетните симптоми сред учениците е високо. Като цяло изследванията сочат, че теглото на чантата трябва да е не повече от 8-10% от теглото на човечето, което я носи. При моето човече това съотношение е точно 22%. На 7 годинки.   (More)

1 2  Next»

Stop