ИСТИНАТА ЗА… РАЖДАНЕТО

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, какво толкова пък? Минава и заминава. Вярно, чувала съм страхотии, но не е задължително да се появят и при мен, нали? В 95% от случаите всичко е наред. Е, кога съм била сред изключенията? Кога не съм била в златната среда?? Кога ми се е случвало нещо интересно в този живот??

 Упс, тук малко се увлякох… Но в този точно случай искам да съм в средно-статистическата извадка. Дали ще е така, кой ще ми каже? Ами ако бебето се увие в пъпната връв? Ами ако в последните дни се е обърнало седалищно (добре де, знам че не е възможно, но все пак…)? Ами ако се наложи да ме режат – брр!…

Ох, веднъж да мине!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Раждането е лесна работа!

Ако не се впрягаш особено…

Ако имаш късмет всичко да е наред…

Ако имаш висок праг на болка…

Ако няма много други родилки да ти скапват ентусиазма с пресилени викове…

Ако медицинският персонал ти помага и обгрижва теб и бебето…

Ако няма група студенти, които през цялото време те гледат в… главичката на бебето (ха, нещо не мога да се усетя като част от практическите им упражнения, тяхната  програма!)

Ако има световен мир /така де:)/…

И най-вече – ако свърши БЪРЗО!

Не, сериозно, ето я истината за двете ми раждания:

Първото – болките започнаха в  1 през нощта. Контракции през 2-3 минути – по часовник (ето че съм била изключение, ама казах ли , че тук не искам изключения, казах ли!). В болницата – в 8 сутринта, да не съм луда да отида по-рано. Разкритие – 6 см, достигане на пълно разкритие през следващия час и половина – неприятно, но с малко аналгетици – поносимо. Интересно ми беше дали е както по филмите – чак косата да става мокра от пот – ами, така си е, по дяволите, но след болкоуспокояващите бързо изсъхва, споко. Започване на напъните – половин час тежко физическо усилие на масата за инквизиции, подправено с леки „нахъсващи” упреци от страна на лекаря  – обикновено е по-кратко, но при мен безсънната нощ си оказа влиянието. Накрая – няколко шева, които помня като най-болезнената част от цялата процедура. И това беше то… Дотук с лесната част, хахахаха…

Второто – обидно лесно и бързо! Събуди ме лека болка в 7 часа сутринта, все пак реших да стана, да се изкъпя и в 8.30 доста се колебах, преди да отида в болницата. Просто не бях сигурна какво става, може да са били предварителни контракции – ама то слаба работа, ви казвам… Викам  си – бе да отида, какво, после ще се върна, ако трябва. Докторът небрежно ме попрегледа и ме метна там да си почивам на едно легло в предродилна зала. Този път се разходих по коридора, под неодобрителните погледи на болничните служители, и се чувствах доста добре. /А какво ли би било да има неща като въжета, висящи от тавана, за опъване с цел по-лесно понасяне на болките от контракциите, ръкохватки, топки, по които  да лягаш по гръб и т.н…./ По едно време докторът вика – я, ела да те видя. Оказа се, че раждането започва и направо да съм се качвала. Бе, тези хора се шегуват с мен – как така започва, като почти нищо не усещам и изобщо не ме боли! Ето, че шегите продължиха – акушерката каза – аааа, още 1 контракция и излиза…Бре! Аз ако знаех, щях да започна направо с второто, бе! И така – второто ми раждане приключи точно за 3 часа от първата слаба болчица до първото дрезгаво изплакване🙂 Срам! Без ускоряваща система, без болкоуспокояващи, без нито шев „за цяр”! Нищо героично, нищо драматично… С какво ще се хваля после, а?

И ВСЕ ПАК? И все пак раждането си е сериозно нещо. Според мен винаги е по-добре да е естествено, после се възстановяваш за нула време и не го мислиш. Да не говорим, че за бебето е най-нормалния и щадящ го начин. Да не говорим за духовния и астрологичен аспект и важността на деня, часа, минутата и планетните конфигурации в момента на нормалното излизане на бебето. Но ако не става – ами, операция и това е. Ако не искате да рискувате и да ви поболи малко – епидурална упойка и това е. После все ще се оправите.

       Важно е да сме възможно най-спокойни, уверени в помощта на ангелите си и положително настроени. Но в никакъв случай не е страшно. В никакъв случай не е причина за прехвалена гордост, за чувство на превъзходство над нераждалите или повод за сплашване на бъдещи родилки. Това винаги ме е дразнило, направо е недопустимо.

 
Все пак, раждането е само началото, после да му мислим! 

 
Така де, нали тук си казваме истината…:)

                                                            

          П.П. Вижте какво мисля и за правата на родилките и информираното им съгласие в болниците (тук), а също и за това адекватни ли сме през 2011 към чуждия избор за начин на раждане (тук).