На “ти” с играчките

 

    
Нашата българо-новозеландска връзка, Деничка-хубавичка, има страхотна идея в помощ на хората, които нямат свои деца, но трябва да купуват подаръци за близки такива. Тя вече е постнала своите предложения, дори го е направила и още един път, има гост-предложители, както и е поканила някои от нас, останалите блогАри, да се включим. 

    
Супер, отзовавам се веднага с неща, които бих се зарадвала да получат моите деца. За щастие, повечето вече ги имаме и снимките са от личния ни фонд.

    
Разбира се, и тук (както е с повечето неща от живота) има уловка – подходящите подаръци според родителите рядко съвпадат с желаните подаръци според децата. Е, моето предложение е следното. Подарете един основен – хубав, полезен, сериозен – подарък. Добре, а после може да добавите някоя дребна, модерна, безсмислена глупост, за да зарадвате наистина детето.Това е лесно – ако знаете пола и годините му – просто попитайте продавача в магазина за играчки и готово. 


    Ок, ето я моята пъстра галерия:


1. Книжки – абсолютният ми бестселър на всички времена. За най-мъничките са хубави онези меките с висящи, звънтящи и шумолящи странички, или другите – с твърди корици и  блестящи акценти. За по-големите вече има значение съдържанието, а много любими са ми книжките-пъзели. Те са красиви, занимателни, често образователни, използват се от всички деца в семейството на даден етап и въобще са много полезен подарък.


2. Дървени играчки – колкото повече, толкова повече! Несравнимо по-добри и красиви от всички останали. Хубавото е, че има почти толкова голям избор, колкото и пластмасовите, а най-ценни са правените на ръка. Като тази зелена картина на снимката – тя е дялкана и рисувана от Етърска майстор-резбарка и винаги, като я погледна, ме радва!

 

 


3. Закачалка за стена – абсолютна красота! Може да се разглежда като добавка към дървените играчки, а в тази категория спадат също и дървените метри за стена, както и любимите ми – дървени дръжки за гардероб. Настроение и практичност в едно. Яко!

 

 


4. Играчки за домашен куклен театър – симпатични са и много радват децата. Когато са две или повече, дори нямат нужда от истински кукловод, а си играят с тях сами и много се смеят. 

 

 


5. Възглавница-книжка – супер е, успокоява ревящо бебе за секунди, става за гушкане, разглеждане, четене и лягане. Не на последно място – красива е за декорация и цветен акцент в стаята.

 

 


6. Детски саксии – о, как ги обичам! Децата едва ли ги забелязват особено, но за мен са задължителни. Все пак  нека са не много големи цветя (всички знаем защо), но придават раздвижен и жив вид на детската част от жилището.

 

 


7. Фенерче – ето тук се пресичат родителските представи за полезно, с детските представи за забавно! Обожават да си играят с фенерчетата, да изгасят лампите, да се завиват с тях под юргана, да ги насочват към тавана и да следят светлото кръгче. Абсолютен фаворит!:) То е ясно, че всяко дете трябва да има свое, (за да) няма спор! 

 

 


8. Велосипедна каска – също одобрявана от родителите, а и смятана за готска от децата. Удобен подарък за измъкване и в двата случая: ако детето има колело (тогава е ясно), или ако няма (вие сега му подарявате каска, а мама и тати – ми, колело!)

 

 

 

9. Абонамент за любимо списание – ще зарадва детето и финансово ще облекчи родителите. Тук обаче се пита – както за името на списанието, така и за най-удобния адрес за получаване, който не винаги съвпада с този, на който живее семейството.   

    
Ами, на първо мислене – това е. Сега сте вие и успех на всички, както казва Деничка🙂 


 


 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 15

       

     Дълго време се чудихме кой е най-подходящия спорт за шестгодишната ни дъщеря. След няколко неуспешни опити (от които най-жалък беше художествената гимнастика, уви!), открихме тези два, в които засега е доста добра:

      Плуване и катерене по стена, та-даам! 

     Пасват й идеално на темперамента, обират излишната енергия и ускоряват физиологичните дейности като ядене и спане – какво повече може да желае един родител на дете!:))

     Та, тази вечер двете с нея отидохме с колелата до залата със Стената. Кристина успя да я изкачи за първи път до горе. Два пъти! Специални благодарности на Алдо, Роско и останалите какички и батковци-шампиони от ВАРНАКЛАЙМИНГ!

 

 
    

 

 

     Общо
взето, през цялото време аз я догонвах с изплезен език и зяпах нагоре
с изкривен врат.

     Е, чудно ли е тогава, че сега съм много по-скапана от
двете?

    

    

  

 

КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 14

 

    Убедена съм, че можем да постигаме целите си, само ако сме активни.

 



     В израз на своята подкрепа към инициативата, реших да цитирам дословно част от мое писмо до най-добрата си приятелка, която живее и ражда в бяла Европа. Писахме си го вчера, цитатът е споделен съвсем набързо, нередактирано и разговорно, както ясно се вижда.

      “Положението наистина е очайващо, наистина трябва да се промени, но си
права, че не е това начина. Най-хитро е като си постигаш целите с
методите на врага, но не ме питай какви са, не знам:))) Трябва първо на
гражданско ниво да се инициира, после на политическо, от там
министерско и тогава да слезе до болници и отделения. А това – да, пак
си права – не виждам да стане до 50 години, с нашите
пост-комунистически темпове. Най-малкото трябва да измрат всички
сегашни нафталинови доктори, преподаватели, че и няколко курса от
студентите им:))) И трябва повече да ходят на специализации и да гледат
как е по света.”

    Така че – този протест е супер, но е само първата крачка. Присъединете се към него,  но продължете да работите по всички фронтове. За да искаш промяна, трябва да предлагаш решение. Моето с измирането не е съвсем лошо, нали? :–))

Бабите и дядовците, ах!

Какво печелим и какво губим, ако детето ни има прекалено любящи баба и дядо?

     Отговорът на въпроса: Какво печелим? е очевиден. Любящите баба и дядо са дар Божи за детето, а често и за нас – родителите. По всяко време са готови да гледат внучето, да го водят по забавления, на тренировки, по почивки и екскурзии… Готови са заради всеки негов каприз да зарежат свои важни планове и уговорки, да играят с него до вдетиняване, да го защитават от всичко и да го възпитават според своите възгледи за добро и зло. В България повечето баби и дядовци, които живеят близо до внучетата си, са такива. Дължи се на смесица от манталитет, силно желание на нашите родители (които са родени и израснали през миналия век и обществен ред) да ни покровителстват и помагат до късна зряла възраст, собствената ни финансова нестабилност и зависимост от тяхната помощ и т. н.


      Разбираемо е, но не е съвсем правилно, нали?

     Отговорът на въпроса: Какво губим? е доста по-сложен.
Тук ключовата дума е “прекалено”.
Прекалено любящите баба и дядо често са прекалено авторитарни майка и татко. Те винаги са прави, те знаят всичко най-добре – не само по отношение на порасналите си чеда, но и по отношение на техните малки деца. И докато ние вече сме свикнали да се справяме по свой начин с тяхната перфектност, за крехката и впечатлителна възраст на внучето тя е “нож с две остриета”.
От една страна, то е щастливо с тях, защото се чувства център на вселената им. Защото те угаждат на всяко негово (допустимо или не) желание, защото при тях няма много правила, остър тон и детско неудовлетворение. Защото го обичат толкова много, че (съчетано с възрастта) понятията им за правилно и неправилно по отношение възпитанието на детето често се размиват. Уж се карат, а му позволяват претенциите. Уж мърморят, а прибират чиниите след обяда му. Уж са категорични в отказа си, а накрая става това, което детето е пожелало. Което при родителите също понякога се случва, но по изключение.
От друга страна обаче, те правят мечешка услуга на внучето, на неговото емоционално здраве и дългосрочно възпитание.
     Предполагам, някои от вас са се сблъсквали с подобна ситуация: детето е било за уикенда (за ваканцията, за командировката ви) при баба и дядо. А след това си го прибирате съвсем различно човече. Говорещо с лигав тон, не приемащо отказ, забравило семейните порядки, гледало сапунен сериал или реалити боза и настояващо тази вечер да гледа пак, забравило режим за сън и всякакви задължения, по-големи от това да изяде десерта си. Или пък с такава (ситуация): детето иска нещо от баба си, вие казвате – не – разбира се, не просто така, а имате редица съображения, които не би трябвало да се налага да защитавате, особено пред майка си, а в никакъв случай – пред детето (това не е авторитарно, а въпрос на семейни отношения и правила). Малкото пак настоява, вие пак казвате не, бабата гледа с жален поглед и все пак тръгва да изпълнява волята му. Вие се сопвате на бабата, изумени въобще от факта, че се е стигнало до там, а детето се разревава, дори с по-силно чувство че е жертва от преди.
Това може да е всичко друго, но не и любящо. От гледна точка на детето, имаме чудесна демонстрация на:
   * Потъпкване на родителски авторитет (на волята на майката, от страна на бабата) – това е отрицателен пример как да се отнася към бъдещите си деца;
   * Синовна неблагодарност (сопването на майката, по отношение на бабата) – това е отрицателен пример как да се отнася с вас;
   * Постигане на чудеса посредством плач и игра с тънката струна в душата на бабата (с почти успешен край) – това е отрицателен пример как да постига целите си;
   * Краен резултат – обърканост у детето, размиване на границите на авторитетите за него (от който то има голяма нужда, за да расте сигурно и спокойно) – кой е прав, кой кого трябва да слуша, винаги ли този, който вика най-силно побеждава и защо когато мама я няма, баба прави всичко, а сега не може – а това е отрицателен пример за възпитание въобще.
    
     Известно е, че децата учат най-вече от личен пример и подражание. С по-голяма тежест е какво правите, отколкото какво казвате. А това са все отрицателни примери, направени само за да могат детето и бабата за момента да се почувстват добре. Заслужава ли си цената?
И все пак, ако родителите и прародителите мислят първо за детето, после за себе си и своите чувства и отношения, има надежда. Има начини да не се плаща тази цена и да не се демонстрират отрицателни примери, които могат да повлияят върху целия живот на детето. Някои от тези начини са повече компромиси спрямо възгледите на всички страни, с най-важен критерий – цялостното възпитание и пример на детето, вместо задоволяване на моментните му дребни радости. Ясно делегирани авторитети – децата първо слушат мама и тате, а чак после баба и дядо. Неподдаване на максимата “нека си поживее при нас, пък после да му мислят”, което абсолютно разстройва постигнатото спокойствие и сигурност в емоционалното здраве на детето. Повече умереност в егоистичното задоволяване на обичта на любящите баба и дядо, за сметка на дългосрочното добруване на внучето. Спирачки в разглезването сега, за да се върне лесно към родителската по-строга грижа и любов после. Повече доверие в родителските методи на възпитание на собствените им пораснали деца, не толкова авторитарно мислене по отношение на техните доводи.
     И може би най-важното – здравословна дистанция в живота на поколенията. Гледайте децата си сами, ако искате да растат според вашите порядки и разбирания за отглеждането и възпитанието им. Всички печелим повече, когато времето прекарано с любящите баба и дядо, е по-кратко и по-сладко!
 
 

    Онлайн списание: Az-jenata.com  , октомври 2009г

 
 
      Снимка: Az-jenata.com