Днес, в последния ден на 2013-та, получих писмо от организаторите на Blog Action Day, в който се включвам последните пет години. В него пише за съвместната им кампания с Orbit.do, че точно днес е денят, в който да разкажа "моята история защо давам за благотворителност или за любимата си кауза".

Ами, добре. Добър начин да се сложи добър край на поредната изминала, не особено добра, година.

Разказвала съм за това в блога, но основната ми кауза тази година е доброволното кръводаряване. Тъй като на този етап от живота си не работя и нямам собствени доходи, ми е трудно да отделям пари за смс-и или банкови сметки. Затова помагам с нещо, което мога да дам безплатно (и за което всъщност се грижа много добре) - собствената си кръв. Не ми е за първи път, но в началото на годината дарих за Пламен Горанов и след това се оказа, че се втурвам към Кръвния център при всеки случай, за който чуя и е минало достатъчно време от предишния ми път. Тази година закръглих кръводаряванията си на три, всичките за конкретни случаи и пострадали, последното от които - вчера, на 30-ти декември. После се старая да проследявам "случаите си" и съм супер щастлива, когато хората оздравяват и са добре:)

Това е. Лесно е, не боли (ха, егати глупостта!), всичко е стерилно и за еднократна употреба, по никакъв начин не ми се отразява на здравето и на живота. А чувството е невероятно. Предполагам, че чувството да се възползваш от такава помощ от непознат е същото, ако не и по-силно.

 

Иначе помагам с труда и времето си, когато мога. Тъй като денят ми е много зает с различните програми на децата и домашни задължения, всички обекти на доброволчеството ми са в близост до дома или училището на децата (...втория ни дом). Такава кауза ми е Социалната кухня на Фондация "Вяра, надежда, любов" във Варна на ул. Драва Соболч 7а. Там се провежда кампанията за осигуряване за още един ден от седмицата на топла храна на социално слабите хора в района "30 съботи". Там организаторите и главните действащи лица са съвсем други, аз само следя инициативите и се включвам по своя преценка и според своите възможности. Като не бях го афиширала, досега.


alt

Разпределяне на празнични помощи в Социалната кухня. Даренията са от чужбина,
организаторите са други, но аз бях част от веригата по разтоварването им.
Колкото - толкова;)


А, да! Помагали сме от сърце и със собствена селскостопанска продукция, хе-хе:)

Това е. Наблизо, за кратко, за колкото ви е удобно, без да пречи на личния ви живот или да е в конфликт със собственото ви семейство. Дори и без пари, всеки може да помага. Лесно е и не боли:) Напротив, човек се чувства далеч по-добре - в кожата си, в живота си, в мисията си.

Помагането дава още един смисъл. И винаги има значение. Пореден пример е забележителната, вдъхновяваща и съвсем истинска история, описана в книгата "Малките принцове". В анонса на корицата се казва: "Тази книга показва как неуморните усилия на един-единствен човек са в състояние да променят съдбата на мнозина". Така е!

За много години и много даване, бъдете здрави!