ИСТИНАТА ЗА… ЗАБАВЛЕНИЯТА НА РОДИТЕЛИ, КОИТО ИМАТ ПООТРАСНАЛИ ДЕЦА

    КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯХ? Ооо, европейско реюниън турне на Faith No More! Лудница! Бях сигурна, че ще дойдат и в България, а когато се потвърди за Бургас бях още по-доволна. Започнах трескаво да очаквам, не си позволявах лоши мисли за болни деца и дори намислих какво да си облека – тениската, която купих преди 16 /!/ години на концерта им в Будапеща, който посетих на крехката възраст от 18 години и бях единствената не-от-София в буса. Представях си как царствено се разхождам с нея на феста, как обирам възхитени погледи, потупвания по рамото и десетки поздравления. Как се превръщам в митична фигура, след която се чуват възбудени шушукания и която дори дава автографи на група осмелили се да я заговорят девойчета. Която, освен че вече е гледала групата преди повечето зрители да са проходили, се явява на феста и като жена на служебно лице към една от сцените и музикант от една от поканените групи. Да, определено мечтаех как това ми осигурява място, съвсем малко по-ниско от мястото на мениджъра на FNM. Представях си, че ще се размажа от танци, викове и кеф. Че след заветния час и половина ще бъда без глас, с раздърпана блузка, драматично одрана буза и с поне една липсваща обица…                                                                     

           А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА? Вярно, че няколко седмици преди концерта по улиците на „наше село” ме спираха хора, които не познавам официално, с думите : „ Уха, ще ходим ли на Концерта?” Но на самият фест имаше толкова много хора, че не успях да се видя и с половината от тези, които знаех, че са там.

 

    Вярно, че бях с митичната си блузка и доста хора ми казаха, че е готина, но – тъй като спя с нея – се чувствах все едно съм излязла по пижама. Не стига това, ами в един момент ми просветна – сигурно на хората през ум не им минава, че съм си я купила лично на събитието. По-скоро мислят, че е щастлива покупка от някоя втора употреба. Баси, ама то пък верно колко отдавна беше…!

 

    Вярно, че влязох с една от трудно достъпните покани и така си спестих парите за билет. Но после дадох доста повече кинти под формата на кафета, бири и такса на Община Бургас, за да ми върне взетата с паяк кола (спряна заедно с още няколко хиляди на непозволени за паркиране места!)

 

    Вярно, че се размазах от танци, викове и кеф. Ревах, крещях и дивях, пеех и куфях. Въпреки че не се нараних особено, не си изгубих съвсем гласа и не ми изчезна нищо в тълпата (освен здравия разум и майчинските чувства, де), всичките ми очаквания от концерта се оправдаха. Майк беше със СРЕБЪРНИЯ костюм, лигавеха се повече от обикновено и аз ужасно се радвах на това, че са заедно и на песните, които знам по-добре от ЕГН-тата на децата си…

 

 

 

    И ВСЕ ПАК? Хубаво е да си родител на поотраснали деца! Да не мислиш за тях по-дълго от минутите на телефонния разговор, преди да влезеш в загражденията. Да можеш на въпроса на приятелка как са децата, да изкрещиш в ухото й „ Моля те, хайде после!” и тотално да се откъснеш от обичайното си ежедневие. Да крещиш Nooo! на въпроса от сцената Do you like chalga? На следващата вечер да тананикаш на малкото си затъжено диване мелодията от Just A Man, заедно с гушкането преди заспиване. Хубаво е…

 

 

 

    Искаме още, искаме пак! Въпреки че ми се искаше да остана и трите дена на Spirit of Burgas не можех. Да, заради децата. Догодина обаче ще са още по-пораснали и мисля да си направим една няколкодневна почивка на юг, заедно с бабите и дядовците. Те определено ще имат какво да покажат на салса сцената, а пък ако поканят и АББА (примерно), ще са още по-доволни от Спирит ъф Бъргъс 🙂

 

    А вие не се предоверявайте на онези женки, които твърдят, че раждането на детето им е бил най-щастливия и емоционален момент в живота. Това е, защото не са били на концерт на любимата си откак-се-помнят група и то на родна почва (чувството е едновременно опияняващо и сюрреалистично)!

 

    И все пак, когато децата поотраснат, живота си връща вкуса и цветовете с пълна сила, стига да имате смелостта да ги потърсите.

 

 

 

    Успех и до следващия път!

 

 

 

altalt

 
  Снимки: Станислава Василева