От навлизането в зрялата си възраст съм много граждански активна. Не понасям мазната политическа класа ("Откак свят светува, все мазният отгоре плува"! - Радой Ралин), не понасям мошениците, измамниците, разните му "елитни" групи от рода на масоните, разните му престъпни, маскирани като икономически, групировки и - бъдейки цял живот варненка - особено много мразя ТИМ. Разбира се, не заради самото мразене. Аз просто искам ... справедливост. Справедливост за всички. Знам, че е наивно, но това е, което искам.

Наблюдавам темата отдавна, общувам с единодушници, участвам активно през годините в протести против нещата, които не одобрявам и про нещата, които предлагам вместо тях. Затова съм в състояние да направя разликата от преди Големите протести на 2013-та и след тях. Това, което мога да кажа с няколко думи е, че хората вече не ги е страх. Не ги е страх да изразяват мнението си, да носят плакати и да споделят статии против ТИМ, не ги е страх да защитават активно правото си на свободен, богат и достоен живот. Промяната е особено видима във Варна. Но цената... цената...


alt

 Не мога да намеря източника на тази снимка /съжалявам/, но вляво отпред сме и ние, цялото семейство


По някаква странна случайност не познавах лично Пламен Горанов, въпреки че имахме много общи познати и приятели, движехме се в една и съща среда, миналото лято за малко се разминах с участие в неговата пиеса „Тим-тиририм”, видях го на протеста с метлите на рамо, които всъщност бяха дръжки на голям транспарант и т.н. ...

Много пресечни точки намирам и във възгледите, възприятията и преценките ни. Както сигурно повечето от вас, и аз продължавам да мисля, да се чудя, да чета и да се опитвам да разбера какво точно е станало на онзи възпламеняващ 20 февруари сутринта. Сега обаче, близо месец след това, започвам да се отказвам от мисленето. Започвам да разбирам, че това е било неговата съдба, карма, че така е трябвало да стане и е изиграло своята незаменима роля. За всичко и за всички.


Грамадата

"Някой камъка си носи отдалеко даже! Подир месец бе висока колкото камила, още месец – купчинката стана веч могила. И грамадата от себе мърда и порасва, и пътникът отдалеко веч я съпикасва. Та расте, като по чудо, сама, като жива! Убоя се Цековата душа нечестива. И да спре не може Цеко ни с псувни, ни с глуми таз грамада да не расте със страшните думи. Деня та е се в ума му, нощя я бълнува, и трясъка от камъните в съня си той чува." /Грамада, Иван Вазов/


alt

Това сме ние с Маги. 05.03.2013 - Грамадата започва да расте. Сн. nakratko.bg


Откакто красивата и смела душа на Пламен се възнесе, това място заживя съвсем нов живот. Идеята на наш приятел да започнем да градим грамада в знак на несъгласие с управниците на Варна, родила се в деня, в който Пламен окончателно е гаснел, се поде от всички. Първоначално плахо – на поклонението на 4-ти март камъни донесохме съвсем малко хора, после все по-смело и сега не виждам кога ще спре. Грамадата расте, хора носят камъни постоянно и от всякъде, в различни размери, цветове и видове, хора от други градове и чужбина постоянно ни молят да слагаме и от тяхно име, започват да пращат по-малки камъчета в пликове до Община Варна, до поискване. Едната градинка буквално се е превърнала в олтар, където винаги има запалени свещи, навсякъде има купища цветя, плакати, надписи, възпоменателни снимки... Всички плочки около Грамадата са изписани с послания, пред които просто не можеш да останеш безучастен. Някой се е сетил да ги лакира, за да запечата написаното, така че да не се изтрие. Хора редовно купуват и оставят свещи, червени маркери за писане, пускат стотинки и левчета в една кутия, стигна се дотам един поп да стои на сгъваема масичка и тихомълком да продава свещи...


alt

08.03.2013. Сн. Петя Стефанова


alt

09.03.2013 - Грамадата расте


alt

10.03.2013 - Грамадата съвсем расте! Сн. dariknews.bg


Достатъчно е човек да отиде на онова място с Грамадата пред Общината, което вече е превърнато в олтар. Достатъчно е само малко да постои там, да помълчи, да поусеща, да погледа какво става наоколо, за да разбере, че вече няма да сме същите. Мястото, където Пламен... мястото сега има един необясним заряд. Там притихваш, успокояваш се, свитото ти сърце се отпуска. Чувстваш се одухотворен, усещаш, че има нещо много повече от минаващите наблизо коли и от безумните борби за власт и пари в сградата само на няколко метра. Нещо много по-важно, по-смислено и каращо ни да продължим да правим това, което правим – да се стремим към морален, достоен, духовен живот за себе си, за семействата си, за съгражданите и сънародниците си, за всички. За всички!

Нас също все ни влече натам. Да си нагледаме Грамадата, да направим нови снимки, да постоим заедно с другите хора, децата да попишат послания по плочките. Един ден бях само с голямото си момиченце. Поведох я да си ходим, но тя искаше да пише, а нямаше с какво. Докато аз измислях обяснения за друг път, срещу нас се зададе едно момиче, буквално бутна в ръката на дъщеря ми нов червен маркер и отмина, без да каже и дума... Какво да коментирам за това?


alt

Десетгодишната е писала вдясно, петгодишната е копирала вляво.


alt

С новия маркер


Мястото стана притегателно за всякакви хора. По никое време на деня не остава празно. Има групички дядовци, които увлечени си говорят, без да виждат нищо наоколо. Има млади хора, майки с деца, възрастни лелички с шапки с пера, бедни и богати, всякакви... Веднъж гледах как едър човек стои на колене пред кръга от цветя и сменя всяка загаснала свещ, бавно и методично пали нови от кутията отстрани, почиства излишните. Една жена взе фенера от върха на грамадата, смени свеща с нова, запали я и внимателно го закрепи обратно. Един чичко извади не особено дебел портфейл от задния си джоб и остави сгънати два лева в кутията. Две момичета сложиха камъни и рисунки на купчината...

Наблюдава се интересно явление - броят на грамадите също започна да расте! Появи се нова пред Съдебната палата във Варна, с искане за цялостна независима проверка на действията на Общината през годините. На помените на наши сънародници за Пламен никнат грамади в други градове на България, в Европа и в целия свят... Хората не искат и не могат повече да търпят. Беззаконие, двоен стандарт, монополи, картели, преплитане на мафията и властта...

 

Усещането при голямата варненска Грамада е за храм, само че истински, идващ от сърцето, без църковните канони, без задължителни неща като кръстене от дясно на ляво и разни такива. Всичко е истинско, от душата и сърцето. Откъдето е и стремежът ни за добър, спокоен и достоен живот.

Вече съм сигурна, че ще го постигнем за себе си и за нашите деца, тук и сега. Просто трябва още малко наместване на пластовете, отскубване от старото и тъмното и започване на чисто новото и светлото. Скоро, скоро, ще стане, ще бъде!


Да бъде, амин!