Откакто се помня, съм била „метъл”. Да, аз станах „метъл”, а брат ми „рапър”, ужас. Едва ли има нужда да казвам какви караници бяха в детството ни... Всъщност в началото бях „глемър” (без Майкъл Джексън период), после дойде Faith No More периодът, за да остане, гледах отвисоко на ню уейвърите по време на пънкарския и рокаджийския си период, после се запознах с мъжа ми, който свиреше в група и така... Преминах през много периоди, влияния, музикални влюбвания и разлюбвания, но така или иначе бях и си оставам „метъл”. Вярно, който не яде месо, не пуши и пие малко, но клишетата в наше време не са това, което бяха. Продължих да ходя по концерти през всичките тези години, продължавам и сега. Не само защото мъжа ми активно продължава да свири, да организира концерти и турнета за групите си, а защото искрено харесвам и обичам тази музика. За мен всеки хард кор концерт във Варна е празник, поддържа ме дълго време преди това и не малко след него. Щастлива съм и да съм част от този кръг приятели и познати, въпреки че за повечето сигурно съм наближаваща четиридесетте лелка с две деца :) С подскачащия им с баса на сцената баща, хаха...

 (More)