Геноцид срещу българските деца – какъв е резултатът след шест седмици и половина

Липсващите лекарства за онкоболните деца

 

     Ще си кажа, всичко ще си кажа.

     I. Журналисти.

    
През изминалата седмица и половина писах пространни писма с всички линкове на:


1. Иван Бедров и блога му;


2. Маргарита Михнева и “Неудобните”;


3. Валя Ахчиева и “Открито”;


4. Иво Инджев и блога му;


5. Лили Войнова и Дневник


6. Миролюба Бенатова и БТВ

    
Резултатът? Пет отговора “нищо” и един “не знам”. Сега, аз разбирам, че
всеки е супер зает. Всеки има много задачи, проекти и от всички страни
го дърпат. Това важи не само за ‘водещи’ журналисти, а за всеки днешен
човек. Разликата между мен и тях е, че те са познати имена и
лица и по-важното: те имат много по-голяма отговорност с нещата, които
правят, пишат и снимат и които се разпространяват сред много, много
българи. И като такива, би следвало да имат елементарна професионална
етика и поне (поне!) да отговарят на подобни писма. За тяхно улеснение
дори им предоставям тестови вариант на отговор: 


А) Уважавам каузата ви, но в момента наистина съм много зает/а. При първа възможност ще се поинтересувам. Успех!

Б) Въпросът е наистина много сериозен. За
съжаление нямам нито време, нито ресурси да му обърна подобаващо
внимание. Надявам се, че разбирате, успех!

В) Госпожо, благодаря ви за доверието в мен.
Тъй като се занимавам главно с политически  коментари, ми е трудно да
навляза в тази толкова сериозна социална тема. Все пак ще имам предвид
случая ви, поздрави.

Г) Направих опит да се свържа с лицата,
говорили в предишния ми филм. Категорично отказват да застават пред
камерата и аз не мога да ги принудя, съжалявам.


Д) Политика на нашата телевизия е да не правим продължение на случай, разследван от друга медия. 

    
Единственият ми коментар тук ще бъде – щастлива съм, че съм свободна сама да решавам какво да мисля, правя и работя.

    
II. Институции.

    
Тук имаме двупосочна кореспонденция. Повече от нас, много по-малко от тях.

    
Много хора от групата продължават да пишат, не знам кои, колко и на кого, но това е начина! Както казват Данчо и Деси от Спаси, дари на… ” Да бъдем
индианска капка. Това побърква ухилените лели и байновци, защото
единствената им тактика е хората (народът, овцете) да се изтощят и
откажат бързо.
На този принцип се измъкват редовно.” Е, този принцип умря. 

    
Искам да ви приложа няколко цитата, извадени от контекста на
смешно-срамната,  президенто-вицепремиерска сага и вкарани в нашия
контекст. 

Цветан Цветанов, вицепремиер: “Това
действие е пряко нарушение на чл. 32 ал. 2 от Конституцията на
Република България. … Президентът, който трябва да бъде гарант за
правата на българските граждани си позволява сам да ги нарушава, и то
по отношение на политическо лице от висок ранг”
. А лишаването на
тежко болни граждани от законно лечение нарушение на кой член от
Конституцията на РБ е, г-н Цветанов? А кой си позволява да нарушава
Конституцията на РБ по отношение на най-ценните и беззащитни лица от
нисък ранг?

    Следващите цитати са извадени от контекста на предаването Сеизмограф по БТВ на 06.03.2010 и вкарани в нашия контекст: 

Ангел Марин, вицепрезидент: “Там (в Президентството) трябва да се даде отговор, да се поеме ангажимент“. А на писмото ни с вх.N 92-00-59 от 12.02.2010г кой ще даде отговор? Кой ще поеме ангажимент, г-н Марин? 

 


Мила Власковска, зам. министър на здравеопазването: “
Здравето е наистина изключително важно на хората, ние сме се клели в клетвата на Хипократ, която първото нещо е да не вреди…” Нима, г-жо Власковска?  “Поради ангажираността на министерството и загрижеността му за хората…” – за кои хора, уточнявайте, моля? “Госпожо, ние спазваме законите…” – Хаха, извинете. Спазвате кои точно закони, Власковска? По отношение на кого?

    
Следващите цитати са отговор до Жанет Пеева, активен участник в групата
във ФБ, от Лъчезар Иванов, шеф на парламентарната здравна комисия, с
дата 09.03.2010. “
Бих
искал да Ви уверя, че Комисия по здравеопазването реагира незабавно при
подадения от Вас сигнал. Като законодателен орган ние уведомихме
Министерство на здравеопазването за съществуващия сериозен проблем.
Поради липсата на отговор отново ще се обърнем към д-р Божидар Нанев за
предоставяне на информация по съществуващия проблем, причините за
забавяне доставката на тези жизненоважни за децата медикаменти и
мерките, които са предприети за неговото своевременно разрешаване.
” Тук съм зачудена какво да коментирам. Върти ми се “крадеца вика – дръжте крадеца”, но не е точното, …нали?

    
Та това за институциите. Пишем на специален мейл
zalbi@mg.government.bg, но със същия успех можем да викаме в дупка в
земята. Пиша на Омбудсмана и на секретаря му Борислав Цеков, отговарят
ми: “
Проверката по Вашата жалба не е приключила. Искането Ви за информация за
предприетите към момента действия е изпратено на отговорния експерт.
” Пишем унищожителни коментари, хората пишат унищожителни съобщения на стената в групата и …това е.

    
Какво ли е да живееш без капка мъжество? Не знам. Знам какво е да се
чувстваш като Индианска капка. Спокойна, постоянна, неуморима.