КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 13

       Децата и страшните неща

     Не си падам по страхотии. Не толерирам често безгласното приобщаване на децата ни към тях. Побеснявам и се мятам към дистанционното при началото на трейлър на доста кървав и мистичен тв сериал (който иначе аз гледам, много ясно), прокраднал се по време на съботния сутрешен детски блок. Ядосвам се на започващата веднага след края на „Лека нощ, деца” безумна реклама, която унищожава със замах успокоителния ефект от Сънчо. Не допускам „глупави” детски филми, които не са точно глупави, а безобразни. Не мога да разбера родители, които казват: Е, той в началото се страхуваше и сънуваше кошмари, но после свикна. А?!? / познато още като WTF?!?/

     Сигурно заради това почти седемгодишната ми дъщеря се кикоти и закрива лицето си в шепи, каже ли някоя думичка, отдавна архаична и по бебешки звучаща за повечето й връстници. Сигурно заради това рисува, изрязва и лепи по стените симпатични призраци, които са „нейни приятелчета и я пазят през нощта”. Заради това при нея всякакви наивни трикчета и семейни ритуали за прогонване на нощните страхове, измислени от баща й, действат безотказно.

 

   

 

     Въпреки сериозният риск да стане аутсайдер, все пак мисля това за по-правилен подход, отколкото липсата на всякакъв контрол и цензура по отношение на телевизия, разговори, картинки в списания и книги, неподходящи за възрастта на децата ни и оказващи им по-голямо влияние, отколкото мислим.

     Така и така заговорихме за това / :)/ , та си мисля, че няма да е лошо да го даваме по-полека с наближаващия т.н. „Хелоуийн” и прилежащите му уж забавни вещици, прилепи, духове, чудовища и озъбени тикви…

     А вие?