Значи, клишетата са много верни. Кога минаха 20 години, помня го като вчера!...;)

Е, не съвсем. Не помня подробности, но помня емоциите. Защото те, силните положителни емоции, са нещо, което остава за цял живот, нали?

И така, представете си, пролетта на 1993г, тъкмо бях навършила 18, редовно си купувах и четях вестник „Ритъм” /на хартия!/, пишех им писма в пликове по пощата и въобще – голяма фенщина;) Луда бях по FNM от няколко години и в един хубав ден във вестника видях обява за екскурзия за концерт на групата в Будапеща, Унгария! Лудница! Не си спомням дотогава да съм искала нещо по-силно! Искам!

 (More)