КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, какво пък толкова?? Отслабвала съм и преди, нали? Пък и със самото раждане чудодейно ще изчезнат почти всичките ми „излишни” килограми. Няколкото останали неусетно ще се стопят в грижите и радостите по бебето в първите... да кажем  един, максимум два месеца /2 месеца са много време, ей!/.  Дори... Дори... Ами да, дори и ще отслабна още повече! Да, сигурна съм, лесно ще стигна идеалните ми 53 кг от 98-ма... 

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Ха! Ха! Ха! На толкова години съм станала, докога ще бъда така заблудена?? Добре, може ли да съм толкова наивна? Аз какво, да не вярвам още в  принцеси? А в Дядо Коледа? Ааа, не, знам че Дядо Коледа не съществува, но виж за принцесите... Да, да, има принцеси, но те...

Отплеснах се. Такааа...

Не ми е ясно как някои мацки едва на четвъртия месец са си същите, ако не и по-слаби. Нали костите на ханша се прибирали напълно чак след 2 години? Явно техните кости са по-пъргави:)). Не им пука за физиология. Не им пука /на костите!/  за всички останали, които не само че не отслабват, ами и... Които се надяват, че покрай грижите за бебето няма да има нужда от допълнителни усилия. Които обаче, като не виждат резултат, се хващат сериозно и след седмици глад успяват да свалят... бузите си!  

Оптимистична мама: СПОРТ! Споооорт! Захващам се сериозно и резултатите няма да закъснеят, нали? До лятото съм готова.

Реалистична мама:  Спорт?? И кога точно? По кое време от деня ще мога да отделя минути за спорт? Дали когато едва нахранила едното, другото ме чака да му наготвя? Или когато си казвам – е, днес ТРЯБВА да направя сок на бебето? Или когато приготвям двете за разходка и излизаме (при добро темпо подготовката е малко по-кратка от самата разходка)? Или когато все пак няма да е зле да приготвя и на мъжа си нещо за вечеря?? Или...

Оптимистична мама :  Е, хайде сега... Чак пък толкова... Ами вечер? След като приспя и двете? Да, тогава става.

           Реалистична мама:  Вечер ли? В няколкото свободни часа, които бих искала да прекарвам в чатене, гледане на филми и това–онова с мъжа ми?:)) А вместо това ги прекарвам с добрите ми  приятели мивката, стирката и дъската /за гладене/... Аааа, не е много честно, нали? Да не говорим колко съм скапана, главата ми бучи и краката ми треперят? Да не говорим, че точно тогава така ми се иска да се възнаградя с нещо сладко и понякога го правя, да, правя го!               

           Оптимистична мама: Добре, добре, спокойно! Тогава – ГЛАД! 

  Реалистична мама:  Глад ли? Ама че го измислих... При моят режим? При спането ми максимум 5 часа на денонощие (без да броя няколкото ставания през това време)?  

Е, добре, този вътрешен диалог може да продължи доста. Познато ли ви звучи? Да? Ех, каква изненада...

Не знам за другите, но аз след раждането просто не можех да пазя диети. Волята ми се изпари и се превърна в умора, стрес и смяна на приоритетите. Колкото и да ми беше кофти, не можех да се заставя да гладувам, нито дори да се ограничавам. Да не говорим след второто дете. Въртележката ме върти от както си отворя очите сутрин до късно вечерта след последното приспиване. Толкова съм изморена, че не мога да мисля, спя малко и накъсано и се храня нередовно и нездравословно. Ям дори и шоколад. После съжалявам. После пак ми причернява и пак ям... Много е гадно. Това се превръща в някаква постоянна неприятна мисъл, скрита дълбоко под оправданията на Майката. На майката-герой, на майката-жертва в името на децата (да, бе, да). Това е оправданието пред хората, но нито те, нито ние се заблуждаваме, нали? 

            И ВСЕ ПАК?

Някои късметлийки и някои "не-жени-а-желязо" все пак успяват да възстановят теглото си. Някой остават с мили спомени по тялото си, видими и невидими с просто око. Но някои... На някой им се налага наистина да се стегнат, да погладуват, да поспортуват (е, да, знам, това значи баба, бавачка, братовчедка, детска градина...), за да успеят най-после да си върнат теглото от преди забременяването. И тези някои са си ок, докато... докато пак не забременеят, мамка му!!  Да, правилно се досетихте, и аз съм сред тях! И сега какво? Процедурата по отслабване N 1? Да, но след като се отчетат някои ключови фактори (5 години по-късно, двойно повече задължения, още по-хронично недоспиване и т.н. и т.н.)  става ясно, че се нуждаем от... Процедура по отслабване N 2!

Какво?

Аааа... Ааа, не! Не питайте мен! Още не я знам! Ако някой я знае, моля да ми се обади спешно...Моляяяаааааа....

    

                                    Целувки :  Милена Пехливанова  (Mama Memi)