[КЪЩА НА СЕЛО ] 09 October, 2013 14:27

Към "Къща на село 19"

Краят на началото!


Да, с това мисля да сложа край на вълнуващия опис на началото ни в тази къща. Може и да не ми се получи, ще видим:)

Скоро приятели ме попитаха – „И какво, в крайна сметка, струваше ли си?” О, Боже, да, разбира се! Съвсем определено мислим, че това е най-добрата ни сделка досега. Да не говорим, че цената на имота непрекъснато се вдига. Заради подобренията, поддръжката и ...добрата ни енергия:)

Не съм писала толкова дълго, защото – обичайното – много работа. Но и защото – приятното – ако пиша, трябва само да се хваля. То не бяха килограми домати, кофи плодове и почти тон грозде, то не беше лимец като слънце, пиперчета, картофи, чубричка и боб. Много реколта, изобилие, богатство и красота! За стопанина радост и удовлетворение. Земята винаги се отплаща за грижата и доброто отношение...

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 16 May, 2013 09:04

Към "Къща на село 18"

 

Да зарежем политиката, да се хванем за мотиката!


Вече свързваме пролетта главно с неща като разсади, копаене на село, ранни домати, капково напояване и други подобни красоти... Свързваме я и с край на зимната почивка вкъщи и начало на усилена работа. Когато се наложи да не отидем на поредния неделен протест във Варна, за да садим на село, разбрах с пълна сила колко е било трудно в миналото да се вдигат въстания, да се става шумкар и въобще да се зарязва работата по земята. Ами че ако мъжа не засади градината и полето навреме и хване гората, това означава, че семейството му ще остане гладно! Свобода и глад / робство и ситост – ама, че избор! Сега си обяснявам онези 500 години „мотаене”... Природният цикъл не чака хората да правят революции и да свалят правителства. Била е трудна дилема преди, трудна дилема е и сега. Е, ние не се оказахме чак толкова героични и избрахме саденето! /Засега, мухахаха.../

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 04 January, 2013 11:12

 Към "Къща на село 17"


Първо посрещане на Нова Година на село


След срамното ни отстъпление за 21-ви декември 2012та (познат още като Краят на Света), когато падна големия сняг в Източна България, затвориха пътищата от и за Варна, а най-бедстващата област се оказа точно Шуменска и особено прилежащите й села, бяхме твърдо решени поне за Нова Година да се доберем до село. Тези кубици дърва някой трябва да ги гори, тези килограми брашно някой да ги меси, тези литри вино някой да ги пие... Ами да, не се пропуска току-така един край на света!

За Нова година всички пътища са почистени, нали. Магистралата е проходима при зимни условия, дори за първи път от много месеци не е отклонена, а е отворена цялата. Дори... дори половината от един скапан участък с много кръпки е наново асфалтиран, предпразнично и предизборно. Ти да видиш, страхливците...

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 12 November, 2012 10:21

Към "Къща на село 16"

 

Празник на младото вино и суджука в с. Кюлевча


Значи, ако си спомняте Празника на плодородието от предната ми част за селото, то в сравнение с него този празник - на младото вино и суджука - беше някаква пищна вакханалия!

За първи път присъствам лично на такива събития, които досега съм гледала само в края на новините, от типа: "В сливенското село Еди-кое-си днес се проведе празник на младите невести и най-личните момци, имаше надсвирване и дърпане на въже, накрая младите се взеха",  онагледено от колоритни гледки на ухилени хора в носии, озвучено от буйна народна музика и накрая скрепено от леките усмивки на водещите... То било страхотно, бе! А от патроните на нашия празник - младото вино и суджука - едва ли има по-голяма класика за българина! Имаше вино, имаше речи по микрофона на високи гости, имаше политическо присъствие, имаше песни, танци и хоро на площада. Имаше затрогващи пожелания за благоденствие, отрупани маси и пълни чаши за всички, за винаги. Имаше благодарности за спонсори, областни управители и дори депутати. Имаше слово на един млад отец, за когото не разбрах кой е, но от когото разбрах, че освен всички тези светски блага, на 11.11. честваме и Денят на Св. Мина.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 22 October, 2012 09:57

Към "Къща на село 15"


Част 16: Празник на плодородието или Денят на благодарността по кюлевченски


altДокато в града е трудно да се каже, че се къпем в изобилие, на село всичко говори за обратното. Пълни щайги с ябълки, кофи със сливи, дузини чували с грозде, големи румени кайсии, зеленчуци, подправки... Земята е толкова щедра, природата е толкова богата и изобилна, че само мисъл-формите за изобилие, които си създаваме, биха могли да ни хранят през зимата...:)))

Сега последния път дори набрах връхчета от младата, едва набола коприва из мястото. Сложих ги да се изсушат, после ще ги стрия като чубрица и ще ги ръся в гозбите – не толкова за вкус, колкото за имунитет.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 04 October, 2012 16:27

Към "Къща на село 14"


Част 15: Гроздобер и още нещо...


И ето идва онова красиво време през едва що започналата есен, когато се бере гроздето. Когато едновременно се радваш, но и ти е жал. Когато един ден гроздето ти се вижда узряло, а на другия - не съвсем... Така или иначе, намислихме един уикенд в средата на септември и пак се понесохме цялото кралско войнство от моя страна. Майка, баща, брат, племенник, мъж и деца – две коли с кандидати за вино и слава!

Подредихме щайгите, грабнахме ножиците, помъкнахме стълбите, сложихме ръкавиците и отпочнахме гроздобера. Само дето пчелите и осите не мислеха, че имат конкуренция. И тя съвсем не им хареса, мне. Жужаха упорито, летяха край чепките, които им се изплъзваха изпод жилата, криеха се сред листата и сърдито излитаха от зърната. Въпреки че лозето на редове бе вече обрано, има много лози, вдигнати на асми. Наистина доста, но и ние сме си сръчни. Идеята беше майка ми да се занимава с децата, за да мога аз поне малко да побера, иначе не ме търсете за сериозна работа. Накрая всички беряхме, а децата се мотаеха сред стълбите, мрънкаха и съвсем необезпокоявано каквито там бели намислеха си правеха.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 10 September, 2012 16:09

Към "Къща на село 13"


Част 14: Есента приближава, само на работата края не се задава...


Някои ходения не са толкова безоблачни, поне не през цялото време... Този път майсторът не се появява и не си е вкъщи, колкото пъти го търсим, въпреки че имахме уговорка. За тези четири почивни дни сме планирали сериозен ремонт на кухнята – трябва да се разкове тавана, облицован с едни грозни стари плоскости; да се пробие отвор в единия му край и да се направи вътрешна стълба, водеща до стаята на децата, защото има само външен вход до втория етаж, а вече става студено; да се изолират стените, защото като започнат дъждовете, в кухнята става ужасно влажно, с всичките му последствия... И такива неща, все сериозни. Само че майсторът го няма. Ами сега? Сега викаме неволята и брат ми, баща ми и Жоро за един час свалят облицовката на тавана. Облаци мръсотия във въздуха, купища боклуци по пода, фин слой прах, покрил всяка повърхност, достигнал до измитите съдове, въпреки че бяха покрити...  Мда, отвори ми се известна работа.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 16 August, 2012 10:43

Към "Къща на село 12"


Част 13: Реколтата зрее, щурчетата пеят


Намираме се в прекрасен период от ходенето ни на село. Лятото е зряло, вечерите са прохладни, природата и градината са щедри, плодовете са изобилни, зеленчуците са разнообразни и о, толкова вкусни!...

altИ, особено като сме си сами (случва се приблизително през седмица), е толкова спокойно, хармонично и приятно... Там е пълна противоположност на града – тихо е, почти не говорим по телефоните, изобщо не сядаме на компютрите, децата си намират занимание с всяка тревичка и цветно листенце, а ние – ние изобщо не си търсим занимания, а само удоволствия. Работата в градината, до земята, е като просветление. Плевенето е почти медитиране, а събирането на скромната реколта – наслаждение!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 08 August, 2012 14:14

Към "Къща на село 11"

 

Част 12: Първият сбор

 

И ето, дойде така чакания 2-ри август, на който чакахме леля Калинка да дойде да види какво сме направили с мястото и къщата. Е, тя пак не дойде, но дойдоха почти всички възможни роднини, легловата база се запълни на 90 процента, кухнята работеше на пълни обороти, огнището на двора се палеше за обяд и за вечеря, двора всеки час се огласяше от детски писъци и смях, а съседите сигурно са си мислели, че си правим паралелен, домашен сбор с хора от няколко други села... Лудница, просто лудница!

За различно време, в което на ротационен принцип (с поне ден съвпадане) се събират майка ми, баща ми, свекъра ми, девера ми, жена му, двете им малки дечица и, разбира се, ние четиримата. Тук пак последното изречение от предния абзац!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 01 August, 2012 14:18

Към "Къща на село 10"

Част 11: В името на реколтата...


Нали си спомняте, като ви казах, че няма да ходим следващия уикенд? Е, не ни се получи (стига бе, нечувано!). Няма как просто, прекалено много труд, любов и надежди сме вложили в малката си, аматьорска градинка. Възприемаме я като един вид репетиция за тази, която ще направим другата година. Само си повтаряме – „ако бяхме засадили всичко по-рано” или „ако бяхме направили капково напояване навреме”... Ако някой ни слуша отстрани, ще си помисли, че догодина ще имаме градина с посадени по конец докъдето ти стига погледа прави домати, без една излишна тревичка (да не говорим за плевел, не дай Боже); че царевичните стебла ще приличат на изпъчени воини, окичени с големи царевици вместо пушки; че лука и чесъна няма да имат чет, а ягодите ни ще приличат на храсти... Да, точно така го виждаме и ние в мечтите си, но нещо ми подсказва, че ще си остане само мечта, хаха. От друга страна, знае ли човек - имаме цяла година в мислите си да го проектираме...:)

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 26 July, 2012 15:30

Към "Къща на село 9"

 

Част 10: Лятото преваля...

 

Бързаме в петък след работа. Този път предлогът е, че няма да можем следващия уикенд. Да бе, да. Както отговори собственика на хотела на моето обяснение – „Идеята ни беше да идваме веднъж месечно”: „Е, не сте единствените, при които не се получава, тук няма как”. Разбрах го. Влече те и това е.

Та така. Минаваме през голям магазин и купуваме строителните материали, които ни е поръчал майстора. Бягаме от часа пик, бягаме от града, газ към село! Този път голямата ни дъщеря заявява, че остава при баба си за плаж, затова сме само с малката и се чувстваме почти сами;) Тя заспива в колата, а ние слушаме музика и караме към залеза – романтика...

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 18 July, 2012 09:25

Към "Къща на село 8"

 Част 9: Кучето Биляр и седемте козлета


Този път пропускаме уикенд – няколко рождени дни, много море, басейни и игри. Притесняваме се да не ни изсъхнат насажденията и ден през ден проверяваме прогнозата за Каспичан. За щастие, след десетина безводни дни, най-после завалява, надяваме се да е валяло и над село и конкретно над нашата зеленчукова градина! Когато отиваме, се уверяваме, че е валяло и то сериозно, браво. Пиперчетата, които садихме преди по-малко от месец, са доста големи и нацъфтели, доматите големеят, макар и още зелени, дините са пуснали големи листа, първата реколта чубрица е почти готова за обиране. Виж, изтървали сме корнишоните – станали са колкото тиквички. Въпреки това децата късат и ядат, като Криси заявява, че не са горчиви и че дори обожава големите им семки (колко е лесно да се ощастливи дете на село)!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 09 July, 2012 15:13

Към "Къща на село 7"

 

Част 8: Лятото, компотите, зелените листа

 

Тук някъде, в разгара на най-жежкото лято, ни идва идея от типа: „Абе-как-не-ни-хрумна-по-рано-много-сме-зле”. А именно - да поставим из двора няколко варела, които да се пълнят с дъждовна вода, а от тях да излизат маркучи за капково напояване. Ако не толкова сложно, то поне да използваме изобилната дъждовна вода за поливане.

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 28 June, 2012 14:47

Към "Къща на село 6"


Част 7: Осъзнаването, но и реколтата.


Залавяме се с изпълнението на работния план и точно тук и сега настъпва моментът на отрезвяването. Рязко. Ама наистина, колко много работа има! В къщата, в двора, в градината! И как ще се справим с всичко това? Дърветата са с превити клони, а плодовете им започват да зреят, черниците дори започват да падат, картофите са избуяли с буйна растителност, царевичките се кипрят нагоре, тревите и плевелите растат с видима скорост, майсторите се мотаят, други не се появяват и нещата изостават... Искам мама!

 (More)

[КЪЩА НА СЕЛО ] 21 June, 2012 14:42

Към "Къща на село 5"

Част 6: Лятото идва!


През почивните дни около 24-ти май отново се стягаме за село. Разбира се, включваме се в празничното шествие в града, но веднага след почерпката се товарим на колата в познатия формат и отпрашваме към скалите. Този път има скрита екстра – намислила съм да отидем на концерт в голямата мадарска пещера, в рамките на ежегодната среща на Бялото братство, която се провежда точно тук и точно сега. Очакваме вълшебство, а заварваме проливен дъжд, продънено мрачно небе, мокри, черни скали и никаква музика, освен бясното барабанене на дъждовните капки върху покрива на колата и после върху къщата и градината. Вали през цялото време, само един ден слънцето ни се показва и ние веднага плъзваме с децата на разходка из калната гора.

Боже, тези скали! Не мога да опиша чувството, което ме изпълва под тях, само като ги гледам. Знам само, че винаги искам да ходя там, че там се чувствам на мястото си, това е. 

 (More)

1 2  Next»

Stop