ИСТИНАТА ЗА… ИЗЛИЗАНЕ С ДЕЦА С ПРИЯТЕЛИ (БЕЗ ДЕЦА!)

КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ:  Поканиха ме на среща на съучениците от гимназията. (15 години от завършването – ужас, ужас!).

Добреее… Така. Ще го измисля някак – две деца, един зает мъж, само две не-особено-навити баби, два дена до тогава… Разбира се, не успях – останах с едното хлапе и с малко свободно време преди приспиването му, хъм, хъм…

 Воала – ще отида с него! Ще настане бурна радост, поздравления, едногодишна сладурана за щипане по бузките и горда и щастлива мама, хрупаща спокойно салатка в Морската градина…

А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА:  Появихме се с гръм и трясък. Съучениците ми – красиви, ухаещи, свободни и щастливи. Аз – след плаж, с небрежна рокля, неумел опит да скрия сенките под очите  с  грим след бърз душ и тайно поглеждаща часовника си… 

Частта от мечтите ми с прегръдките и щипането по бузките отне 3-4 минути, след това бебето-(проекто)мечта беше инсталирано в количката си до мен. В планът беше заложено да се лигави кротко и да  гледка благо…

Да, но не би – чавето започна да хленчи, да се криви, да вика, да се протяга от количката и да изразява бурно недоволство. Буташе предлаганата му лъжичка с картофено пюре, демонстративно хвърляше всичките си играчки на земята, гледаше страшно всеки, осмелил се да го закачи игриво и почти не обърна внимание на мотаещото се гладно коте… Гадост!

През това време аз наистина хрупах салатка с минерална вода (защото съм на повикване 24/7, сещате се), но я хрупах за скорост! На едната страна се опитвам да водя светски разговор, на другата страна люлея количката в отчаян опит да има мир.

Стана ясно, че няма да се размина толкова лесно. Взех хленчещата досада в себе си и направих генералната глупост да й дам капачка от бутилка. Последва задавяне по време на почетната обиколка на масата, повръщане почти в скута на едната мацка, скоростно  преобличане (на бебето, ей!), още хленчене и рев, яростно търкане на очите и логичното ми омитане от срещата по времето, когато другите вдигаха едва втора наздравица с изтънчени питиета… Защо, защо!?

И ВСЕ ПАК?  И все пак успях да ги зърна. Те успяха да ми завидят (моля???), но най-вече да ме оплачат. Аз успях да се самосъжаля (не беше трудно!) и да се наругая за глупостта. Подозирам, че успях сериозно да наплаша приятелите си без деца.

Но пък проявих и завидно благородство – можех да отида с двете си деца, нали?!?  НАЛИ!

Аааааааааахххххххххххххххххррррррр!