ИСТИНАТА ЗА… ВЪРШЕНЕ НА СЛУЖЕБНА РАБОТА У ДОМА С БЕБЕ

   

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Знам, че ще ми е по-трудно да работя вкъщи, докато се грижа за бебето. Но аз съм отговорен и организиран човек. Всичко с къщата и домакинството ще е наред. Бабите и таткото много ще помагат. Ще имам време да работя на служебния лаптоп, докато бебето блажено спинка в кошчето си в слънчевия следобед. Ще докажа на шефа и колегите, че който го може си го може, дори и при такива обстоятелства. Всички ще ме уважават и ще ми се възхищават.  Ще бъда нещо средно между СуперМама, Лара Крофт и Али Макбийл!

 КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Какво? Да актуализирам частта с моите няколкостотин  продукта в служебния сайт? Сигурно се шегуват… Вярно, дадоха ми лаптоп, но засега го използвам за чат с приятелки, за зяпане по бебешките сайтове и майчински форуми, за търсене в Google на ключови думи от рода на  „конюнктивит”, „ хомеопатия” и   Chipolino”… Разбира се, веднага направих и сайт със снимки на бебето си и го разпращам на всички с маниакалната увереност, че осветлявам деня им (дори и на някои колежки – колко наивно!) 🙂

Добре, как бих могла да обясня на шефа си, че да си чатя с най-добрата ми приятелка, която се омъжи в Люксембург и има дете на годинка за мен е по-важно от всичко останало? Как да му обясня, че ако не си пишем психарски мейлчета с братовчедка ми в София, няма да запазя разсъка си? (Само да уточня, че тя си гледа детето и работи от къщи, но има БАВАЧКА!) Как да му обясня, че ако не си драсна някой ред с приятелите, които имат по-различно ежедневие от моето, няма  да изкарам до края на деня? Как да му обясня, че ако не поискам съвет от приятелката си с дете и която е любител-хомеопат, ще се побъркам и ще изпадна в постродилна паника? Или че ако не си пиша мейли с омъжената ми в чужбина приятелка, няма да мога да се успокоявам, че и там дете се гледа трудно, че и на нея рядко й помагат (а после я укоряват, че сина й бил прекалено привързан към нея??)  

Как бих могла да му призная, че ако все пак ми остане някакво време, свободно от бебе, по-голямо дете, мъж, разходки, чистене, готвене, пране, гладене, грижи за личната хигиена (това НЕ включва прическа, съжалявам!), поливане на цветята …, все пак предпочитам да го прекарам хапвайки си нещо и четейки новия брой на любимото си бебешко списание. А не в опити да си спомня как, по дяволите, се форматираха тези екселски таблици и от кой зает колега да поискам последната ценова листа? Как да му обясня, че се страхувам да отворя служебната си поща, защото имам около 38 страници спам през последните 2 седмици (знам, знам, трябва да я чистя по-редовно)? Как да му призная, че почти забравих какъв беше телефонният номер в офиса?:))) Страхувам се, че няма да мога… Ще опитам, но няма да ме разбере. И когато все пак (с неимоверни усилия, луда организация и работа само късно нощем) успея  да предам част от нещата, колегите ми казват – браво,  айде сега направи и останалото, че иначе шефа ще накара нас – и крехката ми мотивация напълно изчезва! НА-ПЪЛ-НО!

И ВСЕ ПАК? И все пак, като успея да свърша нещо полезно за офиса и шефа, който наистина много ме е подкрепил (въпреки, че едва ли е планирал втората ми бременност като ме е назначавал), се чувствам все още част от екипа, полезна и многофункционална, както повечето майки днес? И поне за себе си се чувствам като нещо средно между СуперМама, Лара Крофт и Али Макбийл (или нещо такова, де)…

Което не е малко, нали?! 

                                                  


 

                                             Целувки :  Милена Пехливанова  (Mama Memi)