Геноцид срещу българските деца: ТВ участие на зам.м-р Власковска – 06.03.2010, БТВ

 

               Проф. д-р Мила Власковска, ресорен здравен заместник министър, отговарящ за изхвърлянето от Позитивния лекарствен списък на двата животоспасяващи медикамента, спасяващи и поддържащи деца, лекуващи се от лимфоцитна левкемия.

 

    Поводът: лицензирането на препарата за лечение на рак Антималигноцит в България.

    Предисторията: Екипът на Сеизмограф от дълго време работи по изясняване на случая, прави опити за повече яснота, и това е “пореден, може би последен” такъв. Адвокатът на Продан Христов предлага да се използва една клауза в законите, според която може да се правят клинични опити с доброволци в продължение на 1 година и тогава МЗ и ИАЛ да решат дали да задвижат процедурата с лицензирането, или да я откажат.

    Развитието: Власковска Ехидната Усмивка надмина себе си по мазнота и лицемерие.

– “Ние стоим от една и съща страна”;

– “Здравето е наистина изключително важно на хората, ние сме се клели в клетвата на Хипократ, която първото нещо е да не вреди…”;

– “Поради ангажираността на министерството и загрижеността му за хората…”;
– “Госпожо, ние спазваме законите…”;


– “МЗ е затова, да лекува хората…

и други думи от устата на г-жа Ехидната Усмивка предизвикват у мен единствено и само омерзение. Защото от близо 2 месеца лично следя под лупа действията, думите и резутатите на тази госпожа и те не се доближават до нито един от горните нейни цитати. Правя всичко по силите си да й дам възможност да помага, лекува, прилага клетвата и да е от една и съща страна с мен. Не се получава. Може да се опитва със зъби и нокти, не успява.

    Изводът: Дори и мощно, в най-гледаното време и телевизия, предаване едва успява да постигне някаква яснота, в лицето на чиновниците от МЗ и предимно в лицето лично на Власковска Ехидната Усмивка. Стигна се дотам, накрая водещата с израз на великомъченичество, да призове Продан Христов да подари /безпомощно махане с ръце/ лекарството на хилядите страдащи българи, “защото нашите институции не могат да се справят със ситуацията”…

    Моят коментар: не че НЕ МОГАТ, а НЕ ИСКАТ!
Нашата роля е да им покажем, че могат и че трябва да поискат, ако имат деца и внуци и искат те да живеят в нормална държава. Ако нямат деца и внуци или ако им е все тая в каква държава ще живеят те, тогава тези хора просто нямат място там.

    Не и ако всички останали го искаме!