КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 13

       Децата и страшните неща

     Не си падам по страхотии. Не толерирам често безгласното приобщаване на децата ни към тях. Побеснявам и се мятам към дистанционното при началото на трейлър на доста кървав и мистичен тв сериал (който иначе аз гледам, много ясно), прокраднал се по време на съботния сутрешен детски блок. Ядосвам се на започващата веднага след края на „Лека нощ, деца” безумна реклама, която унищожава със замах успокоителния ефект от Сънчо. Не допускам „глупави” детски филми, които не са точно глупави, а безобразни. Не мога да разбера родители, които казват: Е, той в началото се страхуваше и сънуваше кошмари, но после свикна. А?!? / познато още като WTF?!?/

     Сигурно заради това почти седемгодишната ми дъщеря се кикоти и закрива лицето си в шепи, каже ли някоя думичка, отдавна архаична и по бебешки звучаща за повечето й връстници. Сигурно заради това рисува, изрязва и лепи по стените симпатични призраци, които са „нейни приятелчета и я пазят през нощта”. Заради това при нея всякакви наивни трикчета и семейни ритуали за прогонване на нощните страхове, измислени от баща й, действат безотказно.

 

   

 

     Въпреки сериозният риск да стане аутсайдер, все пак мисля това за по-правилен подход, отколкото липсата на всякакъв контрол и цензура по отношение на телевизия, разговори, картинки в списания и книги, неподходящи за възрастта на децата ни и оказващи им по-голямо влияние, отколкото мислим.

     Така и така заговорихме за това / :)/ , та си мисля, че няма да е лошо да го даваме по-полека с наближаващия т.н. „Хелоуийн” и прилежащите му уж забавни вещици, прилепи, духове, чудовища и озъбени тикви…

     А вие? 

 

 

ИСТИНАТА ЗА… МЕСТЕНЕ В НОВ ДОМ С ДВЕ МАЛКИ ДЕЦА

     

     КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Да се преместим в нов апартамент в централен квартал  на Варна близо до Морската градина, до офиса и въобще до всичко? С малко (и все още неизнервени от нас) съседи, с нови мебели, които ние сме си избирали, с минималистична подредба, както ние искаме и с мечтаната библиотека – стена? С двуетажно детско легло и огромно легло в спалнята? Дори с подземна гаражна клетка за каляската? Ммммечта! Да, да и да!

     Е, продадохме стария преди да е готов новия, но какво са 2-3 месеца при родителите ми пред тази перспектива? Ще бъдем в къща с двор, с любящи баба и дядо, домашни любимци за гонене и дървета за катерене – направо няма място за чудене!

 

     А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Ммммечтата се отдалечи не на два-три месеца, а на шест, после осем, за да приближи и отмине десетте! Животът в голямата крайградска къща с много нива, стълби, мази, тавани, необезопасени шкафове с препарати (мда, някои от нас гризнаха бонбонки за миялна машина), голям двор, пълен с много потайни (и опасни) кътчета, както и детския хит за хвърляне на неща, непрестанни опити за влизане и скачане, а именно – дълбокичък декоративен басейн – та животът в тази къща сам по себе си бе драма, достойна за отделно описание.

     След като съвсем се бяхме задъхали от ежедневното пътуване до града, непосилните разходи за гориво (гадост, от където и да го погледнеш!), от превръщащото се в бреме за всички страни съвместно съжителство на три поколения, кучето и котето, от заплашително приближаващия сезон на няколкото ужасяващи реалити бози (при един телевизор и домакини – всеядни телезрители), след изтощителни довършителни работи, подреждане и почистване, ето че най-после бяхме готови да се нанесем в мечтата.

     И така, накрая, бързо и съвсем не полека, за два почивни дена се пренесохме с все дрехи, играчки, книги, чавета и гърнета в новичкия ни, почти изчистен, почти нареден централен апартамент.

     И тогава дойде Нощта. Трудната първа нощ, в която нищо не беше наред. Легнаха, след задължителната приказка от тати (е, в момента им чете „Децата на капитан Грант”, но темата за психосоматичните отклонения на семейството ни също е отделна и много обширна…) За Голямото диване не беше толкова зле, защото много пъти беше идвало и лежало на двОетажното си легло. Легна и се кротна. И щеше да заспи бързо, ако не беше Малкото Шило, на 2 годинки и 3 месеца, видяло се свободно от креватчето с решетки и всъщност посрещащо новото място доста неспокойно и недоверчиво.
И се започна едно дълго, преминаващо през различни степени, приспиване. С особено повтарящ се елемент – малкото пъплещо нагоре по стълбите към високото легло и настояващо да спи в краката на кака си. Когато най-после все пак заспиват, се започва едно непрекъснато, ревящо будене
на малкото, преминало през всички етапи, включително и през коронния номер –  неприятно падане от леглото (ниското, спокойно!), въпреки предпазните шкафчета и възглавници на земята.

     Е, в продължение на седмица след това нещата до голяма степен се нормализират, голямото така и не пада от високото легло, а малкото – вече не пада от където и да е, нали!

     Е, в продължение на две седмици след това съседите вече не ни гледат толкова дружелюбно, новите стени в детската стая са налепени със стикерите от Шрек, а бялата дограма около дръжките започва да се цапа!

 

                                          Моменти на беснеене, …

 

 

                                …, които са почти всичките им моменти заедно.

 

 

     И ВСЕ ПАК? И все пак ли? Шегувате ли се – сами в нов дом, с  прекрасни нови мебели, нова техника и душ кабина? Без нанесени съседи на етажа под нас? С подземен гараж за сите колела, колички и триколки? Пренасянето и нанасянето минаха, да се готви следващото предизвикателство! Хехехе, оле!

 

 

 

Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)

 

   Ето какво пише любимият ми Друнвало Мелхизедек* по повод климата днес:

   „Тук ще разгледаме само четири или пет от проблемите на Земята, макар че в момента се разиграват много различни сценарии. Ако дори само в един от тези сценарии нещо се обърка, всичко живо на Земята ще загине окончателно. Днес всички те са на ръба – въпросът е само кой от тях ще поддаде пръв. И ако само една от системите изчезне, всички останали ще я последват и на Земята повече няма да има човечество. Това ще бъде нашият край и ние ще свършим като Марс или като динозаврите. Не много отдавна, в началото на ХХ век, на Земята е имало 30 милиона живи организми – 30 милиона различни форми на живот. През 1995г бяха останали 15 милиона. За да се създадат тези живи форми, са били необходими милиарди години и само за няколко мига – някакви си сто години – половината от живите същества на нашата мила планета изчезнаха. Сега на различни места в света измират по 30 в секунда.

   Ако можехте да наблюдавате Земята от Космоса, щяхте да видите, че тя умира много, много бързо. Ние обаче си живеем така, сякаш нищо не се е случило и всичко е наред. Трупаме пари в банките, караме си колите и продължаваме да живеем в заблуда. Така че, ако бъдем откровени, ситуацията на Земята в момента е на живот и смърт, но сякаш малко хора са наистина сериозно загрижени за проблема.”

   Така. Това е писано преди 11 години. От тези 15 милиона живи организми, колко ли са останали днес? Може би ще ни го кажат на Конференцията на Обединените Нации за климатичните промени в Копенхаген през декември? Ще следя с интерес.

   Междувременно аз ще продължавам да не ям месо; да използвам биоразтворими миещи, почистващи и перящи препарати в домакинството си; на улицата да си пазя боклука, докато не попадна на кошче; да се замислям за алтернатива всеки път, преди за запаля колата си; да спирам водата, докато си мия зъбите; да си нося ушита платнена торбичка за пазаруване и да не се страхувам, че ще се изцапа, защото си я пера; да членувам в ПП„Зелените” и няколко други фондации и организации; да участвам в петиции, инициативи и граждански сдружения; да недолюбвам и избягвам пластмасовите и ПВЦ опаковки и много други неща, за които вече не се замислям. Възпитавам и децата си така.

   Малки неща, дребни неща, но – по силите на всеки. А какво ли би станало, ако наистина всеки от нас ги прави?

 

alt    
Рисунка от 6 годишната ми дъщеря

 

 

*Drunvalo Melchizedek. The ancient secret of the flower of life, vol.1 Clear Light Trust, 1998. (Друнвало Мелхизедек. Древната тайна на цветето на живота, том 1. Аратрон, 2006, стр. 127)

Да или не, а дне или нда – най-добре:)

 

        Още една блог игра, която отдавна се върти. Аз съм я попреглеждала, но не съм очаквала, че чак сега ще ме сполети:) 

       Еех, еех… Ако не ме беше поканил чудесния човек Венци-fen, сигурно нямаше и да я попълня (упс, клише!). Но тъй като на него не мога да откажа (така си е, но още едно!), ще я драсна, пък да видим ще има ли допълнителни въпроси. То и без това прочитането на нещо такова няма особена стойност, също като прочитането на дневния хороскоп – отразяваш и веднага забравяш 🙂 Поне ако имаше някакви обяснения – да се захили човек на някоя глупост, пък то… 

        Е, хайде, няма що… 🙂

 

 

  •  Били ли сте арестувани? – Не
  •  Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – Да
  •  Спали ли сте до 5 следобед? – Мне
  •  Изключвали ли са ви от училище? – Не
  •  Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? -Не
  •  Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – Не
  •  Уволнявали ли са ви от работа? – Не 
  •  Уволнявали ли сте някого? – Не
  •  Пели ли сте на караоке? – Да! 
  •  Насочвали ли сте оръжие към някого? – Не
  •  Целували ли сте се под дъжда? – Не
  •  Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – Не
  •  Виждали ли сте някой да умира? – Не
  •  Играли ли сте на бутилка? – Да
  •  Пушили ли сте пура? – Не
  •  Седяли ли сте на покрив? – Да
  •  Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – Не
  •  Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – Оо, да… 
  •  Чупили ли сте си кост? – Не
  •  Бягали ли сте от училище? – Е, как!
  •  Яли ли сте насекоми? – Не (и умишлено)…
  •  Ходили ли сте насън? – Не
  •  Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – Да
  •  Карали ли сте мотоциклет? – Да
  •  Късали ли сте с някого? – Да
  •  Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – Много ясно!
  •  Летели ли сте с хеликоптер? – Не
  •  Бръснали ли сте си главата до голо? – Не
  •  Скачали ли сте от покрив? – Не
  •  Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – Да
  •  Яли ли сте змия? – Не
  •  Участвали ли сте в протест/демонстрация? – Да
  •  Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? – Е, не!
  •  Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – Да
  •  Участвали ли сте в банда? – Не
  •  Показвали ли са ви по телевизията? – Мне
  •  Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – Да
  •  Плували ли сте голи? – Не
  •  Правили ли сте шевове на нечия рана? – Не
  •  Карали ли сте сърф? – Не
  •  Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? -Май не
  •  Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – Да
  •  Били ли сте оперирани? – Не
  • Тичали ли сте голи на обществено място? – Не
  •  Карали ли са ви с линейка в болница? – Не
  •  Губили ли сте съзнание, без да пиете? – Не
  •  Пикали ли сте в храстите? – Да
  •  Бягали ли сте от полиция? – Не
  •  Дарявали ли сте кръв? – Не
  •  Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – Не
  •  Яли ли сте крокодилско месо? – Не
  •  Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – Не и топлокръвно
  •  Попикавали ли сте се на обществено място? – Не
  •  Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – Не
  •  Рисували ли сте графити? – Не
  •  Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – Не
  •  Слагали ли са ви белезници? – Не
  •  Вярвате ли в любовта? – Да
  •  Били ли сте се? – Да
  •  Крали ли сте нещо? – Не
  •  Яли ли сте охлюви? – Не
  •  Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – Да
  •  Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – Да
  •  Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – Не
  •  Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – Да
  •  Нападало ли ви е куче? – Не
  •  Били ли сте съдени? – Не

 

     Така. Досадих дори на себе си 🙂 

     Е, и? Да кажем, че някои въпроси са любопитни, но повечето са скучни и откровено досадни. За много имах силни изкушения просто да изтрия, но устоях. 

      Е, и през това минах:)

      Ооо, ох – ами сега, кого да натопя?  Ок, тогава нека да са обичайните ми жертви: Лю the Denichero, Astilar и Niko The Laringophon :)). Sorry, dudes. Все пак ви давам право на избор. Ако не искате – веднага!:) 

     Целувки!

 

 

  Снимката е от тук.