Домашен хляб и аз – стига, бе!

   

    Слагам поста си в тази категория, понеже реших и аз колебливо да се включа в редицата изтъкнати блогъри-пекари. Редицата води Василена, разбира се, с нейните идеални домашно печени хлябове и психарски тънкости като квас и спондж /не питайте!/; продължава с Деница,  нейните четиричасови пекарски бисквитени маратони и чудни карлсончета; тук е и вълшебницата simplyblue, която е повече по тортите; а, ето я дори и многоръката Бу… Да не споменвам Astilar, която е сръчна и за вкусотии, и за красоти.

    Хм, дразнеща редица, нали!

    А аз се славя едва ли не с отвращение към готвенето и вероятно някои хора се чудят как си изхранвам децата. Е, храня ги, разбира се – вярно, не обичам, но готвя, пък и много обичам да ям. Ето как остава и за децата:)

    
Напоследък обаче нещата с купените хлябове съвсем загрубяха. Най-после, подтикнати от гостуване в близки съвсем еко- и био-роднини, решихме – мечка страх, нас не страх – да си изпечем домашен хляб, incl. месене, втасване и прочие страховити действия.

    
Добрее. И тъй като ми прилягат признанията, ще си кажа – хлябът го пресява, меси, мачка и разните там други неща мъжа ми. Аз съм по спомагателните, но решаващи действия като дърпане на падналите му в тестото ръкави, изваждане на тавичка, затопляне на фурна и украсяване на хляба. Много съм добра в изяждането, също.

    
Ето го и нашият горд Домашен Хляб Трети: 

 

    
Направихме го от пшенично и царевично брашно, бухнахме сусам, стана с чудно вкусна хрупкава коричка и определено е по-добър от Първи и Втори. Опитах да го украся с шарка като листо (това пак го видях от Василена), обаче поне да бях видяла от нея и как точно се правят тези шарки. Цитирам:  ” За да се получи добра отворена кора, резките върху хляба се правят в последната секунда преди пъхането във фурната и се реже под ъгъл – почти хоризонтално под кората. Ако режете перпендикулярно, хлябът може да се разшири прекалено много настрани, вместо да се вдигне добре нагоре. Може и да му се образува прекалено дълбока и широка пукнатина, която да го изсуши и загрози.”

    А такаа, пу да … му се не види. Определено ще има и Четвърти.

 

    Та, това е. Много сме захлебени да продължим:) Така наред с пшеничните кълнове (които дъщеря ми тайно от мен яде още не съвсем покълнали), сандъчетата с подправки напролет и родителски вилни места със собствено отглеждани плодове и зеленчуци, прибавяме и хляба към правилния начин за хранене. Не бива да забравяме и удовлетворението от факта, че по този начин даваме скромния си дан срещу Е-тата, глобализацията и повсеместното мачкане от Новия световен ред:))

   Добре, похвалих се и ще мирясам. Очаквам гръмки хвалебствия и напоителна мотивация за повече кулинарни геройства. Не се шегувам, трябват ми.