Реалити боклук – децата с мисленето са дотук!

     Днес станах свидетел на неприятна случка. Вече бях пресякла улицата на път към Морската градина във Варна, когато зад мен се чуха разправии, клаксони, силни мъжки викове и отчетливи псувни през отворените прозорци. И всичко това, току пред майка с количка с бебе и по-голямо момченце. (Това, че на всички участници нито за секунда не им мина през ум да дадат предимство на майката с децата, не е изненада, нали?) Случката явно впечатли 8-9 годишното дете и попадна на плодородна почва, защото след това то продължи да повтаря: майка му, майка му…

     Е, колкото и гнусно да е, това е инцидентно и не    зависеше от жената. Гледането заедно с нашите деца на    реалити формати и прочие бози вечер вкъщи обаче, е    абсолютно недопустимо от гледна точка на мислещия    родител. Съвсем безотговорно подлагаме децата си на    влиянието на скандални личности с нереално поведение.    Поставяме хора, които са учили по-малко от всеки    седмокласник, но знаят как да се продават, в центъра на    нашето и на децата ни внимание. Нещо повече –    интересни  са ни,  обсъждаме ги, защитаваме ги и   дори…  дори се привързваме към тях. Слушаме ги как се опитват да пеят, как продават личните си драми за радост на продуцентите (и за ужас и срам на роднините си), как си играят на уж-звезди. Гледаме как се подлагат на нечовешки мъки и усилия, как им поставят невъзможни цели и въобще какво са готови да направят за пари и слава.
Ние го забравяме на следващия ден. Но децата ни го гледат, запомнят, осмислят и вадят като изводи за себе си. Вследствие на гледаните всеки ден безумства, те формират крехкия си мироглед.
 
     ЗАЩО?
 
     Защото не мислим за тях и тяхното психическо здраве. Изморени сме и не му отдаваме нужното значение. Поддаваме се на инерцията, позволяваме на други да избират и направляват мислите, емоциите и пристрастията ни. Позволяваме на тези други да правят това също и на нашите впечатлителни, не съвсем зрели, умни, но неспособни да се измъкнат от реалити живота, дечица.
Аз далеч не съм идеалният родител. И моите деца гледат повече телевизия на ден, отколкото е здравословно. Но не и вечер. Когато се обади съседката, развълнувана, дори екзалтирана, за да каже, че любимия й кандидат-и…диот много й напомнял на брат ми, аз влизам в нейния тон: да, разбира се, че гледаме! Звукът при нея е толкова силен, че тя не може да различи тишината при нас. И не може да чуе тихото мърморене на децата на килима, докато играят на племе с животните си, всяко в своя свят, кротко настройвайки се за сън.
     Ако не искате да го правите за тях, правете го за себе си. Ще заспиват много по-бързо и ще оставят вечерта ви свободна от рано. Ще спят много по-спокойно и няма да ви будят до сутринта. Ще са щастливи, остроумни и уверени в себе си през деня.
     Не им пускайте телевизия вечер. Не ги облъчвайте недопустимо с пошлости. Гледайте късните новини, сами. Не гледайте пред тях кървави лекарски и криминални сериали, като си мислите, че разбират. Не разбират. И после се будят и викат и страдат. Ако не го осъзнаете и продължите, никакво баене и леене на куршум няма да помогне. Подарете на всички поне няколко спокойни мига заедно от – иначе лудия още от сутринта – ден.
     Ако не го правите за тях, правете го за себе си.
 

      Онлайн списание: Az-jenata.com  , септември 2009г

 
 
      Снимка: Az-jenata.com