ИСТИНАТА ЗА… МЕСТЕНЕ В НОВ ДОМ С ДВЕ МАЛКИ ДЕЦА

     

     КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ? Да се преместим в нов апартамент в централен квартал  на Варна близо до Морската градина, до офиса и въобще до всичко? С малко (и все още неизнервени от нас) съседи, с нови мебели, които ние сме си избирали, с минималистична подредба, както ние искаме и с мечтаната библиотека – стена? С двуетажно детско легло и огромно легло в спалнята? Дори с подземна гаражна клетка за каляската? Ммммечта! Да, да и да!

     Е, продадохме стария преди да е готов новия, но какво са 2-3 месеца при родителите ми пред тази перспектива? Ще бъдем в къща с двор, с любящи баба и дядо, домашни любимци за гонене и дървета за катерене – направо няма място за чудене!

 

     А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Ммммечтата се отдалечи не на два-три месеца, а на шест, после осем, за да приближи и отмине десетте! Животът в голямата крайградска къща с много нива, стълби, мази, тавани, необезопасени шкафове с препарати (мда, някои от нас гризнаха бонбонки за миялна машина), голям двор, пълен с много потайни (и опасни) кътчета, както и детския хит за хвърляне на неща, непрестанни опити за влизане и скачане, а именно – дълбокичък декоративен басейн – та животът в тази къща сам по себе си бе драма, достойна за отделно описание.

     След като съвсем се бяхме задъхали от ежедневното пътуване до града, непосилните разходи за гориво (гадост, от където и да го погледнеш!), от превръщащото се в бреме за всички страни съвместно съжителство на три поколения, кучето и котето, от заплашително приближаващия сезон на няколкото ужасяващи реалити бози (при един телевизор и домакини – всеядни телезрители), след изтощителни довършителни работи, подреждане и почистване, ето че най-после бяхме готови да се нанесем в мечтата.

     И така, накрая, бързо и съвсем не полека, за два почивни дена се пренесохме с все дрехи, играчки, книги, чавета и гърнета в новичкия ни, почти изчистен, почти нареден централен апартамент.

     И тогава дойде Нощта. Трудната първа нощ, в която нищо не беше наред. Легнаха, след задължителната приказка от тати (е, в момента им чете „Децата на капитан Грант”, но темата за психосоматичните отклонения на семейството ни също е отделна и много обширна…) За Голямото диване не беше толкова зле, защото много пъти беше идвало и лежало на двОетажното си легло. Легна и се кротна. И щеше да заспи бързо, ако не беше Малкото Шило, на 2 годинки и 3 месеца, видяло се свободно от креватчето с решетки и всъщност посрещащо новото място доста неспокойно и недоверчиво.
И се започна едно дълго, преминаващо през различни степени, приспиване. С особено повтарящ се елемент – малкото пъплещо нагоре по стълбите към високото легло и настояващо да спи в краката на кака си. Когато най-после все пак заспиват, се започва едно непрекъснато, ревящо будене
на малкото, преминало през всички етапи, включително и през коронния номер –  неприятно падане от леглото (ниското, спокойно!), въпреки предпазните шкафчета и възглавници на земята.

     Е, в продължение на седмица след това нещата до голяма степен се нормализират, голямото така и не пада от високото легло, а малкото – вече не пада от където и да е, нали!

     Е, в продължение на две седмици след това съседите вече не ни гледат толкова дружелюбно, новите стени в детската стая са налепени със стикерите от Шрек, а бялата дограма около дръжките започва да се цапа!

 

                                          Моменти на беснеене, …

 

 

                                …, които са почти всичките им моменти заедно.

 

 

     И ВСЕ ПАК? И все пак ли? Шегувате ли се – сами в нов дом, с  прекрасни нови мебели, нова техника и душ кабина? Без нанесени съседи на етажа под нас? С подземен гараж за сите колела, колички и триколки? Пренасянето и нанасянето минаха, да се готви следващото предизвикателство! Хехехе, оле!