КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 16

 

    Децата и подаръците / а.к.а. Родители срещу родители/

   Децата от предучилищната група на дъщеря ми ходиха на коледно куклено представление с раздаване на подаръци накрая лично от Дядо Коледа на сцената. За целта всички родители бяха подканени да приготвят по някое дребно подаръче за детето си и да го оставят предварително и незабелязано от него в училище. 

   Голямата ни дъщеря е любопитна, искаща внимание и вещи, като  повечето съвременни деца. В същото време не е привикнала на прекалено изобилие и угаждане на всяко нейно желание, напротив. И все пак около празниците всички деца се… настървяват. Тя се вълнуваше, чакаше и броеше дните. 

   Приготвихме й ръчен часовник – син, симпатичен и не особено скъп (след като предишният й беше брутално надъвкан от кучето на родителите ми преди няколко седмици). В малко пакетче с панделка и етикет с името й във формата на елха – пълна романтика. И така, цял ден чакахме да видим реакцията й, дори очаквах възторжено обаждане в офиса, вечерта веднага я попитахме и …получихме уклончив, възпитан отговор – да, подаръка й е харесал.

   С баща й бяхме покрусени, защото тя беше покрусена, въпреки че героично се опитваше да го скрие. След умел разпит се оказа, че другите деца са получили както средни, така и големи подаръци, че нейният е бил най-малък и дори някои са й се подигравали за това. Ето, значи това било да ти се свие сърцето от жал и мъка за детето…

   Нашите внимателни уверения, че не е важно колко е голям и скъп подаръка, стига да е хубав, да му се радва и да е подарен с обич; че тя ще си го ползва дълго време, докато другите деца отдавна ще са счупили или забравили играчките си; че те са реагирали така, защото дори не познават още часа; че всеки може да подари голям опакован балон, а всъщност отвътре да е въздух… – бяха приети от нея с временно ободряване. Ние се успокоихме и уверихме в правилния си избор. Донесъл леко разочарование сега, но носещ положителен дългосрочен отпечатък. 

    Но когато тя тихо ми каза, докато си миеше зъбите с наведена главица и тих гласец – “И все пак, предпочитам да бях получила по-голям подарък”… е, тогава мразех всички останали родители. Всички комплексирани, демонстриращи превъзходство родители, които поставят децата си в позиция на съревнование едно с друго още отсега. Показно, егоистично и не особено възпитателно.

   Струва ми се, че за следващия път все пак ще оставим малките подаръци за домашния дядо, м?…

Възпитание и списание

       Защо е хубаво да се четат книги и материали
за възпитанието на децата
?
    Познавам родители, които нямат идея, че тяхното дете е едно и също с останалите, че минава през еднакви етапи в развитието си и има някои най-общи методи, с които да му помагат в израстването. Те износват, раждат и отглеждат детето си, сякаш е домашен любимец или тяхно смалено копие. Това, разбира се, е точно така, стига те да си спомнят от какво са имали нужда на неговата възраст. За съжаление, малко от нас, родителите, помним това с детайли. А и днес се раждат различни, „звездни” деца, които ни превъзхождат в много неща и от които ние трябва да се учим не по-малко, отколкото те от нас.

     Познавам родители, които не са прочели нито една статия на тема отглеждане и възпитание на съвременните деца, нито едно списание, книга или дори мнение от родителски форум. Затова се стига до ситуации, в които младите, доскоро съвременни и модерни, но изведнъж стресирани от новата си роля майки, да изпълняват дословно остарелите съвети и виждания на своите майки, баби, лели.
Познавам родители, които не са свикнали или не се сещат да търсят помощ в различни родителски групи, лиги и сдружения, които с готовност биха дали (понякога очевиден за външния поглед) съвет, който би ги спасил от много безсънни и тревожни нощи и би дарил на детето техните по-спокойни и адекватни грижи. Затова лесно попадат в капана на отбиването на бебето и захранването му с адаптирано мляко, например.   Познавам родители, които казват „Видя ли, че и без списания може да се отгледа дете?”, а в същото време да допускат сериозни грешки не от желание, а от обикновено незнание.
     Не твърдя, че трябва да се водите само от прочетеното, от чуждия опит и мнение, да имате доверие само на „авторитети”, да не смеете да мръднете и крачка встрани. Напротив. Живейте живота си свободно, отглеждайте децата си спокойно, съгласно вътрешните си разбирания и интуиция. В случаите обаче, когато не сте сигурни как е редно да постъпите, когато се чудите как и защо – потърсете отговор на проблема си в книгите. Напишете въпроса в някоя търсачка и мигом ще попаднете в цяла вселена, хиляди сайтове, форуми и статии по темата. Прочетете, помислете и изберете това, което на вас би ви свършило работа. Ако не помогне – пробвайте друго, трето и т.н. Това са все неща, за които не бихте се сетили, ако не бяхте ги прочели или споделили.
Ако не прочетете, никога няма да разберете, че най-важни за физиологическото развитие на плода са първите 3 месеца от бременността. Така нямаше безотговорно да пушите в началото, за да спрете спокойни чак в шестия месец. Ако не четете духовни книги, няма как да знаете, че числото и месеца, на които се ражда душата, кармично предопределят развитието на този й живот. Така нямаше толкова лесно да се решавате на планирано по-ранно секцио. Ако случайно не бяхте прехвърлили последния брой на бебешко списание в чакалнята на педиатъра, щяхте да продължите да се чудите защо скоро навършилото ви 2 годинки детенце изведнъж вече иска да сте при него докато заспива, а пък 8-месечното бебе на братовчедка ви продължава да заспива на тъмно само. Така няма да ви изненадва и първата криза на независимостта, която съвпада с готовността му да ползва гърне, пак около двете годинки. Ще знаете, че е нормално хем да казва, че има пиш, хем да се дърпа и противи, когато понечите да го сложите на гърнето, а веднага след това… Ако не се учехте, нямаше да имате шанса да помислите над китайската поговорка, която гласи – с детето до 5г трябва да се отнасяш като с цар, от 5 до 15 като с роб, а над 15 – като с приятел.
     Примерите са много.
Това са все неща, които иначе бихте отдавали на детския инат, лош характер и злодейски опити да ви усложнят живота. Все неща, без които може, но е по-добре да ги знаете и прилагате.
     Да прочетеш, че някой друг има същия проблем като теб, че чуждите деца реагират точно като вашето – е успокоително. Да четеш много, да го сортираш и да вземеш това, което най-приляга на твоето семейство – е интелигентно. Но въобще да не потърсиш информация и помощ, като мислиш, че няма нужда или знаеш всичко – това вече е почти укорително.
 
     Бъдете осъзнати и запознати родители, „новите” ни деца го заслужават!
 
 
 
      Онлайн списание: Az-jenata.com, ноември 2009г