Реалити боклук – децата с мисленето са дотук!

     Днес станах свидетел на неприятна случка. Вече бях пресякла улицата на път към Морската градина във Варна, когато зад мен се чуха разправии, клаксони, силни мъжки викове и отчетливи псувни през отворените прозорци. И всичко това, току пред майка с количка с бебе и по-голямо момченце. (Това, че на всички участници нито за секунда не им мина през ум да дадат предимство на майката с децата, не е изненада, нали?) Случката явно впечатли 8-9 годишното дете и попадна на плодородна почва, защото след това то продължи да повтаря: майка му, майка му…

     Е, колкото и гнусно да е, това е инцидентно и не    зависеше от жената. Гледането заедно с нашите деца на    реалити формати и прочие бози вечер вкъщи обаче, е    абсолютно недопустимо от гледна точка на мислещия    родител. Съвсем безотговорно подлагаме децата си на    влиянието на скандални личности с нереално поведение.    Поставяме хора, които са учили по-малко от всеки    седмокласник, но знаят как да се продават, в центъра на    нашето и на децата ни внимание. Нещо повече –    интересни  са ни,  обсъждаме ги, защитаваме ги и   дори…  дори се привързваме към тях. Слушаме ги как се опитват да пеят, как продават личните си драми за радост на продуцентите (и за ужас и срам на роднините си), как си играят на уж-звезди. Гледаме как се подлагат на нечовешки мъки и усилия, как им поставят невъзможни цели и въобще какво са готови да направят за пари и слава.
Ние го забравяме на следващия ден. Но децата ни го гледат, запомнят, осмислят и вадят като изводи за себе си. Вследствие на гледаните всеки ден безумства, те формират крехкия си мироглед.
 
     ЗАЩО?
 
     Защото не мислим за тях и тяхното психическо здраве. Изморени сме и не му отдаваме нужното значение. Поддаваме се на инерцията, позволяваме на други да избират и направляват мислите, емоциите и пристрастията ни. Позволяваме на тези други да правят това също и на нашите впечатлителни, не съвсем зрели, умни, но неспособни да се измъкнат от реалити живота, дечица.
Аз далеч не съм идеалният родител. И моите деца гледат повече телевизия на ден, отколкото е здравословно. Но не и вечер. Когато се обади съседката, развълнувана, дори екзалтирана, за да каже, че любимия й кандидат-и…диот много й напомнял на брат ми, аз влизам в нейния тон: да, разбира се, че гледаме! Звукът при нея е толкова силен, че тя не може да различи тишината при нас. И не може да чуе тихото мърморене на децата на килима, докато играят на племе с животните си, всяко в своя свят, кротко настройвайки се за сън.
     Ако не искате да го правите за тях, правете го за себе си. Ще заспиват много по-бързо и ще оставят вечерта ви свободна от рано. Ще спят много по-спокойно и няма да ви будят до сутринта. Ще са щастливи, остроумни и уверени в себе си през деня.
     Не им пускайте телевизия вечер. Не ги облъчвайте недопустимо с пошлости. Гледайте късните новини, сами. Не гледайте пред тях кървави лекарски и криминални сериали, като си мислите, че разбират. Не разбират. И после се будят и викат и страдат. Ако не го осъзнаете и продължите, никакво баене и леене на куршум няма да помогне. Подарете на всички поне няколко спокойни мига заедно от – иначе лудия още от сутринта – ден.
     Ако не го правите за тях, правете го за себе си.
 

      Онлайн списание: Az-jenata.com  , септември 2009г

 
 
      Снимка: Az-jenata.com
 
 
 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 12

  

     Толкова се вдъхнових от подбудителя на предния ми пост, че дори измислих свое нещо в подобен стил – кратък, но логически пъзел за решаване от дъщеря ми, когато утре извади кутията си със закуска за междучасието. (Да не говорим, че дори пиша в два поредни дена – наистина ще да съм вдъхновена:)

 

 

    А ето я и т.н. изненада, ако въобще я намери или ако въобще се сети за закуската си:

 

 

 

     Домашна баничка, нарязана на парченца, с приложена виличка!:)  Знам, знам, виличката съвсем не е еко и никак био, но кой знае какво приложение може да има истинската… И без това едва я възпираме да носи прясно закупения си от Етъра … нож!

 

 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 11

 

    Понякога майката се радва на нещо повече от детето, за което по принцип е правено това нещо от майката…

    Понякога майката изяжда това нещо, което не е изядено от детето, за което по принцип е правено това нещо… При нас това се случва често. Е, здраве да е…:)

 

 

    Този мустакат Крокотак е видян и вдъхновен от едноименния сайт, на който – разбира се – и ние сме фенове. И няма как иначе – там има толкова шарени красоти, идеи за занимания на децата, игри, шаблони за принтиране и оцветяване, изрязване, решаване и всички подобни действия, спасяващи ги от алтернативи като гледане на телевизия до зомбиране, дърлене с другарче и избесняване от скука… В предстоящите месеци това ми звучи като незаменимо.

   С две думи, браво и благодарим, Крокотакчета добри:)

ИСТИНАТА ЗА… ПЪРВА ПОЧИВКА С ДВЕТЕ ДЕЦА

     
КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Oоо, първата ни семейна почивка всички заедно! Не ние сами, не Голямата досада на почивка с баба си и дядо си, не Малката досада, зарязана докато ние тримата пътуваме, не – този път сме четиримата заедно. Жес-то-ко! И тъй като ние – морските хора – ходим на плаж всеки ден след работа, в отпуските обичаме да почиваме на планина, през късната пролет или ранната есен. И така, последният уикенд преди 15-ти септември, пред пред-училищно, ще се метнем на синята фурия и ще отпрашим към семейната идилия, безгрижния живот и вечното щастие, пък дори и само за два дена.

     
А КАКВА Е ИСТИНАТА? Наистина жестоко, хех. Все пак успяваме да се предпазим от лоши мисли, неоправдано големи очаквания, недоволство от съдбата, промяна в плановете и болести и – о, чудо – тръгваме за любимия ми Етър, до който не се бях докосвала през последните 2 години (освен в сънищата и мечтите си). Планът е да тръгнем по обяд но, разбира се, се замотаваме с багажа и здраво закъсняваме. Малката досада вече се е разсънила и е крива и лоша. Хленчи, опъва каишите на столчето за кола, настоява за какво ли не и след като положението е станало критично и броим последните изтерзани километри до първата бензиностанция на края на магистралата, тя рязко клюмва и заспива в три следобяд – червена, потна и омаломощена. Класика!

   
На следващата бензиностанция все пак спираме, защото Голямата досада настоява за сладолед, списание, тоалетна и нови фулмастери, в този ред. Редуваме се да стоим в колата, шъткаме и се опитваме да не блъскаме вратите (без успех). След доста тежки последни километри и минути, пристигаме и – о, блаженство – аз вдишвам кристалния въздух и обхождам с поглед любимите хълмове. Какво от това, че времето тъкмо се е развалило и слабо вали, че клисарят на църквата тъкмо е излязъл в отпуск и че за малко тъкмо сме изтървали международният панаир на народните занаяти. Не ми пука, важното е, че съм тук! 

   
Първата вечер в общата стая с четири легла всички срещаме определени трудности – със заспиването без кискане (те), с гледането на US Open без звук (той) и с четенето в полутъмно на “На изток – в рая”  от Изабела Шопова (аз).

    На другият ден се мятаме със страст сред прекрасния калдъръм на уличката,  чудния ромон на рекичката и свежата песен на птичките на архитектурно-етнографския комплекс, музей на открито, превърнал се в сакрално място за мен през годините (ходила съм десетки пъти, познаваме много от майсторите, дарявали сме средства за построяването на църквата, магистърската ми теза беше за стратегическото му развитие, пъпчетата на децата ми са хвърлени в река Сивек от главното мостче, дори първата ми официална брачна нощ се състоя там, хех)… 

 

 

 


    Въпреки, че сме печени посетители, попадаме отново и отново  – не без желание – във всички
възрожденски туристически капани (везани игленици-магнитчета за подарък за бабите, дървени купички за ядки, пакетчета чай от специални билки, ръчно ковани ножове, 30 мл кафе на пясък за 2 лв и т.н.), като този път дори ги обогатяваме с всички поносими детски глупостички (писани малки каручки с дървени кончета на колелца и грива от парче губер, дървени свирки с рисунчици, топли симиди и гевреци и – ама, разбира се – безброй видове захарни петлета, ореховки, халва, карамелени бонбони, ореховки, пръчки и целувки – божествени до последното парченце небет-шекер!). Всичко това сериозно подплатено от несконечни писъци, разправии, това на теб, това на мен, опити за цопване в реката, за пребиване на парапета на моста и на високите катерушки, купища изкаляни и окапани дрехи, мокри крака, настояване за палене (и духане!) на всички свещи в Соколския и Дряновския манастири, подхлъзване по мокрото дъно на пещерата “Бачо Киро”, късане на нервите на сервитьорите във всички заведения, включително и в Габрово, обиране на съжалителните погледи на други родители, разливане, чупене и цапане, извинителни “ние утре си отиваме” промърморвания под мустак и хиляди, наистина хиляди, капризи… Пътуванията бяха сериозно изпитание на нервите и семейния дух, а задната седалка на колата след техните набези се оказваше в по-лошо състояние, отколкото Националният стадион след вечното дерби…  

 

 

   
И ВСЕ ПАК: Беше страхотно! От преживяванията през деня и чистия въздух момиченцата ядяха като вълчета, спяха като мечета, бяха с румени бузки и блеснали очички. Въпреки че вечер, след като заспиваха децата ( т .е. в обичайното време), ръката ми конвулсивно се свиваше около въображаемата мишка и едва издържах цели 2 дена и две нощи далеч от моето второ Аз, при първия удобен случай у дома се метнах към пощата си, само за да открия, че  ме чакат седмичните бюлетини на едни недвижими имоти и една природозащитна организация, няколко спама и покани във Фейсбук за приятелство от хора, които не познавам. Скандал!

    И все пак, колкото и мизерно, кратко, бурно, изпълнено с викове и емоции да беше нашето пътуване – ще го запомним! А нали това е целта на почивките – да се различават  от ежедневието…  Искам пак!


 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 10

    

    Тия дни с една добра моя онлайн приятелка имахме интересна дискусийка. 

    Тя беше летяла с парапланер и разказваше, ние четяхме захласнати. Аз реших да подразня аудиторията, като се тюхках как на морето нямаме такива баири и задължителен вариант е да се качваме, облечени направо с неопрен – пък където се при…морим, така де.

    Тя обаче не се върза и ме пита:  “Меми, ти кайтсърфинга за нищо ли не го броиш? А,а,а? ” 

    А, броя го, бе – как – от него владея най-добре уейк стайл, уейв райдинг, фриистайл и малко по-слабо – джъмпинг и круизинг…         

   Достойният отговор беше: “Меми, скицо, защо пропусна лежинг на плажинг и пиинг биринг? Това са си основни стилове:) “

          Защото, Рали, това бяха основни стилове преди. А  след са главно кросинг афтър дребосинг, излагасинг пред чужденчасинг и пиинг на пълно с пясък и мидички кофидринк!

 
   Ех, ех…