Blog Action Day 2009 – Климатични промени (Climat Change)

 

   Ето какво пише любимият ми Друнвало Мелхизедек* по повод климата днес:

   „Тук ще разгледаме само четири или пет от проблемите на Земята, макар че в момента се разиграват много различни сценарии. Ако дори само в един от тези сценарии нещо се обърка, всичко живо на Земята ще загине окончателно. Днес всички те са на ръба – въпросът е само кой от тях ще поддаде пръв. И ако само една от системите изчезне, всички останали ще я последват и на Земята повече няма да има човечество. Това ще бъде нашият край и ние ще свършим като Марс или като динозаврите. Не много отдавна, в началото на ХХ век, на Земята е имало 30 милиона живи организми – 30 милиона различни форми на живот. През 1995г бяха останали 15 милиона. За да се създадат тези живи форми, са били необходими милиарди години и само за няколко мига – някакви си сто години – половината от живите същества на нашата мила планета изчезнаха. Сега на различни места в света измират по 30 в секунда.

   Ако можехте да наблюдавате Земята от Космоса, щяхте да видите, че тя умира много, много бързо. Ние обаче си живеем така, сякаш нищо не се е случило и всичко е наред. Трупаме пари в банките, караме си колите и продължаваме да живеем в заблуда. Така че, ако бъдем откровени, ситуацията на Земята в момента е на живот и смърт, но сякаш малко хора са наистина сериозно загрижени за проблема.”

   Така. Това е писано преди 11 години. От тези 15 милиона живи организми, колко ли са останали днес? Може би ще ни го кажат на Конференцията на Обединените Нации за климатичните промени в Копенхаген през декември? Ще следя с интерес.

   Междувременно аз ще продължавам да не ям месо; да използвам биоразтворими миещи, почистващи и перящи препарати в домакинството си; на улицата да си пазя боклука, докато не попадна на кошче; да се замислям за алтернатива всеки път, преди за запаля колата си; да спирам водата, докато си мия зъбите; да си нося ушита платнена торбичка за пазаруване и да не се страхувам, че ще се изцапа, защото си я пера; да членувам в ПП„Зелените” и няколко други фондации и организации; да участвам в петиции, инициативи и граждански сдружения; да недолюбвам и избягвам пластмасовите и ПВЦ опаковки и много други неща, за които вече не се замислям. Възпитавам и децата си така.

   Малки неща, дребни неща, но – по силите на всеки. А какво ли би станало, ако наистина всеки от нас ги прави?

 

alt    
Рисунка от 6 годишната ми дъщеря

 

 

*Drunvalo Melchizedek. The ancient secret of the flower of life, vol.1 Clear Light Trust, 1998. (Друнвало Мелхизедек. Древната тайна на цветето на живота, том 1. Аратрон, 2006, стр. 127)