КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Цял месец нарастващо коледно настроение, внимателно и приятно избиране на подходящите подаръци за всеки член на семейството, трепетното им опаковане и криене на най-високото място в гардероба. Надписване на красиви етикети с калиграфски почерк, празнично украсяване на дома, измисляне на меню за постната трапеза, ухаеща на карамфил и канела къща. Мир и любов. Хармония...

А ИСТИНАТА Е: Боже. Не хармония, а какафония! Истината е, че хаотично и отчаяно купуваме някакви, криво-ляво подходящи подаръци в последния момент. Аз лично, с всичките си правомощия на майка и домакиня, отлагам до последно поставянето на коледната украса у нас. Отбивам детските хленчове за елхата, измислям лъжливи оправдания защо и днес не можем да извадим украсата, мажа и замазвам простичкия факт, че ненавиждам гирляндите. По-точно начина, по който неизменно, от най-лекия полъх или докосване, се ронят и падат по бюрото и по пода, навсякъде. Дразни ме това, че постоянно ги намирам на странни места и все се налага да ги чистя и пощя от килима. Да, мразя ги! Признах си. Както отлагам слагането на украсата, така и нямам търпение за махането й. Едва изчаквам да мине там пети-шести януари, прибирам и изчиствам всичко и се чувствам преродена! Най-после хубавата ми стара къща, без безумните лампички, китайски топки и камбанки, само с тук-там по някоя дървена био-еко-шпеко играчка. Но – замълчи сърце, че сега е едва началото!

Ами коледното готвене... Света Снежанке и всичките седем джуджета! Аз едни меденки по рецепта не мога да направя, какво остава да ги украся! Че ако можех да рисувам, по храната си ли, с извинение, щях да рисувам? Какво като имам разни книжки, уж за улеснение, като в тях има такива рецепти като „Дрезденски щолен” и „Ирландски маслени бисквити"? Всяка има по около три дузини броя съставки, като тези са най-лесните! /Визирам „Малка книжка за Коледа” на Ирина Катеринска, която е бо-же-стве-на, т.е. извънземна. Мразим я, нали?/ За Бога, имайте милост! Дори и да можех да пека мъфини, нямаше да е по Коледа, благодаря – имам си нерви за пазене и живот за живеене, мда. Пуйка? Ко, не!


alt

Двора ни на село


Но, хайде, това са бели кахъри. Сериозното положение става, когато се прави графика за гостуване у роднините. Ето това вече е висш семеен пилотаж! При чии родители на Бъдни вечер, при чии - на Коледа, при кои точно лели и чичовци след това... Ама едната година като сме били при другите, сега трябвало при тези и обратното и т.н., но хайде да не задълбавам - роднините четат, и аз деца имам, и те подаръци чакат:)

Като казах подаръци – всички ме питат какво да им купят. Ама всички. К-а-к-в-о. Кое дете какво иска, какво ще го зарадва. Ами, не знам! Как мога да знам, като си променят желанията при всяка следваща реклама или при всяка нова придобивка на приятелчетата им в училище. Пък и те нямат нужда от поредната кукла, имат нужда от нови дрехи. Само че никой не иска да подарява дрехи, нали?

Но може би най-неприятният за мен елемент през декември е този отчаян, вездесъщ, надничащ от всяка реклама, линк и статия празничен призив за благотворителност. Който и сайт да отвориш, което и радио да слушаш, която и телевизия да гледаш – едно и също. Дари, изпрати, събери, преведи. Дай! Помогни!

Нямам против да давам, разбира се. Имам против чувството за вина, с което се изпълвам, като не мога да помогна на всички. Това ми отравя празниците, честно. И въобще каква е логиката в месеца, в който сметките за бита стават поне двойни от летните, в който разходите за подаръци и храна скачат до небето, а в същото време приходите никакви ги няма, нуждите на всички от помощ и пари да изкачат от всеки ъгъл? Който помага, помага през цялата година, през цялото време. Не се нуждае от сладникави коледни трели, за да се сети и отвори за нуждите на другите. Или?...

И това си казах.

Така че - празници ли са, не ми ги хвалете! И, забележете колко съм благородна: дори не засягам детските реакции на подаръците; дори не засягам многолюдните събирания на няколко поколения роднини с много захар за най-малките и много алкохол за най-големите. Събирания, в някои райони познати още като "Големият Коледен кошмар". Или беше „Коледна касапница”? Както и да е, разбрахте ме.

И ВСЕ ПАК: И все пак този ми коледен скептицизъм ми помага да премина по-леко през този не лек период. С умереност, овладяно до крайност консуматорство и сведени до минимум посещения в ужасните молове и този месец отминава. И всичко за цяла година се забравя. Живо, здраво, до година, до амина!

И все пак Коледата е магия. Магия, чудо и хармония, да. Не ми трябва нищо, пожелавам само да сме заедно и да сме здрави. Всъщност трябва ми едно... тишина. Ти-ши-на! И хубава музика. Ама...

Весела Коледа на всички, хохохохо, хлъц, таковата!...