ИСТИНАТА ЗА… РАЖДАНЕТО

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, какво толкова пък? Минава и заминава. Вярно, чувала съм страхотии, но не е задължително да се появят и при мен, нали? В 95% от случаите всичко е наред. Е, кога съм била сред изключенията? Кога не съм била в златната среда?? Кога ми се е случвало нещо интересно в този живот??

 Упс, тук малко се увлякох… Но в този точно случай искам да съм в средно-статистическата извадка. Дали ще е така, кой ще ми каже? Ами ако бебето се увие в пъпната връв? Ами ако в последните дни се е обърнало седалищно (добре де, знам че не е възможно, но все пак…)? Ами ако се наложи да ме режат – брр!…

Ох, веднъж да мине!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Раждането е лесна работа!

Ако не се впрягаш особено…

Ако имаш късмет всичко да е наред…

Ако имаш висок праг на болка…

Ако няма много други родилки да ти скапват ентусиазма с пресилени викове…

Ако медицинският персонал ти помага и обгрижва теб и бебето…

Ако няма група студенти, които през цялото време те гледат в… главичката на бебето (ха, нещо не мога да се усетя като част от практическите им упражнения, тяхната  програма!)

Ако има световен мир /така де:)/…

И най-вече – ако свърши БЪРЗО!

Не, сериозно, ето я истината за двете ми раждания:

Първото – болките започнаха в  1 през нощта. Контракции през 2-3 минути – по часовник (ето че съм била изключение, ама казах ли , че тук не искам изключения, казах ли!). В болницата – в 8 сутринта, да не съм луда да отида по-рано. Разкритие – 6 см, достигане на пълно разкритие през следващия час и половина – неприятно, но с малко аналгетици – поносимо. Интересно ми беше дали е както по филмите – чак косата да става мокра от пот – ами, така си е, по дяволите, но след болкоуспокояващите бързо изсъхва, споко. Започване на напъните – половин час тежко физическо усилие на масата за инквизиции, подправено с леки „нахъсващи” упреци от страна на лекаря  – обикновено е по-кратко, но при мен безсънната нощ си оказа влиянието. Накрая – няколко шева, които помня като най-болезнената част от цялата процедура. И това беше то… Дотук с лесната част, хахахаха…

Второто – обидно лесно и бързо! Събуди ме лека болка в 7 часа сутринта, все пак реших да стана, да се изкъпя и в 8.30 доста се колебах, преди да отида в болницата. Просто не бях сигурна какво става, може да са били предварителни контракции – ама то слаба работа, ви казвам… Викам  си – бе да отида, какво, после ще се върна, ако трябва. Докторът небрежно ме попрегледа и ме метна там да си почивам на едно легло в предродилна зала. Този път се разходих по коридора, под неодобрителните погледи на болничните служители, и се чувствах доста добре. /А какво ли би било да има неща като въжета, висящи от тавана, за опъване с цел по-лесно понасяне на болките от контракциите, ръкохватки, топки, по които  да лягаш по гръб и т.н…./ По едно време докторът вика – я, ела да те видя. Оказа се, че раждането започва и направо да съм се качвала. Бе, тези хора се шегуват с мен – как така започва, като почти нищо не усещам и изобщо не ме боли! Ето, че шегите продължиха – акушерката каза – аааа, още 1 контракция и излиза…Бре! Аз ако знаех, щях да започна направо с второто, бе! И така – второто ми раждане приключи точно за 3 часа от първата слаба болчица до първото дрезгаво изплакване🙂 Срам! Без ускоряваща система, без болкоуспокояващи, без нито шев „за цяр”! Нищо героично, нищо драматично… С какво ще се хваля после, а?

И ВСЕ ПАК? И все пак раждането си е сериозно нещо. Според мен винаги е по-добре да е естествено, после се възстановяваш за нула време и не го мислиш. Да не говорим, че за бебето е най-нормалния и щадящ го начин. Да не говорим за духовния и астрологичен аспект и важността на деня, часа, минутата и планетните конфигурации в момента на нормалното излизане на бебето. Но ако не става – ами, операция и това е. Ако не искате да рискувате и да ви поболи малко – епидурална упойка и това е. После все ще се оправите.

       Важно е да сме възможно най-спокойни, уверени в помощта на ангелите си и положително настроени. Но в никакъв случай не е страшно. В никакъв случай не е причина за прехвалена гордост, за чувство на превъзходство над нераждалите или повод за сплашване на бъдещи родилки. Това винаги ме е дразнило, направо е недопустимо.

 
Все пак, раждането е само началото, после да му мислим! 

 
Така де, нали тук си казваме истината…:)

                                                            

          П.П. Вижте какво мисля и за правата на родилките и информираното им съгласие в болниците (тук), а също и за това адекватни ли сме през 2011 към чуждия избор за начин на раждане (тук).

 

ИСТИНАТА ЗА… БРЕМЕННОСТТА

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Ще съм сияйна и красива /Ха! – не можах да се сдържа/ . Щастието ми ще си личи, очите ми ще светят, ще се чувствам прекрасно! Ще съм спокойна, в мир със себе си и света. Ще формирам в себе си месец след месец най-голямо чудо – чудото на живота! Всички ще ми се радват и възхищават, ще ме щадят и пазят. Ура!

Мъжът ми няма да ми дава да пипна нищо в домакинството, ще ме обсипва с нежности и подаръци, ще се съобразява винаги с чувствата ми /сериозно!/. Ще имам много време да се подготвя за раждането, за живота с  бебето. На консултациите ще се чувствам като Богиня, лекарите ще ми обръщат специално внимание и ще ми обясняват всичко с подробности. И все пак животът ми няма да се промени толкова много – всичко ще си е както преди плюс един идеален  сладур – за да станем наистина идеалното семейство! /Пфу, как напудрено звучи само – дори и да беше възможно, пак не искам така, хаха…Хм, айде сега – сериозно/.

 А ако реша да забременея пак – този път ще е много по-лесно. Ако все пак съм имала дребни оплаквания от първата бременност,  сега няма да се появят. Защото организмът ми ще е свикнал и ще реагира по правилния начин. Всичко ще е много по- лесно, дори няма да го усетя…Бла-бла-бла…

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Ставах все по-голяма и по-голяма! Аз си мислех, че съм си същата, но като се погледнех в огледало – аааа! А като се мерех на кантара – аааа!  Не можех да вляза в повечето си дрехи, всичко ми стягаше, обувките не ми бяха удобни. Самочувствието ми беше (ама съвсем)  на привършване. Почти през цялото време се чувствах зле – физически дискомфортно, психически натоварено, емоционално нестабилно… Изпадах в истерии за глупости, реагирах по-остро за незначителни неща – аааа!  Да не ми се мяркаш пред погледа.   

Чувството, че отпред имаш нещо като голяма възглавница и не можеш да се наведеш до собствените си крака е толкова нереално, че се чудиш как живеят чичковците с огромните шкембета цял живот!

Смешен цитат от колега – Твоят корем поне скоро ще изчезне, а какво да правя аз с моя??:)

Приготвях се за работа по-дълго, в отчаяни опити да изглеждам горе-долу поносимо и както преди /даа бе, как не/. Физическите неудобства са над всички други усещания – първите месеци така ужасно ми се гадеше, че… да не ви разправям. Повръщах на поразия, но да не си мислите, че отслабнах? Или че после не качих? Тц, приятели… Надежда всяка тука оставете. Оставете и самочувствието за после. За доста по-после.

Мдааа, отношението на хората се променя, но не точно както си мислех – мислеха ме за по-неспособна да се справям с елементарни неща. Едва ли не ми се караха, обвиняваха ме, че забравям и пропускам неща, които иначе не бих. Колегите ме товареха дори повече от обикновено, сякаш в несъзнателен опит да ме накажат за това, че скоро ще си стоя вкъщи и ще си „почивам” с бебето, за разлика от тях🙂

Втората бременност... Хм, за разлика от представите ни, втората бременност е малко по-трудна и малко по-досадна от първата. Главната причина е ясна, нали? Но освен грижите за първото дете, има още няколко фактора, които усложняват нещата – ти си, да си го кажем – по-голяма на години, нали? Или поне не си по-млада? Абе… схванахте какво имам предвид, няма нужда да ставаме саркастични:))) Тъкмо си позабравила през каква лудница си минала – ето че доброволно пак се подлагаш на същото! Психически си по-затормозена – ще имаш ли сили да се грижиш за 2 деца, как ще се оправяте с парите, ами голямото дете как ще реагира, ами, ами…? Почивката, свободното време и спокойствието се преместват още по-надалеч в неясното бъдеще. Вече съвсем ще загубиш връзка с приятелите си без деца, приготви се направо да те отпишат – ааааа! 


        
Една молба – моля ви, не казвайте на някоя бременна – Оо, много добре изглеждаш! И след няколко месеца – Оо, добре че отслабна,че знаеш ли как беше…

В този период жената забравя много неща, но не и това!!!

И ВСЕ ПАК? И все пак да си бременна е супер! Това е нещо, което категорично те прави по-добра и по-способна от мъжете, винаги можеш да го използваш при спор! Това е нещо, което те отличава от повечето хора в момента, всички ти обръщат по-специално внимание /независимо какво, нали знаете – и отрицателното внимание си е внимание🙂/. Имаш оправдание да си похапваш малко-доста-сериозно повече от досегашните нечовешки ограничения, да си почиваш и да молиш мъжа си за чаша вода, докато гледаш ТВ на дивана. А и както и да бременеят, рано или късно всички бременни раждат. Да, да, сигурна съм!  Както гласи логичната аналогия с едно друго сигурно нещо  – никое бебе не се е върнало да каже как е навън🙂

И най-изумителната мисъл – уж си си ти, а имаш 2 сърца! Ей това нещо няма да го разбера как става…:)

  

                                                             Целувки :  Милена Пехливанова  (Mama Memi)