alt  

  През юли 2014-та излезе първия брой на безплатното културно-информационно издание "Виж! Варна". Списанието е варненският вариант на бургарския оригинал. Много е симпатично и полезно, поне в първия брой компанията ми е страхотна! Гледам на това си участие като на малко нестроен, но интересен експеримент с отворен край. Пък и от такива текстове човек има какво да научи, най-вече за себе си...:)

Така че, четете (стр. 41), наслаждавайте се и следете броевете на "Виж! Варна" :)



------------------------

Вихра от Варна


Вихра подритна с връхчето на десния си кец едно камъче, то се изстреля право напред, успоредно на бордюра и стигна чак до средата на малкото кръстовище на уличките в Гръцката махала.

Това някак я накара да се замисли за града си, за Варна. Беше родена тук, изкара всички училищни години и дори висшето си образование в града. Когато беше по-млада и с много високи очаквания от живота (като всеки млад човек, нали), не можеше да си представи, че ще остане да живее сред тази анархия в България, че през целия си живот ще върви по тези прашни улици и по тези разбити тротоари. Просто нещо й подсказваше, че няма как да остане. Тя е родена да живее в ред, красота и вдъхновение. После, някак постепенно, свикна с реалността, но без да се примирява. Винаги се е опитвала да подобри нещата, винаги за общото благо, за другите, за всички... Тогава интуитивно разбра, че ако иска да остане тук и едновременно да е в мир със себе си, трябва да действа сама. Да прави каквото е по силите й, а не да чака някой друг да го свърши, да „оправи” града и живота на всички да е слънце.

Затова се записа да учи архитектура. Тогава само го усещаше, сега го знаеше. Беше благодарна, че се бе вслушала в шептенето на своите ангели и бе учила точно това. Искаше да допринася за разхубавяването и добрата функционалност на града. После специализира съвременна градска среда. И ето я – тук и сега! Заработи усилено и отдадено в тази посока и... Виж! Получи се! Усилията дори и на един човек, стига да са наистина честни и благородни, се възнаграждават.

Изпитваше силна потребност от честност и справедливост, някакъв робин-худовски синдром. С времето разви и умерен местен патриотизъм. Запъна се и вече не искаше да емигрира. Преди време се смееше на своя приятелка, която казваше „Искам да живея сред българи, около мен да се чува само българска реч”. После приятелката й заговори за емиграция, а Вихра все повече се вкопчваше във Варна.

Харесваше града, беше станал част от нея. Харесваше старата му част, достолепните стари къщи с орнаменти и украси по фасадите, красивите схлупени църкви с поддържани градинки, Римските терми, музеите... Обожаваше цялата Морска градина - от Морска гара, през Аквариума, Летния театър, Зоопарка, Буните, та чак до големия завой под „Почивка”.

Ах, тази хубава Варна, така искана, така желана, обект на хиляди интереси. За управлението, признаваше си тя, имаше какво да се желае, но вярваше, че със смелост и активност хората и градът им можеха да се справят с тези вечно незасищани апетити.

И морето! Това синьо-зелено, сиво, често и да, черно море! Най-живото нещо във Варна, най-любимото, най-характерното... Неустоимо привличащо тези, които са далеч от него и даващо успокоение и сила на тези, които живеят край него. Морето!

И каква е тая история с вечното сравнение с Бургас! Вихра се дразнеше от нея. Това са два съвсем различни града (с някои изключения, като еднотипните Морска градина и ЖП гара), със съвсем различна история, време и начин на възникване и въобще... Няма нужда от сравнения и превъзходства, по-скоро от приятелства и партньорства.

Така! Добре. Всичко ще се нареди.

Вихра отново подритна пак същото камъче. Този път то отиде дори още по-далеч от преди...

 

 ------------------------

 

 Запомнящо се и вълнуващо лято, банда!