Напоследък се наблюдава голямо популяризиране и гласност на въпросите, свързани с кърменето и естественото хранене. Провеждат се кампании в подкрепа на кърмещата майка, създават се цели интернет общества по темата със съответните лидери и последователи, по телевизията се въртят рекламни клипове. Това е страхотно, наистина.

Освен ако по някаква причина не си в състояние да кърмиш своето бебе.

Тогава се чувстваш най-голямата отрепка на света. В очите на другите - почти чудовище. Чувстваш се най-лошата майка, която не е в състояние да осигури дори това просто, естествено и най-хубаво за детето си нещо, този дар от природата – и за майката, и за бебето.

От всяко нещо по темата, което видиш, чуеш или прочетеш, се налага изводът : Или кърмене, или нищо!  Тогава – няма значение от причините – дълбоко интуитивно и атавистично  се чувстваш виновна, виновна, виновна...

Няма значение, че си имала толкова трудно раждане, че две седмици са се борили за живота ти. Няма значение, че бебето се е родило недоносено и просто е нямало сили да засуче, въпреки всички усилия от твоя страна. Няма значение, че са поставили теб и бебето ти пред свършен факт и до кърмене е нямало как да се стигне.

Виновна си, че си допуснала да развиеш мастит, а от там – намаляване и спиране на кърмата (въпреки кърменето по 40 минути и денонощното изтощително цедене). Виновна си, че имаш психологическа преграда и просто не можеш да кърмиш в ресторант или на друго обществено място. Виновна си, че поради стрес, прекалено много задължения, слаба храна, недоспиване и трудно ежедневие си допуснала кърмата ти да спре. Виновна си, че кърменето не ти се струва чак толкова естествено, а по-скоро притеснително и прекалено задължаващо.

Виновна си, че не си идеална.

Хайде тогава  – нека това ти тежи цял живот. Нека това, че си кърмила само 3 месеца, вместо поне година, да не ти дава мира всеки път, като прочетеш нещо императивно за кърменето. Нека ти тежи на съвестта  алергията на бебето ти, може би развита в следствие на краткото кърмене. Досега си мислела, че си нормален човек? Не, ти си егоист. Нищожество, заклеймено с лекота от перфектните майки - лакто сектантки.

По презумпция кърменето е най-хубавото нещо за бебето, естествен и лесен процес, заложен у всички жени. В наше време, обаче, кърменето е доста по-комплицирано. То вече е резултат от успешното съчетаване на толкова много психологически, обществени и социални фактори, че става по-трудно достижимо, отколкото някога е било.

Бременността, раждането и адаптирането към живота с мъничко бебе е сложен и дълъг процес. Типично за пресните (тук имам предвид и млади, но и с бебета на малко седмици) майки е главно моментът на обърканост, на тревожност, на неизвестност, на стремеж към съвършенство. Това е нормално, само че като резултат често се изплъзват основните неща за сметка на незначителните.

А основното за едно новородено бебе е храна, топлина и прегръдка от мама. Толкова е просто. Топлината и прегръдката са лесни, остава храната. Акцентирайте върху храната, а най-добрата е безплатна и не изисква много усилия. Всичко останало може да мине на заден план.

 

Докато сте бременна се осведомете за подготовка за кърмене, кога и как потича кърмата, кога и как да сложите бебето на гърдата, какви са основните грешки и трудности при кърменето, кога и по колко да го кърмите. Може все още да ви звучи абстрактно, но няма нужда да задълбавате, запознайте се само основните неща, а ако ви стане интересно – продължете. В родилният дом се опитайте възможно най-скоро да сложите бебето да засуче – пък да видим какво ще стане. Ако не стане от първия път – продължете. Много скоро малкото неориентирано създание ще се справи с първата си голяма крачка и ще засуче. Важното е всичко да става спокойно и не на всяка цена. И то, и вие се учите, нагаждате, напасвате един към друг. В къщи, докато кърмите, не позволявайте през главата ви да се стрелкат мисли от рода на  „ах, пак трябва да чистя с прахосмукачката”, „мъжът ми скоро ще се върне, а не съм наготвила”, „ да не забравя да се обадя на баба, че ще се обиди” и т.н. Не. Храна, топлина и прегръдка за вашето бебе. По-късно ще има време за всичко останало. Опитайте се да не се лутате между съветите на акушерките, педиатъра на бебето, интернет и всички близки, които искат да помогнат. Акцентирайте на основните неща и гледайте бебето си в слепналите очички. Това, в повечето случаи, е достатъчно.

Така постепенно ще се вслушате във вътрешния си глас, ще се освободите от психологическата преграда срещу кърменето, ще намалите опасността от развитие на мастит, ще помогнете на бебето си да преодолее трудностите при засукването. В случай, че се наложи прекъсване на кърменето по медицински причини, има начини и стъпки, чрез които после да се продължи – трябват само спокойствие и добра воля.

 „Още в началото бебето ми засука трудно, бавно и продължително ( стигали сме и до 50 минутно хранене). Въпреки старателното ми изцеждане в началото на втория месец се получи мастит на едната гърда, съпроводено от всички неприятни последици за мен – висока температура, силни болки, още по-трудно кърмене и не на последно място – неразбиране защо и  чувство за вина. Това съвпадна с новогодишните празници, с липсата на работещи лекарски кабинети и физиотерапии. Освен големия стрес, болка и негативни емоции,  кърмата ми още повече намаля и окончателно преминахме на адаптирано мляко. Толкова много четох и исках да кърмя, къде сгреших?”

Мария Иванова, с бебе на 2 месеца

Тук стигаме до основният извод на тази статия.

Разбира се, ако все пак не успеете да се справите (дори и с второто дете!) – това е  положението. Не е фатално, не е трагично и не би трябвало да се чувствате виновни. Бебето ви пак ще порасне здраво и обичано. Пак ще е щастливо и буйно, пак ще се разболява и ще оздравява. Няма да се различава особено от кърменото си до 2 годишна възраст приятелче.

Майките, които не успяват да се справят с този на пръв поглед елементарен, но по същество резултат от успешното съчетанието на много фактори процес – тези майки не са непълноценни. Те си остават най-добрите майки за своите деца. Стремят се да им осигуряват най-доброто, на което са способни. А това е най-важното.    

За щастие, днес живеем във времена, когато има достатъчно алтернативи на майчината кърма. Те са почти пълноценен заместител (независимо от комерсиалния момент, който е неизбежен за продукт, произведен от някой друг). Те дават добър шанс на всички, които не могат или не искат да кърмят бебетата си, това е факт.

 „Не горях от желание да кърмя, но въпросът не подлежеше на избор – това е най-доброто за бебето. Кърмих първата си дъщеря до 6-тия й месец и всичко беше наред. Мислех, че ще е така и с втората. Само че тя сучеше много мудно и не можех да преценя какъв е проблема. Уж всичко беше правилно, но за съжаление направих мастит. Хм, доста по-неприятно изживяване е от самото раждане, според мен. В резултат на умората от хилядите  задължения, притеснения с реакциите на голямото дете (през нощта, когато едното не ревеше и не ядеше, другото викаше в кошмари от ревност) и вътрешните ми колебания, я отбих от кърма. Един дълъг месец се борих със себе си и с чувството си за вина, изцеждах се и си заглушавах интуицията. Когато вече бях на края на физическите и психическите си сили,  успях да се убедя, че и за двете ще е по-добре просто да спра. И досега си позволявам кратки изблици на самообвинения и терзания, особено като прочета или чуя нещо  за кърменето. Ако можех да върна времето назад ... не знам как бих постъпила, за да променя нещата. Наистина не знам. Успокоявам се, че така е трябвало да стане. Както и че малкото ми момиче дори е по-здраво от голямото”.

Мая Стефанова, с бебе на 11 месеца и дете на 5,5 години

 

А ако не искате да кърмите? Ако ограниченията ви идват прекалено много? Всеки има право на личен избор. Когато кърменето за майката е непривичен и противоестествен процес, бебето ще го усети. Неприятната емоция ще се предаде и на него, а това вече няма да е най-доброто. Тогава продължете с усмивка към основните храна, топлина и прегръдка. Към живот без налагане, без съобразяване с чуждо мнение, без противоречие със себе си, без излишни притеснения и императивни доктрини. Към най-доброто, на което сте способни.

 

Съжалявам, може да звучи егоистично и безотговорно, но буквално не мога да се откажа от не съвсем  полезните си навици. В противен случай просто няма да съм аз. Едва издържах ограниченията по време на бременността, не мога повече! Не съм от желязо, а трябва да съм във форма 24 часа, седем дни в седмицата. И без да кърмя ще си имам чудесно бебе и ще съм добра майка, сигурна съм.

Анонимна читателка

Всяка кауза, пропагандирана толкова ултимативно и на всяка цена, дразни и среща естествена съпротива. Особено ако не я споделяш или не си в състояние да я следваш. Наистина, добре е да се стремим към идеала. Добре е семейството, обществото, шефа и приятелите на младата майка да я подкрепят и насърчават да ражда и кърми. Но – за съжаление – идеалният живот е по-често за другите, по-рядко за нас. 

Направи ми впечатление финалната сцена на един приятен филм с различни житейски случки и обрати – в близък план всеки един от героите казва:

„ Признавам се за виновен, че ...   съм просто човек”

Е, и аз така. А вие?

 

Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш”.

Дон Мигел Руис

Толтекска книга за мъдростта

 Сп. Шарено, март 2009  

  (с големи съкращения)