Геноцид срещу българските деца

 
Липсващи животоспасяващи лекарства за онкоболни деца
 

    21.27 е. Децата спят, заедно с приспиващия ги (прилепен до радиатора, подпрял глава на плюшено зайче, подвикнал след мен: ей сега идвам…). Чиниите са измити, светлините – приглушени, а телевизорът – след Сънчо изгасен. Общо взето нормална делнична вечер. Само че този път съм си пуснала тихичко музика и съм запалила ароматна пръчица. Направих го с цел да се успокоя, защото съм бясна.

    Бясна на …себе си. Че толкова време съм търпяла безобразия, безотговорност, бюрократщина и безхаберие по отношение на българските деца и на всички нас, като цяло. Е, вече нямам намерение да търпя. Нямам намерение и да говоря много., ще действам. Само да ви запозная накратко с двата случая, които почти съвпаднаха по време, но които ме озвериха …зверски. Разбира се, не са първите, надявам се обаче да са едни от последните, оставени без последствия.

    Супер фен съм на защитниците на природата  (да, смятам се за един от тях), обичам много животните, не подминавам с безразличие нищо такова… Но, откакто имам деца, вече не ми пука толкова за уличните кучета. Защо ли? Защото човек неусетно си променя приоритетите. Защото днес имаме качествено време само за важните неща. Животът ни е толкова забързан, форсиран и на педали, че едва успяваме да се грижим адекватно за семействата и децата си. Нямаме сили за много повече. Обаче, оказва се, че и за децата не можем да се погрижим добре. Не, защото не искаме, а защото не ни позволяват.

    Ето първият случай – той е събирателен за всички онкоболни деца. От началото на тази година животоспасяващи лекарства за децата по време и след лечението изчезват от страната. Фирмите – видите ли – нямат достатъчно печалба и просто не ги внасят, лесно и просто. Не само че държавата не ги осигурява, не само че родители няма как сами да ги купят, но им се налага чрез сложни схеми нелегално и незаконно да си ги доставят. А те си ги доставят, защото иначе децата им ще умрат. Дори не мога да си представя колко е брутално и колко им коства всичко това. 

    Това е вторият случай – малко бебче с ангелско име – Рафаил, родено недоносено и с увредена роговица на очите. До третия му месец никой не ги поглежда, след това родителите настояват за преглед и окончателна диагноза, за да започнат лечение. След отказ на няколко ‘специалиста’, най-после диагноза е поставена и потвърдена. Разбира се, в китна България вече никой не може да помогне. Разбира се, в Германия може. Семейството се обръща към Комисията за лечение на  деца в чужбина, чиято шефка доц. Алексиева казва – ще се занимаем със случая, но след ваканцията ни. След ваканцията казва – вече е късно, ретинопатия от 5та степен не се лекува, няма да дадем пари. Разбира се, в Германия се лекува. Но все още не дават пари. Дори и след миналогодишните чудовищни разкрития и натрупан достатъчен резерв, който може и трябва за нула време да се усвои.

    Какво правя аз ли? Аз пиша. Писах на:

–  Министърът на здравеопазването – д-р Божидар Нанев;

– Секретарят на Комисията за лечение на деца в чужбина – Пламка Нинковска;

– Началникът отдел “Опазване на общественото здраве” – д-р Маша Гавраилова  (тук напълно случайно, която жертва ми попадна пред погледа);

– онлайн издание Капитал;

– онлайн издание Дневник;

Еленко Еленков , заради статията му за митницата и обещанията му да съдейства за такива каузи;

– моят приятел Венци (Фен) от екипа на Господари на ефира.

   Ще пиша и на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) на Теодора Захариева, която дори стана  Човек на годината за 2009-та за работата си в защита на онкоболните. На първите трима изброени ще пиша всеки ден, като ще увеличавам списъка с получателите. Хайде да видим кой-кого.

   А на вас ще пиша резултатите. 

   UPDATE след ден първи: Венци (fen) ми отговори веднага, разбира се. Разяснил е всичко на екипа (вкл. и на репортажния, защото това е техен ресор). Засега резултат няма.

    
Аз писах отново на първите трима симпатяги в черния ми списък. Този път го обогатих с няколко заместник-министъра, с парламентарния секретар, със съветника на министъра и още няколко началник-отдела. Общо девет човека.  Засега резултат няма.

   
Писах и на Центъра за защита правата в здравеопазването.  С главен учредител и председател на Управителния съвет – Теодора Захариева. Засега резултат няма. 

     UPDATE след ден втори: Забравих да ви кажа, че още от самото начало писах и на Сдружение “Естествено”. От тях защо нямам никаква реакция си остава поредната загадка.

    Иначе – други резултати няма. Освен… О-не-мога-да-повярвам – получих кратък мейл от Пресцентъра на Министерство на здравеопазването – г-жа  Христина Лачева, главен експерт. Искаше ми телефон и GSM за връзка. /Е, поне вече знам, че от МЗ не могат да ми проследят телефона от мейла или нещо такова;)/ Нейното писмо беше от 12,02ч, аз все пак бях на работа и се замотах, отговорих й в 15,03. Голяма грешка. Първо мислех, че си пие следобедното кафе, после разбрах, че направо пътува към къщи. Жалко. Все пак е някаква обещаваща реакция.

    Накрая – ей така, за цвят – писах и на Омбудсмана на Републиката г-н Гиньо Ганев. Да видим…

    UPDATE след ден трети: Още рано сутринта ми беше писала Теодора Захариева! Много мило и окуражаващо писмо, с моментален отклик, даден телефон за връзка с нея и изразено учудване, че дори и за децата няма лекарства, смятайте! Веднага го препратих на Лю/Deni4ero, която е говорила с нея. Дотук – добре.

    После изпратих това писмо по-долу на обичайните заподозрени от МЗ плюс още няколко от десетките ‘наши’ чиновници. Пращайте го и вие!

=================================================

ТЕМА/SUBJECT: ОСИГУРЕТЕ ЛЕКАРСТВА ЗА ОНКОБОЛНИТЕ ДЕЦА!

ТЕКСТ: Уважаеми дами и господа народни служители,
Спрете геноцида срещу онкоболните дечица на България! Това е ваше правомощие и задължение. Свършете работата, за която сте назначени от нас.

Ще помогнем на децата на Хаити, веднага щом спасим нашите!

С уважение:

==================================================

    А, получих и писмо с подател noreply от издателя на Дневник и Капитал. С новини, рекламки и това-онова. Чудна, неадекватна и дразнеща реакция! Очаквах повече от Еленко, честно… Да се надяваме, че все още не е късно да се включи. 

   UPDATE след ден четвърти: Никакъв резултат от т.н. властимащи, нито от медии и комитети. Все пак е неделя. Затова пък все повече хора започват да изпращат горния текст, което е супер. В понеделник сутрин ще осъмнат с един и същ мейл от много и различни хора. Дори и да са блокирали моя адрес, ще им е доста весело, браво и ви благодаря:)
 

   UPDATE след ден пети: Заедно с Bulgi и Лю се свързахме и разменихме мейли с Вени Марковски. Преди известно време с неговата група във Фейсбук се преборихме срещу безумното решение да отнемат детските за майките студентки и на майките на близнаци. Някакво поредно безумие, за щастие неосъществено основно заради обществения отпор. Хехей!:) Залагам на същата схема, да видим. 

    За мое голямо съжаление, милата г-жа Христина Лачева от МЗ така и не се свърза с мен, нито някой нейн колега, въпреки че вече навсякъде оставям номера на мобилния си телефон.  Ех, ех, с какво съм заслужила това игнориране, защо!? А толкова се старая…

    Писах на варненски журналисти от Дневник и на главния редактор на в-к Гласове, който дори ми предложи аз да му пратя материал, който да публикува. Всички веднага ми отговориха много положително, очаквам адекватната им реакция.

    Писах на обичайните заподозрени, както и на проф. Бобев, шеф на Детската специализирана онкоболница в София. За него знаем от Теодора Захариева, че на работна група за бюджет 2010 в МЗ преди Коледа нищичко не е казал за лекарствата, а сега изведнъж и той нещо се е разтревожил. Браво на нас, засега:)  

    
UPDATE след ден шести: Все повече хора започнаха да ми отговарят, темата придобива все повече гласност. Кълбото се разплита или пък снежната топка се уголемява, както ви харесва 🙂

    Отговориха ми от Сдружение Естествено: “Като членове на Национална Мрежа за Децата (НМД, www.nmd.bg) и
участници в предстояща среща на работната група по здравеопазване към
НМД, ще изложим проблема с незакупените лекарства за онкоболни дечица
и ще помислим за възможни решения. НМД и в частност нашето сдружение
работи с Министерство на Здравеопазването по различни въпроси, касаещи
майчиното и детско здравеопазване и най-добрия интерес на детето, така
че вярвам, че сериозният проблем, който повдигате, може да бъде
адресиран в най-скоро време на институционално ниво. ” 

    Отговориха ми от Дневник и Капитал: ” Съжалявам, че никой не ви е отговорил
досега. Моментално препратих писмото
ви на колегата, в чийто ресор попада
този ужасен проблем.
Съвсем скоро ще ви пиша по-подробно.”

    Отговориха ми от приемната на Омбудсмана: “Вашата жалба е регистрирана с вх. № 228 от 01.02.2010 г. Разпределена е
на експерт, който ще извърши проверка. След приключване на проверката ще
Ви бъде изпратен писмен отговор по пощата”

    Ако всички направят това, което обещават – ехааа, ще настанат славни граждански времена! Нали? 🙂

 

    UPDATE след първта седмица: вижте тук

 

      А вие какво ще направите?

 


 


 

Домашен хляб и аз – стига, бе!

   

    Слагам поста си в тази категория, понеже реших и аз колебливо да се включа в редицата изтъкнати блогъри-пекари. Редицата води Василена, разбира се, с нейните идеални домашно печени хлябове и психарски тънкости като квас и спондж /не питайте!/; продължава с Деница,  нейните четиричасови пекарски бисквитени маратони и чудни карлсончета; тук е и вълшебницата simplyblue, която е повече по тортите; а, ето я дори и многоръката Бу… Да не споменвам Astilar, която е сръчна и за вкусотии, и за красоти.

    Хм, дразнеща редица, нали!

    А аз се славя едва ли не с отвращение към готвенето и вероятно някои хора се чудят как си изхранвам децата. Е, храня ги, разбира се – вярно, не обичам, но готвя, пък и много обичам да ям. Ето как остава и за децата:)

    
Напоследък обаче нещата с купените хлябове съвсем загрубяха. Най-после, подтикнати от гостуване в близки съвсем еко- и био-роднини, решихме – мечка страх, нас не страх – да си изпечем домашен хляб, incl. месене, втасване и прочие страховити действия.

    
Добрее. И тъй като ми прилягат признанията, ще си кажа – хлябът го пресява, меси, мачка и разните там други неща мъжа ми. Аз съм по спомагателните, но решаващи действия като дърпане на падналите му в тестото ръкави, изваждане на тавичка, затопляне на фурна и украсяване на хляба. Много съм добра в изяждането, също.

    
Ето го и нашият горд Домашен Хляб Трети: 

 

    
Направихме го от пшенично и царевично брашно, бухнахме сусам, стана с чудно вкусна хрупкава коричка и определено е по-добър от Първи и Втори. Опитах да го украся с шарка като листо (това пак го видях от Василена), обаче поне да бях видяла от нея и как точно се правят тези шарки. Цитирам:  ” За да се получи добра отворена кора, резките върху хляба се правят в последната секунда преди пъхането във фурната и се реже под ъгъл – почти хоризонтално под кората. Ако режете перпендикулярно, хлябът може да се разшири прекалено много настрани, вместо да се вдигне добре нагоре. Може и да му се образува прекалено дълбока и широка пукнатина, която да го изсуши и загрози.”

    А такаа, пу да … му се не види. Определено ще има и Четвърти.

 

    Та, това е. Много сме захлебени да продължим:) Така наред с пшеничните кълнове (които дъщеря ми тайно от мен яде още не съвсем покълнали), сандъчетата с подправки напролет и родителски вилни места със собствено отглеждани плодове и зеленчуци, прибавяме и хляба към правилния начин за хранене. Не бива да забравяме и удовлетворението от факта, че по този начин даваме скромния си дан срещу Е-тата, глобализацията и повсеместното мачкане от Новия световен ред:))

   Добре, похвалих се и ще мирясам. Очаквам гръмки хвалебствия и напоителна мотивация за повече кулинарни геройства. Не се шегувам, трябват ми.

 

 

Спечелих конкурс за криминален разказ, хехе!

   И досега бях, но вече съм заклет фен на списание Осем. Щом видях обявения конкурс за продължение на криминален разказ, един глас ми каза: непременно пиши! И, въпреки че нямах сигурно усещане и категорична нагласа за победа, бях поставила няколко подмолни капана, които ми осигуриха лелеяната победа, оле! Доста яко – криминален разказ и аз, а?

 

   Ето как изглежда част от моите 15 минути слава, в бр.12/2009г, а ето тук най-любопитните могат да намерят целия сканиран текст. 

 

alt

    

   Въпреки, че са ми прецакали заглавието (поне ВИЕ разбирате, че за Световния мир е лека автоподигравка, нали?) и не съм сигурна, че харесвам картинките към разказа, цялото нещо е супер приятно, наистина… 🙂
    Освен това моето е втората част, а последна ще е третата. Което означава – да – че има време и може някой от вас да се включи! Оставила съм много заплетена ситуация за следващия автор, но вярвам, че сред вас има майстори, които могат да се заловят, о, да.

   И, както се казва в една любима моя книга – “Всеки има поне двама ангели-пазители, независимо от своята вяра, характер и начин на живот – друг е въпросът, обаче, дали ги слуша и колко”…

  Поздрави, Меми