Дъщерите ми си живеят като принцески.

Мда, с изключение на играчките, всичко друго им оправям, приготвям, подготвям и подреждам. Окачвам на закачалки захвърлените училищни униформи, за да си ги намерят на другата сутрин там, където са свикнали - в гардероба. Изтърсвам и изпъвам чаршафите на леглата им всяка сутрин, за да си легнат на чисто и подредено вечер. Поливам им цветята, слагам на шкафчетата чашките им с вода за през нощта. Всичко това го могат и те, разбира се. Но щом мама няма търпение сами да си оправим нещата, защо да я разочароваме и бавим?! Защо? Няма логика.

Дотук добре, само че съм почти напълно абсолютно сигурна, че няма да "работят" принцеси като пораснат. Значи - имаме проблем. По-точно те имат проблем. Биха имали проблем, сега са си добре. А бе..., така де!

Била съм решителна, разбира се, много пъти. Но досега - без успех. След поредното ми избухване, след поредните техни треперещи от обида брадички по време на демонстративното оправяне с мъка и спъване на леглата преди лягане, голямата принцеска изведнъж се сети и ме заплаши: "Утре ще направя проучване колко деца от класа си оправят леглата сами, така да знаеш!" Не се трогнах. На сутринта й напомних, че държа на проучването. Казахме си "Добре!" с подходящия тон, придружено с подходящ поглед.

Вечерта в началото се ската. Когато се сетих да я питам, ми каза: "Ъъъъъ... Амиии... Някои деца много ме изненадаха". Така ли? Не и мен!

alt

Питала е единайсет деца.

Петокласници, 11 -12 годишни.

 

 

Отговорили - 11.

На всички отговорът е бил да, сами си оправят леглата.

11 от 11.

100 %.

Каква разгромяваща победа!

 


Нещо ми подсказва, че този път ще устоя и за постоянно ще победя:)

Венсеремос!