КРАТКИ МАЙЧИНСКИ ПРОБЛЯСЪЦИ # 16

 

    Децата и подаръците / а.к.а. Родители срещу родители/

   Децата от предучилищната група на дъщеря ми ходиха на коледно куклено представление с раздаване на подаръци накрая лично от Дядо Коледа на сцената. За целта всички родители бяха подканени да приготвят по някое дребно подаръче за детето си и да го оставят предварително и незабелязано от него в училище. 

   Голямата ни дъщеря е любопитна, искаща внимание и вещи, като  повечето съвременни деца. В същото време не е привикнала на прекалено изобилие и угаждане на всяко нейно желание, напротив. И все пак около празниците всички деца се… настървяват. Тя се вълнуваше, чакаше и броеше дните. 

   Приготвихме й ръчен часовник – син, симпатичен и не особено скъп (след като предишният й беше брутално надъвкан от кучето на родителите ми преди няколко седмици). В малко пакетче с панделка и етикет с името й във формата на елха – пълна романтика. И така, цял ден чакахме да видим реакцията й, дори очаквах възторжено обаждане в офиса, вечерта веднага я попитахме и …получихме уклончив, възпитан отговор – да, подаръка й е харесал.

   С баща й бяхме покрусени, защото тя беше покрусена, въпреки че героично се опитваше да го скрие. След умел разпит се оказа, че другите деца са получили както средни, така и големи подаръци, че нейният е бил най-малък и дори някои са й се подигравали за това. Ето, значи това било да ти се свие сърцето от жал и мъка за детето…

   Нашите внимателни уверения, че не е важно колко е голям и скъп подаръка, стига да е хубав, да му се радва и да е подарен с обич; че тя ще си го ползва дълго време, докато другите деца отдавна ще са счупили или забравили играчките си; че те са реагирали така, защото дори не познават още часа; че всеки може да подари голям опакован балон, а всъщност отвътре да е въздух… – бяха приети от нея с временно ободряване. Ние се успокоихме и уверихме в правилния си избор. Донесъл леко разочарование сега, но носещ положителен дългосрочен отпечатък. 

    Но когато тя тихо ми каза, докато си миеше зъбите с наведена главица и тих гласец – “И все пак, предпочитам да бях получила по-голям подарък”… е, тогава мразех всички останали родители. Всички комплексирани, демонстриращи превъзходство родители, които поставят децата си в позиция на съревнование едно с друго още отсега. Показно, егоистично и не особено възпитателно.

   Струва ми се, че за следващия път все пак ще оставим малките подаръци за домашния дядо, м?…