ИСТИНАТА ЗА… БРЕМЕННОСТТА

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Ще съм сияйна и красива /Ха! – не можах да се сдържа/ . Щастието ми ще си личи, очите ми ще светят, ще се чувствам прекрасно! Ще съм спокойна, в мир със себе си и света. Ще формирам в себе си месец след месец най-голямо чудо – чудото на живота! Всички ще ми се радват и възхищават, ще ме щадят и пазят. Ура!

Мъжът ми няма да ми дава да пипна нищо в домакинството, ще ме обсипва с нежности и подаръци, ще се съобразява винаги с чувствата ми /сериозно!/. Ще имам много време да се подготвя за раждането, за живота с  бебето. На консултациите ще се чувствам като Богиня, лекарите ще ми обръщат специално внимание и ще ми обясняват всичко с подробности. И все пак животът ми няма да се промени толкова много – всичко ще си е както преди плюс един идеален  сладур – за да станем наистина идеалното семейство! /Пфу, как напудрено звучи само – дори и да беше възможно, пак не искам така, хаха…Хм, айде сега – сериозно/.

 А ако реша да забременея пак – този път ще е много по-лесно. Ако все пак съм имала дребни оплаквания от първата бременност,  сега няма да се появят. Защото организмът ми ще е свикнал и ще реагира по правилния начин. Всичко ще е много по- лесно, дори няма да го усетя…Бла-бла-бла…

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Ставах все по-голяма и по-голяма! Аз си мислех, че съм си същата, но като се погледнех в огледало – аааа! А като се мерех на кантара – аааа!  Не можех да вляза в повечето си дрехи, всичко ми стягаше, обувките не ми бяха удобни. Самочувствието ми беше (ама съвсем)  на привършване. Почти през цялото време се чувствах зле – физически дискомфортно, психически натоварено, емоционално нестабилно… Изпадах в истерии за глупости, реагирах по-остро за незначителни неща – аааа!  Да не ми се мяркаш пред погледа.   

Чувството, че отпред имаш нещо като голяма възглавница и не можеш да се наведеш до собствените си крака е толкова нереално, че се чудиш как живеят чичковците с огромните шкембета цял живот!

Смешен цитат от колега – Твоят корем поне скоро ще изчезне, а какво да правя аз с моя??:)

Приготвях се за работа по-дълго, в отчаяни опити да изглеждам горе-долу поносимо и както преди /даа бе, как не/. Физическите неудобства са над всички други усещания – първите месеци така ужасно ми се гадеше, че… да не ви разправям. Повръщах на поразия, но да не си мислите, че отслабнах? Или че после не качих? Тц, приятели… Надежда всяка тука оставете. Оставете и самочувствието за после. За доста по-после.

Мдааа, отношението на хората се променя, но не точно както си мислех – мислеха ме за по-неспособна да се справям с елементарни неща. Едва ли не ми се караха, обвиняваха ме, че забравям и пропускам неща, които иначе не бих. Колегите ме товареха дори повече от обикновено, сякаш в несъзнателен опит да ме накажат за това, че скоро ще си стоя вкъщи и ще си „почивам” с бебето, за разлика от тях🙂

Втората бременност... Хм, за разлика от представите ни, втората бременност е малко по-трудна и малко по-досадна от първата. Главната причина е ясна, нали? Но освен грижите за първото дете, има още няколко фактора, които усложняват нещата – ти си, да си го кажем – по-голяма на години, нали? Или поне не си по-млада? Абе… схванахте какво имам предвид, няма нужда да ставаме саркастични:))) Тъкмо си позабравила през каква лудница си минала – ето че доброволно пак се подлагаш на същото! Психически си по-затормозена – ще имаш ли сили да се грижиш за 2 деца, как ще се оправяте с парите, ами голямото дете как ще реагира, ами, ами…? Почивката, свободното време и спокойствието се преместват още по-надалеч в неясното бъдеще. Вече съвсем ще загубиш връзка с приятелите си без деца, приготви се направо да те отпишат – ааааа! 


        
Една молба – моля ви, не казвайте на някоя бременна – Оо, много добре изглеждаш! И след няколко месеца – Оо, добре че отслабна,че знаеш ли как беше…

В този период жената забравя много неща, но не и това!!!

И ВСЕ ПАК? И все пак да си бременна е супер! Това е нещо, което категорично те прави по-добра и по-способна от мъжете, винаги можеш да го използваш при спор! Това е нещо, което те отличава от повечето хора в момента, всички ти обръщат по-специално внимание /независимо какво, нали знаете – и отрицателното внимание си е внимание🙂/. Имаш оправдание да си похапваш малко-доста-сериозно повече от досегашните нечовешки ограничения, да си почиваш и да молиш мъжа си за чаша вода, докато гледаш ТВ на дивана. А и както и да бременеят, рано или късно всички бременни раждат. Да, да, сигурна съм!  Както гласи логичната аналогия с едно друго сигурно нещо  – никое бебе не се е върнало да каже как е навън🙂

И най-изумителната мисъл – уж си си ти, а имаш 2 сърца! Ей това нещо няма да го разбера как става…:)

  

                                                             Целувки :  Милена Пехливанова  (Mama Memi)