Включвам се на опашката на карнавала по покана на Бу.

     Мога да бъда много кратка, като кажа, че е защото жените можем всичко.

    Обаче, понеже знам, че няма да сте доволни, мога и да бъда по-многословна.

    Ако се наложи, ние жените можем наистина всичко. Да сме търпеливи, да издържаме на болка, да сме удивително работоспособни, мотивирани и държеливи. Да нямаме много комплекси, да нямаме проблем в признаването на нечие чуждо превъзходство. Да се извиняваме, когато сме сгрешили, да флиртуваме, да плачем, когато ни се иска. Да наддаваме на килограми, когато е неизбежно, да отслабваме, когато е нужно.  

    Доволна съм, че съм жена. Винаги съм била. Доволна съм, че имам женски деца. Някак винаги съм го знаела и усещала това. Просто ми е лесно. Лесно ми е с общуването. Удобно ми е със себеусещането. Нямам проблеми с подценяването на работното място и с тежестта на обществените очаквания към мен, както понякога ги има Петя. Нямам проблеми с покровителственото отношение като Eneya. Не ми пука, че не мога да пикая права /хаха!/, като Бу.  И аз като Поли съм благодарна, че съм майка и дъщеря. Не обичам много да дудна, като Deni4ero, но понякога е твърде неизбежно:) Не съм съгласна обаче с Denia, че като чуеш този въпрос, очакваш отговора да е свързан с розови дантели, сватбени рокли, шоколад, обувки, бижута и букети - няма начин. Затова пък до голяма степен мога сама да се погрижа за колата си /за разлика от Креми :)/, както и да шофирам като mikiblue, хехе... И мен всеки месец ме спохожда предменструален бяс като Liska, въпреки че напоследък го укротявам с хомеопатия. Абсолютно се присъединявам към LadyVera,  че в качеството си на жени никога не ни е скучно. Много съм съгласна и с Василена, че все пак имаме късмет с времето и мястото, в което живеем. В други времена, а дори и днес, но на други места, нямаше да ми е толкова лесно и приятно да съм жена, мда... 

    Като цяло този карнавал е пре-любопитен и ми беше много приятно и интересно да чета писанията на всички мацки, 10х, Бу! :)