altС „Етъра” имаме особена, съдбовна връзка, наистина – имаме една и съща рождена дата! Ако може човек и идея, мечта да бъдат някакъв вид близнаци, то ние сме точно това:)

Да, любовта към този уникален музей вдъхнаха родителите ми, но оттогава аз я подех, тя израстна и сега я предавам на своите деца. Майка ми и баща ми бяха едни от спомоществувателите на новостроящата се църква „Свето Богоявление” преди години, после аз писах за музея магистърската си теза и дори се оженихме с мъжа ми там/!:)/, а сега 10-годишната ми дъщеря печели конкурс за есе „Моят първи спомен от Етъра”. И това не е краят на цикъла, о, не...;)

През годините сме идвали десетки пъти, имаме какви ли не снимки от какви ли не етапи – без бебе, с бебе на сватба, с дете, после с дете и бебе и така, много са:) Но никога не бяхме идвали специално за този разкошен празник на природата, слънцето и водата – Еньовден! От колко време си мечтая да го направя, ах, от колко време... Ето че тази година го планирахме и, за мое огромно щастие, най-накрая осъществихме! Беше точно както очаквах и си представях – слънце, зеленина, народна музика и танци, пъстри носии, щастливи и спокойни хора, сергии с мед, прополис, билкови мехлеми и всякакви натурални, природни благини...

 (More)