6 (не) важни неща, които ме правят щастлива

Отново верижна игра, отново не мога да устоя :)Хайде да видим сега…

 

1. Кафето.

Мда. Само ако ме хванат в наистина заплетена ситуация и ми кажат „Кафето или живота!”, само тогава (може би) бих се отказала от кафето. Дозата ми е 4 големи чаши на ден, по график. Обичам да се хвана за спасителната мисъл веднага, след като съм грубо и безкомпромисно събудена в ранни зори. Спокойно ми е, че имам още едно за малко по-късно, тъй като първото е било само за лека загрявка и е постигнало още по-лек ефект. Ммм, наслаждавам се на третото след обяда и се отдавам на четвъртото в късния следобед, да ме държи почти до ранното утро, където ме чака спасителната мисъл за първото.

 

 

 

 

2. Четенето.

Нещото, което ме поддържа нормална.

Е, хайде, няма нужда да се смеете сега…


Еее, стига де!


Млък!

 

3. Писането.

Случвало ми се е да ми кажат насред някоя особено бурна домашна вакханалия: „Ех, какъв разкош, какво ли ще правиш след няколко години, когато къщата ти се изпразни?” Така се размечтавам, че се опасявам, че ми личи! Винаги съм искала да намеря това нещо, което мога да правя с часове, откъсната и апатична към околния свят. Е, намерих го – по ирония по време на най-психарския период на жовота ми, в първите месеци от раждането на втората ми дъщеря – и това е писането. Всички банални изрази ще свършат работа тук, но наистина беше … непреодолим импулс с ярки последствия. И съвсем не говоря за блога, той се появи по-късно. Така че, възможността да имам време за писане (и довършване на някои прелюбопитни проекти) ме топли някъде дълбоко и ми дава усещане за завършеност и спокойствие.

 

4. Интернет и всичките му производни.

Мда, тук няма да изпадам в пространни откровения. Всичко, което си мислите, е вярно. Поне това, в което ме подозират жените. Това, в което ме подозират мъжете – не, просто не ме влече. Не си падам по компютърни игри, нито по мрежи, благодаря. Ааа, вие си помислихте друго? Абе… не, твърдо варненско не!

 

5. Музиката в ей тези тук слушалки и по концерти.

По възможност силна, бърза, ритмична и почти брутална, но с мелодичен вокал. Ходенето по концерти и клубове и фестивали от рода на е този тук.

 

 

 

6. Тъпченето с малини от двора с шепи.

С децата се надпреварваме. Разбира се, аз съм най-бърза и с най-големи шепи. Добре, че има много узрели малини, иначе (може би) щях да се чувствам (леко) гузна.

Имам ужасното усещане, че пак се взех прекалено на сериозно. Освен това се издъних в условието – страхувам се, че всички са ми важни. Е, като им мине сезона, малините ще отпаднат от списъка, но тогава ще ми е важно нещо друго зреещо.

Съжалявам, Бу, рискът на изпитващия. Надявам се другите да са ти писали неща от рода на „мириса на земята след дъжд” и „шума на вълните”… Бе, те и моите са доста банални, но са ми важни и СА СИ МОИ!

Така. Предизвиквам да направят по 5 лицеви опори, 10 коремни преси, 10 подскока на място и 4 превъртания с въже без да се оплетат като жалки пилета, както и да напишат своите 6 неща, които ги правят щастливи през такова горещо лято, следните блогърчета:

Моят приятел Фен-ци @fen.blog.bg

Моята приятелка Деница @ natisparite.com

Стела @decocentric.com (която се е покрила, защото има БЕБЕ, но аз пък имам ДВЕ – намек:)

Тишо @asktisho.wordpress.com (който излизал във ваканция, но може да направи компромис:)

Кривата рошла @deni4ero.wordpress.com

Марфа @amrfieta.wordpress.com (стискайте ми палци да не ме схруска на закуска!)

(правилата: линк към този пост, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)