КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 16
Децата и подаръците / а.к.а. Родители срещу родители/
Децата от предучилищната група на дъщеря ми ходиха на коледно куклено представление с раздаване на подаръци накрая лично от Дядо Коледа на сцената. За целта всички родители бяха подканени да приготвят по някое дребно подаръче за детето си и да го оставят предварително и незабелязано от него в училище.
Голямата ни дъщеря е любопитна, искаща внимание и вещи, като повечето съвременни деца. В същото време не е привикнала на прекалено изобилие и угаждане на всяко нейно желание, напротив. И все пак около празниците всички деца се... настървяват. Тя се вълнуваше, чакаше и броеше дните.
Приготвихме й ръчен часовник - син, симпатичен и не особено скъп (след като предишният й беше брутално надъвкан от кучето на родителите ми преди няколко седмици). В малко пакетче с панделка и етикет с името й във формата на елха - пълна романтика. И така, цял ден чакахме да видим реакцията й, дори очаквах възторжено обаждане в офиса, вечерта веднага я попитахме и ...получихме уклончив, възпитан отговор - да, подаръка й е харесал.
С баща й бяхме покрусени, защото тя беше покрусена, въпреки че героично се опитваше да го скрие. След умел разпит се оказа, че другите деца са получили както средни, така и големи подаръци, че нейният е бил най-малък и дори някои са й се подигравали за това. Ето, значи това било да ти се свие сърцето от жал и мъка за детето...
Нашите внимателни уверения, че не е важно колко е голям и скъп подаръка, стига да е хубав, да му се радва и да е подарен с обич; че тя ще си го ползва дълго време, докато другите деца отдавна ще са счупили или забравили играчките си; че те са реагирали така, защото дори не познават още часа; че всеки може да подари голям опакован балон, а всъщност отвътре да е въздух... - бяха приети от нея с временно ободряване. Ние се успокоихме и уверихме в правилния си избор. Донесъл леко разочарование сега, но носещ положителен дългосрочен отпечатък.
Но когато тя тихо ми каза, докато си миеше зъбите с наведена главица и тих гласец - "И все пак, предпочитам да бях получила по-голям подарък"... е, тогава мразех всички останали родители. Всички комплексирани, демонстриращи превъзходство родители, които поставят децата си в позиция на съревнование едно с друго още отсега. Показно, егоистично и не особено възпитателно.
Струва ми се, че за следващия път все пак ще оставим малките подаръци за домашния дядо, м?...
14 Коментари за "КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 16"
Добавете коментар
Други статии, които може би са свързани:
- Геноцид срещу българските деца - какъв е резултатът след месец!
- Геноцид срещу българските деца
- КЪРМЕНО ИЛИ НЕ, БЕБЕТО СИ Е ДОБРЕ
- ИСТИНАТА ЗА... ОТСЛАБВАНЕТО СЛЕД РАЖДАНЕ
- ИСТИНАТА ЗА... ПЪТУВАНЕ НА ДЕТЕ СЪС САМОЛЕТ
27/12/2009, 14:34
Честита Коледа един вид. Пожелавам на семейството, следващата година да ви донесе само положителни "КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ"
27/12/2009, 16:03
Да, честита Коледа, Венци:) И аз ти желая само ведри и позитивни неща в Категория: Лични :))))
28/12/2009, 01:07
Честита Коледа Милена!!! Всичко най-най- на теб, цялата ти фамилия и всички твои близки:)Успехи и усмивки, здраве и наздраве:)
А сега по темата:)Не се поддавай на съревнованието - трудна работа е наистина и боли много (мнооого собствен опит).
Но пък с всяка следваща година, когато не се събразяваш с останалите родители, имаш по-голям шанс децата ти разберат смисъла на постъпките ти. И когато го постигнат това ще е най-голямия подарък, който могат да получат, си мисля аз. Това съревнование може да вкара живота им в съвсем различен коловоз, ако не се научат да го пренебрегват...
28/12/2009, 10:14
Дениче, това е ТОЧНО коментара, от който имах нужда, благодаря ти!! :)
Весели празници и на вас, здраве и наздраве ми звучи чудесно!:)
31/12/2009, 03:14
Родителите са за ошамарване, Мем. Тези, които подаряват на детето си голям и безполезен подарък публично. Те не се интересуват от децата, а от себе си.
Не знам права ли съм или не, но с дъщеря ми от сега си говорим за разликите между обич и демонстрация на обич.
Весело посрещане на Новата Година ви желая и много усмихнати дни през нея!
31/12/2009, 11:41
Мдаа, почти винаги родителите са за ошамарване, нали?...
Весело посрещане и на вас! Юбилейната 2010 е чудесна за...завършване на започнати неща и за някакво обобщаване, не мислиш ли? Дано да останем доволни от обобщението и да сме здрави през това време:)
05/01/2010, 09:22
Честита Нова година и от мен!
По мое скромно мнение, Меми, постъпила си добре. Детето е умно и ще се справи.
Спомням си, когато голямата ми дъщеря беше в първи-втори клас. Тогава дребното беше на 1 годинка. Преди ад ес роди правихме голям ремонт у дома - подменихме всичко в детската стая - получиха нови легла, бюро, личен гардероб и ... лична секция, пълна само с играчки!
По същото това време съученичките на голямата идваха на училище всеки ден с нов парцал - дънки, блузки... като на ревю.
Обяснявах й, че това, че не й купуваме нови дрехи всеки ден, не означава, че тя живее по-зле от тях, нито, че я обичаме по-малко и т.н.
Тя го приемаше, но не го разбираше съвсем. Почувства се добре и го разбра, чак когато покани съученичка у дома и детето почна:
"ама ти си имаш твоя стая ?!"
"ама ти си имаш собствен гардероб?!"(дрехите на бебето не пречат на това гардероба да е "собствен")
"ама ти си имаш своя секция, пълна с играчки?!!!"
чак тогава голямата разбра нещата, които й обяснявах...
Затова - не спирай да обясняваш, като от време на време не забравяй да питаш! Има вероятност детето да е разочаровано малко, не само защото подаръкът е малък на размер, а защото е решило, че дядо Коледа го определя като "не много послушно" и затова му носи малък подарък.
в такива случай, освен, че обяснявам, че детето е послушно, обяснявам и за ценността на подаръците - т.е. - най-големият подарък за една майка е усмивката на детето й, а тя дори не може да се опакова, нали ;)
(и подобни примери)
...
раздрънках се, но знам, че ти ще ме изтърпиш :)
Благодаря :)
05/01/2010, 18:53
Йоу, Дачи, бе как няма да те изтърпя?:)
Знам, че постъпваме правилно, човек усеща правилните неща, нали? Просто понякога е трудно, така е... Предполагам, и Кристина ще доживее някое дете в училище да й каже: "О, ама ти имаш часовник и го познаваш?"
Дотогава... ами, ще си говорим:) Аз благодаря за подкрепата!
06/01/2010, 00:07
Мем, живи и здрави да сме! За мен годината е ново начало според нумерологията. Обобщаването било приключило, но аз ще продължавам да си ровя, както прасе в тикви. :)
Дачи, поклон! С очите си видях и потвърждавам с усмивка и удоволствие, че не говориш празни думи. :) Обаче е трудно и са много тънки границите...
07/01/2010, 08:55
Мерси, Мем :)
Мерси, Рали :)
27/01/2010, 07:12
"...и дори някои са й се подигравали за това"
В някой точки на света никой за нищо няма да ти се подиграе. Най-малко за подобно нещо...
\m/
//
27/01/2010, 09:20
Разбира се, че не. Видях те къде си /well done:)/, но си спомняш какви са хората тук, нали? Наистина ми е трудно да се надявам... Но опитвам:)
Не разбирам програмистките символи, но ти благодаря за подкрепата, поздрави от Варна:)
09/02/2010, 19:46
... ох сега ще ме човърка дълго време - Моето дете е 1ва група в детската градина. В яслата Дядо Коледа му "донесе" едно малко метално рейсче, според мен хубаво и здраво, опаковала го бях в синя торбичка. Оказа се наистина най-здравата играчка, но и най-мъничката. На тази Коледа, ДК му "донесе" голяма кутия с кола с дистанционно, опаковката - червена и шарена. И всичко това явно е израз на почващото да се изкривява чувство за съвест.
09/02/2010, 22:32
Е, ама чакай - то равновесието трудно се постига. И ние следващия път няма да приготвим чак толкова малък подарък, каквото и да ви разправям:)) Равновесие и умереност му е майката:)