ИСТИНАТА ЗА… ТАТКОТО – НОВИ ОТНОШЕНИЯ С МАЙКАТА И БЕБЕТО

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Таткото ще е все така прекрасен и незаменим. Ще обожава бебчето си, ще се гордее с майка му, ще се грижи за семейството си с всеотдайност и любов. Ще работи много, за да сме спокойни за бъдещето, ще помага много в домакинството и ще поема грижите за бебето през цялото време, когато е у дома. Ще пътуваме заедно, ще ходим на разходки и семейни събирания. Ще ходим по пикници – ще лежим на постелка на тревата, а между нас ще се смее, гука и ритка нашето малко слънчице!!!

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Бащите, ах бащите… Бащите стават истински такива доста след майките.          Понякога процесът отнема месеци (след раждането на бебето). Умната партньорка никога не насилва бащата за осъзнаването на неизбежния факт – нека има колкото време му е нужно /добре де, не повече от 2 месеца, иначе може никога да не свикне🙂…/. Иначе рискува много🙂.

Съгласете се, и на него не му е лесно – той е близък свидетел на плашеща трансформация на партньорката си. От негова любовница и /при повече късмет/ домакиня, жената се превръща в  хормонално нестабилна ту възторжена, ту истерична бременна, преминава през тежката (пряко и преносно) крайна фаза на  бременността и необяснимата еуфория на раждането, докато се установи в ролята на трескава, невиждаща никой друг освен бебето си майка, на ръба на физическа и психическа изнемога. И през цялото това време той си е бил същият! Е, какво искаме от него – чудеса? Може би някои мъже наистина ги постигат. Според мен повечето не успяват от веднъж. Някои никак не успяват.

 Повечето ги няма у дома доста по-дълго, отколкото преди да се роди бебето (върхът, нали?)). Повечето закъсняват за “промоцията” на бебето си пред роднините, защото са били на стадиона да играят футбол и е нямало как🙂. Повечето  дори не помръдват в съня си, въпреки оглушителния рев на бебето в 3 през нощта. Не се замислят коя част на пелената е отпред, коя отзад  (подозирам, че картинките са за тях, но и те не помагат:)). Повечето не предполагат, че бебето има собствен прах за пране. Чудят се как може толкова малко същество да се нуждае от тоолкова много багаж при пътуване и недоумяват защо, като по-малки, не бива да ядат хляб („ Е как може  хлябът  да бъде вреден???”). И така нататък, и така нататък, всяка майка тук може да продължи доста дълго…

За повечето бащи участието им в домакинството се състои от пазаруване /насила!/, изхвърляне на боклука /от немай-къде!/, приготвяне на сандвич, защото „ пак няма нищо за ядене” и поизглаждане на някоя риза в последния момент (след дългото й търсене)… Безцелните разходки с количката ги плашат, не проумяват как могат да се изминават такива разстояния пеша🙂. Евентуално могат да прежалят някоя съботна сутрин за разходка в парка, но ако се отиде до там с колата.

Като се замислим,  това е нормално отношение на новоизлюпен татко. Представете си шокът му от факта, че веднага след раждането не изглеждате както преди да забременеете. Недоумението му как този малък вързоп е ваш съвместен продукт и как въобще е излязъл от вас (ако не е присъствал на раждането). Непохватността му и неумението му да го гушне по начина, който на вас ви идва отвътре. Неосъзнатият протест, че доскоро любимата му част от вашето тяло е изцяло монополизирана от бебето, което я ползва като… трапеза, моля ви се? А гледката на вас, употребяваща това страховито изобретение за инквизиция – помпата за кърма?? Направо е чудно как такива гледки не го травмират за цял живот:)

 И ВСЕ ПАК? И все пак днешните бащи са в пъти по-активни в отглеждането на децата си от поколението на нашите бащи и на светлинни години от предните поколения. Въпреки изложените по-горе примери, те наистина са любящи, съпричастни и горди с децата  си (уф, чак не искам да ги защитавам). И те като нас носят няколко дини под една мишница, подложени са на стрес заради големите изисквания към тях като глави на семейството, защитават полагаемото им се право на почивка и спорт…Е, вярно, те го защитават по-успешно от нас, хм, хм…  Има много и много бащи, изцяло поели готвенето, нощното ставане и приказките за лека нощ на по-голямото дете. Излизат от работа в полагаемите им се бащински, след като майката трябва да се върне на работа и се грижат за малкото си дете няколко месеца преди яслата*. И въпреки че често се случва вечер да се приберат точно след като бебето е изкъпано, нахранено и почти приспано, а по-голямото е настанено да вечеря с измити ръце пред  телевизора (всичко това едновременно в най-екстремния половин час на денонощието), авторитетно поемат останалата част от грижите**. Те са незаменими в игрите, глезенето на момиченцата и правенето на мъжки неща с момченцата. В ръцете им бебето необяснимо притихва, сълзите на голямото дете се давят в широка усмивка, а майките си изплакват умората и  тревогите и намират разбиране, съчувствие и обич (когато няма футболен мач, разбира се, да не се объркате нещо)… 

  

 *  Да, да, почти съм сигурна, че има – чувала съм!

**  Ако не искат да ги поемат доброволно – то те им се тръскат и нямат избор!

                                                                       

                                                                 Целувки :  Милена Пехливанова  (Mama Memi)