ИСТИНАТА ЗА… РОДИТЕЛСКИТЕ АМБИЦИИ

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Е, ще бъдем умерено амбициозни родители, разбира се. Ще се стараем детето ни да знае и може всичко, което могат връстниците му, все пак. Не вярвам да го тормозим с хиляди излишни уроци, курсове и натрапени „таланти”. Пък и нали ще видим какво му се отдава, какво го влече, как се справя с различните неща…

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Истината е, че ВСЕКИ от най-близкото обкръжение на детето има някакви амбиции спрямо него.

Единият дядо иска да я прави кик-боксьорка (без майтап!), защото е съдия по бокс. Другият дядо ще я прави…  плувкиня (защото е плувец и е активист в организацията на ветераните). Бабата ще я прави гимнастичка (защото е била…СЕЩАТЕ СЕ!). А бащата ще я записва на лека атлетика, защото може да бяга и вика 45 минути без да се измори и за миг!

 {Бе бащата има и друга амбиция, но тя вече е в сферата на мечтите – да стане световна тенис звезда, заради… големите наградни фондове, мухах…}

Майката на нещастното хлапе (т.е. аз) е в позиция да озаптява налитащите амбициозни родственици, да ги разтървава, да измъква детето от кръстосаните разпити „Кажи сега какво искаш да спортуваш, ама много обичаш да бягаш, нали?” и да апелира към оставянето му на мира.

А самото момиченце (в момента на 5 години) наистина може да бяга като изтървано козле от цирк, но безнадеждно плете крака, спъва се на равното и не проявява други особено изявени спортни таланти. Затова пък е театрално до лигавост (да, да, зодия Риби!), вживява се в приказки и филмчета, разиграва роли и всеки ден трябва да се обръщаме към него по различен начин, иначе не отговаря. Вярно, засега ходи на художествена гимнастика (но само защото за другите неща трябва да е по-голяма), ходи и на народни танци в детската градина и т.н., но НЯМА да стане международна звезда, определено. Търсим пролука в програмата, за да я запишем и на театрално студио (не трябва да се забравя, че в 17.30 дават любимото й филмче по телезивията, така че задачата става трудна). Въобще…

Въобще жонглирането с родителските амбиции и реалните способности и интереси на детето е деликатна работа. Голям късмет ще е, ако то наистина намери нещо, в което е добро, което му е интересно и го прави с удоволствие. Иначе няма много голям смисъл…

А горкото ни бебе! Ако знаеше какво сме намислили за него! Нямаше да се хили и лигави толкова безгрижно…

 И ВСЕ ПАК? И все пак е доста приятно да ме попитат: „ Ама тя как така пише, не трябва ли първо да се научи да чете???” и аз да отговоря: „ Е, как бе, тя се научи да чете още миналата година, едва отскоро пише.” Доста е приятно да чуете: „Да, да, справя се, вече започна да се ориентира добре, въпреки че започна доста по-късно от другите”, или „ Детето ви е много артистично и умно, личи си, че вкъщи се занимавате с него.”

 

Дааа, приятно е, стига и детето да е съгласно!

Целувки и усмивки: Милена Пехливанова