ИСТИНАТА ЗА… РАЗХОДКА С БЕБЕШКА КОЛИЧКА В ГРАДСКИ УСЛОВИЯ

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Ооо, разходките ще са една от най-приятните страни на майчинството – ще се разхождаме на чист въздух, бебенцето ще спинка непробудно часове наред, аз ще се поддържам във форма и в същото време ще имам много възможности за развлечения – кафе с приятелки, пазаруване на дрехи, мотаене по алеите на градинки и паркове (което не ми се е случвало отдавна, нали?), приятелско общуване с други майки и споделяне на грижите за бебетата. Мммм, нямам търпение!…  

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Такаа… Откъде да започна? Добре, първо от чистия въздух: може би най-голямата илюзия, що се отнася до разходките в градски условия.        По улиците чист въздух просто няма – има непрекъснат поток от коли с неизменните им зловонни газове, шум и мръсотия. Да не споменавам паркиралите по всевъзможни места стотици автомобили, които са заели всеки квадратен метър от тротоарите и правят минаването по тях с бебешка количка трудно стратегическо препятствие – „Добре, ако сега успея да мина оттук, там по-нататък няма да мога (ах, този … е спрял съвсем до тротоара!). Оф,  слизам на платното, няма как… Защо ми се караш, бе, идиот, откъде да мина?” и т.н.

По отношение на трафика имам следната стратегия, която много ми помага: възприемам всеки шофьор като потенциален психопат (съжалявам, но да!) и съм изключително внимателна – оглеждам се дори и към еднопосочните улици, пресичам на светофар или по съвсем права линия (никога по диагонал), винаги вървя по тротоара и задължително ползвам всеки подлез. Дори и на зелен светофар се оглеждам подозрително, иначе като пресичам излизам пред количката да видя мога ли да мина и чак тогава я издърпвам. Мдаа, в тази игра на котки и мишки, ние сме мишките, момичета, но не ми пука, стига нашите мишлета да са добре🙂

      Е, разбира се, когато аз самата шофирам, позицията ми е съвсем друга, но само по отношение на „обикновените” пешеходци, хахаха… Към майките с колички съм много грижовна, дори и да вървят по платното, под хубавия, но леко неравен тротоар…:)  Много ме дразнят само майките, които си вървят и си говорят по две-три една до друга по улицата, като по този начин принуждават шофьорите да влизат в другото платно, да се изчакват, да правят рисковани маневри покрай количките и да… псуват! Недейте така, дами, несериозно и опасно е, за всички.

Друг сериозен фактор, който ми вгорчава разходките, са безбройните строежи, едва ли не на всеки ъгъл. Техните бетоновози, помпи, преси, разбиващи машини, компресори (добре де, за тези неща се сетих сега, хаха!) и т.н. са ужасно шумни, често екстра са им огромните камиони, правещи маневри отпред с гръм, дим и трясък…

 След тези така картинни описания ви става ясно, че бебенцето, и да иска, не може да спинка блажено – постоянно се стряска и буди. Заедно с това подскача и сърцето ви. За щастие, бързо се унасят пак, милите ни те… НО – само докато количката е в движение. Ако случайно имате смелостта/глупостта да седнете в заведение, бебето ще се разреве истерично точно като ви носят поръчката. Другият вариант (при мен донякъде действа) е да ви се откачи ръката от люшкане, за да може краката ви поне малко да си починат и да почетете на пейката.

Що се отнася до общуването с други майки – аз така и не успях  (хм, може би защото не исках? 😉 да стана член на някоя от групичките, които си познават децата и си делят инфо, играчки, пюрета и закачки.  Помагат си и се заместват за малко. Така че ми е много добре, поне докато бебето ми е малко и уж спи навън. Обикалям квартала, за да стигна до хранителните магазини с възможност да вляза с количката, избирам си най-отдалечената аптека, за да имам цел. Винаги си нося нещо за четене, а и това е най-удобното време за разговори по телефона.В най-студените и ветровитидни разходката е на балкона – така и бебето диша малко по-чист въздух, а и аз свършвам работа вкъщи за 3 дни напред 🙂

И ВСЕ ПАК? И все пак разходките с бебето навън са наистина един от най-приятните моменти на майчинството. Малко по-сложно става когато хлапетата проходят, но с повече внимание и с по-малко параноя всичко е наред. Добре, че ги има парковете, градините и детските заведения със забавления за по-големите деца. Да живеят аниматорите – на всяка цена🙂! Най-хубаво, разбира се, е в нашата Морска градина заедно с прилежащото й море – Ех, хубава си Варна, Варна, Варна, с моряци, чайки бели и Черното море, хей!